Определение № 1287 от 16.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1287 гр. София, 16.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20251100602241 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от страна на А. С. А., с която се обжалва Определение № 767 от 18.02.2025г. по ЧНД№1132/2025г. по опис на СРС, НО, 95 състав, с което е потвърдено постановление за прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП№ 225 ЗМК 1409/2021г. по опис на 01 РУ СДВР, пр.преписка № 30276/21г. по опис на СРП в атакуваната част по отношение на деянието с правна квалификация по чл.144, ал.3 от НК.

В жалбата се сочи, че СРС не е следвало да възприема като достоверни твърденията на Б.С., както и на лица които според жалбоподателя не са присъствали на инцидента. Изтъква се, че между жалбоподателя и С. не е имало преди нападението караница или разменени и обидни реплики. А. настоява делото да бъде върнато в досъдебната фаза на процеса, тъй като материалите по делото не са му били предявени, както и желае показанията на неприсъствалите свидетели да бъдат премахнати от досъдебното производство.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима и подадена от активно легитимирано лице, в установения от закона срок. При разглеждането и по същество, настоящият съдебен състав счита същата за неоснователна.

1

Съображенията на въззивния състав са следните:

След съставяне на акт за констатиране на дребно хулиганство по чл.1, ал.2 от УБДХ на Б.С. С. на 06.08.2021г. и внасяне на преписката в СРС е било образувано АНД №11286/21г. по опис на СРС, НО, 18 състав. В съдебно заседание от същата дата на СРС, 18 състав АНД е било прекратено и материалите изпратени на СРП. ДП № 225 ЗМК 1409/2021 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 30276/2021 г. по описа на СРП е образувано на 21.09.21г. за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК - за това, че на 06.08.2021 г., около 12:20 ч., в гр. София, ул. *********, се заканил на А. С. А. с убийство с думите: „Ще те убия, дори полицията няма да ме спре“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както и за престъплениепо чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК - за това, че на 06.08.2021 г., около 12:20 ч., в гр. София, ул. *********, чрез нанасяне на удари в главата причинил на А. С. А. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди. На 25.10.2021г. А. А. е бил разпитан в качеството на свидетел по делото и надлежно уведомен за правата му съгласно чл.75 от НПК. А. е посочил адрес за призоваване в страната - гр.София, ул*********, ап.7. Същият е направил искане материалите по досъдебното производство да му бъдат предявени. Призовка за предявяване на материалите по делото за 27.08.2024г. на А., съобразно направеното от него искане е била изготвена и тя е била именно за посочения от него адрес за призовававане в страната. Според приложената докладна записка на л.189 от ДП от младши полицейски инспектор, последният е посетил адреса, но А. не е бил установен като при разговор с живущи в сградата същите са потвърдили, че А. живее на адреса, но не са го виждали от дълго време. По делото не е привличано лице в качеството на обвиняем, като са разпитани множество свидетели, а именно свидетелите Е.Х. А.Б., А. А., М. А.а, Р. А.а, Й. А., Д.Д., К.К., К.Г., А.Д., П.П., Д. С.а, А.Р., М.К., С.М., Б.С., А.Т., Р.Х., К.Х., Л.У.. Назначена е била и извършена СМЕ по писмени данни на причинените телесни увреждания на А., назначена е била и извършена комплексна КСППЕ на А. А., назначена е била и приложена по делото видео техническа и фоноскопска експертиза на предадената от св.М. А.а с протокол за доброволно предаване 1 бл.флаш памет, приложени са докладни записки за проведена установителна дейност от органите на ДП за установяване на записващи камери за видеонаблюдение 2 в района на инцидента, приложена е справка за подавани сигнали в СРП, както и са приложени от част от свидетелите копия на материали от КЗД, копия на жалби до началника на 01 РУ СДВР и СРП.

С постановление от 13.11.2024 г. на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т .1 от НПК и чл.244, ал.1 т.1, вр. чл.25, ал.1 т.6 и чл.50 от НПК прокурор при СРП е прекратил наказателното производство по ДП № 225 ЗМК 1409/2021г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 30276/2021 г. по описа на СРП в частта за престъпление по чл.144, ал.3 от НПК и е спрял наказателното производство, в частта за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК , доколкото същото се преследва по тъжба на пострадалия.

С Определение № 767 от 18.02.2025г. по ЧНД№1132/2025г. по опис на СРС, НО, 95 състав е потвърдено постановлението на СРП за прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП№225 ЗМК 1409/2021г. по опис на 01 РУ СДВР, пр.преписка№ 30276/21г. по опис на СРП в атакуваната част по отношение на деянието с правна квалификация по чл.144, ал.3 от НК.

Съдът на първо място намира, че така описаната фактология от страна на прокурора и първоинстанционния съдебен състав в двата акта е изцяло съответна на обстоятелствата установени и от настоящия съдебен състав и не намира основание да я инкорпорира за трети път в съдебния акт.

Проверяващата инстанция ще посочи, че в прокурорското постановление обследвано от първостепенния съд акуратно са разделени свидетелите на инцидента от тези свидетелстващи по принцип за поведението и отношенията към и между свидетелите А. и С.. В така отразената фактология в определението на СРС отразяваща конфликта между А. и С. на 06.08.2021г. никъде не се сочат неприсъствени свидетели, за които твърди жалбоподателя, и съответно не се залага на невярно отразена интерпретация на показания на такива. Напротив и първата инстанция е потвърдила като прокурора, че включително и след пристигането на полицейските служители С. е отправял закани, макар видно от назначената фоноскопска експертиза употребения израз да е „Да, ти си мъртъв, просто още не го знаеш….гръкляна ще му изтръгна…,аре нали искаш в залата бе боклук такъв“. В контекста на записания диалог между общо петте лица и предходните изявления на С. пред полицаите, че не заплашва, а така говори следва да се акцентира каква е била в действителност целта на С.. А тя не е била да застраши свидетеля А., а да 3 изрази раздразнението, гнева и неудоволствието си от поведението на св.А. по писане на непрестанни доноси срещу него и съкварталците му, каквито слова са инкорпорирани, както в развилия се диалог пред полицейските служители така и в предходния диалог между А. и С. преди тяхното идване.

Пострадалият А. изтъква в жалбата пред настоящата инстанция, че не е имало комуникация между него и Б.С. преди да бъде нападнат от последния.

Според А. А., той е бил нападнат от С. директно с израза „Нали се разбрахме, боклук мръсен, защо продължаваш да ми снимаш колата…, ще те убия…. Ще те смачкам“. Версията на С. е че А. А. е държал клещи и той го е попитал “Защо не ме оставиш на мира и продължаваш да пускаш жалби срещу мен, с нищо не съм ти навредил“, при което А. е вдигнал ръка срещу него и е замахнал с клещите и го е напсувал, при което той С. се е опитал да го отблъсне. Единствен пряк и незаинтересован очевидец се явява свидетеля А.Б., който е видял нанасянето на ударите към пострадалия, но категорично е заявил, че не е чул закани за убийство. От съдържанието на приложения аудио запис е видно, че закани от страна на С. са отправяни и същите са били записани и заснети от Р. А.а. Вярно е обаче, че проверявания съд съвсем адекватно се е позовал на Решение № 175/11.11.2019 г. по н. д. № 774/2019г., ВКС, III НО, в което касационната инстанция е приела, че „Преценката за съставомерност на деянието по необходимост преминава и през разграничаване на заканата с престъпление от скарването. При кавгата заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата“. Деецът следва да съзнава съдържанието на заканата, че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха и то за именно конкретното престъпление. Това в случая категорично не се е случило в съзнанието на извършителя. Върховната инстанция казва в Решение №421 по н.д 1970/2011г., ВКС, III НО „За осъществяване на посоченото престъпление от обективна страна се изисква обективиране с думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо лицето действително да се изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Във връзка със заканата за убийство, нейното възприемане и основателния страх, която може да възбуди, 4 законодателят е възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с индивидуални особености на пострадалия като физическо или психическо развитие, специална подготовка, упражняване на професия в рискови ситуации и др. Необходимо е единствено да е в състояние да възприеме заканата. По-нататък, за извършване на престъплението не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. Без значение е продължителността на действието, обстановката, предходно познанство между участниците или отношенията между тях…“

Категорично в този смисъл възприемането на заканата за убийство и основателния страх, който да е била в състояние да възбуди следва да отговаря на обективни критерии, които да намират отражение в субективната представа на дееца. Обективно не е било възможно сочените изрази в контекста на записаните разговори да възбудят основателен страх у пострадалия и съдържанието на умисъла вложен в употребените изрази от страна на извършителя е било А. да преустанови подаването на жалби срещу С., а не че отправя закана с конкретно престъпление, в случая с убийство и че думите му са със застрашителна насоченост към волята на пострадалия. В този смисъл изводите на районният съд са правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат потвърдени.

Съдът ще посочи и че не съществува процесуално основание за връщане на делото в предходната фаза на процеса, поради непредявяване на материалите на пострадалото лице, въпреки направеното искане за това.

Процесуалния закон предоставя обем права на пострадалото лице, съгласно чл. 75 от НПК. Пострадалия има право да участва в производството съгласно установеното в този кодекс съгласно чл.75, ал.1 от НПК, с която норма св.А. е бил запознат. От тук насетне несъстоятелни са претенциите му, че не му е било предявено разследването, въпреки че е направил подобно искане поради причина, че не е бил намерен на посочения от него адрес на призоваване в страната. Нормата на чл. 227, ал.4 от НПК е ясна и е повече от видно, че след като лицето не е било намерено на посочения от него адрес за призоваване в страната няма как да му бъде предявено разследването. Добросъвестността на органите на досъдебното производство се предполага до установяване на противното, а твърденията на жалбоподателя за това, че нееднократно е 5 желаел среща с разследващия полицай са изявления, които не са подкрепени с писмени доказателства по делото за разлика от приложената докладна записка установяваща, че свидетеля е търсен на адреса по делото и не е намерен.

Първоинстанционният съдебен състав е прокоментирал в съдебния си акт, че се солидаризира с изводите на прокурора, че в случая не е налице субективна страна на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК по отношение на Б.С., а че по отношение на последния са налице доказателства единствено за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, което се преследва с частна тъжба. Посочил е, че този въпрос не е бил предмет на жалбата стартирала първоинстанционното производство. Този извод на районния съд е логичен и абсолютно необходим. Съдебния състав извършва цялостна проверка за правилност и законосъобразност на прокурорското постановление относно така възприетата от прокурора фактология и направените от него правни изводи. Вярно е, че в случая се е обжалвало единствено постановлението на прокурора в частта, в която същият е прекратил наказателното производство за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, а не се е обжалвало постановлението на прокурора в частта за спиране на същото в частта за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, доколкото същото се преследва по тъжба на пострадалия. Прокурорското постановление е единен акт и в него са направени изводи, че не са налице съставомерни престъпления от общ характер по чл. 144, ал.3 от НК, по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК, както и каквито и да било други престъпления от общ характер. Поради това изводът на първата инстанция, че не се установява съставомерно престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК също се споделя от настоящата инстанция доколкото няма доказателства нито за самоцелна скандалност, нито за афиширано обругаване на обществения ред и спокойствие чрез нанасяне на установените телесни увреждания на А..