Решение № 349 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110215026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр.***, чрез адв.А. М. от САК, против наказателно постановление №СОА25РД11-798/26.08.2025 г., издадено от кмет на Столична община, с което на основание чл.22, ал.5 от ЗМСМА, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно, поради издаването му при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че не е получил лично процесния АУАН, че е нарушено правото му на защита, тъй като не става ясно какво точно нарушение е извършил, къде го е извършил и какво е участието на посочения в НП и АУАН свидетел П.Г.. В този смисъл твърди, че с депозирано възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН е подадена декларация по чл.186, ал.5 от ЗДвП, в която с П.Г. посочили, че процесното МПС е било управлявано на инкриминираните дата и час от П.Г., който я е паркирал на ул.“Бряст“ №13 – на частна земя, пред кооперация на същия адрес, а не на адреса, посочен в 1 санкционния акт на ул.“Бряст“ №15, което е къща, но по отношение на тези обстоятелства не е била извършена проверка в хода на административнонаказателното производство. Позовава се на липса на задължителен реквизит в процесното НП – място на извършване на нарушението в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а доколкото в подадената декларация се посочва лицето, което е управлявало процесното МПС, то АУАН и НП е следвало да бъдат издадени на името на П.Г. Г., а не на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на лекия автомобил.

Допълнително сочи, че П.Г. е получил същия фиш и има съставен АУАН №004075/29.05.2025 г., а на 26.09.2025 г. са му вречени две НП - процесното и НП №СОА25-РД11-648/10.07.2025 г. В тази връзка навежда доводи, че първият свидетел при съставяне на АУАН – Д.Т.Г., се явява по същество извършител на „кръстосано свидетелство“, доколкото е актосъставител на АУАН №0040094/29.05.2025 г., по който е свидетел С. Ц. А., който пък е актосъставител на процесния АУАН №004075/29.05.2025 г. Допълнително сочи, че свидетелят Д.Т.Г. е бил вече свидетел пред съда по аналогично дело за НП, издадено за неправилно паркиране на същия автомобил и на същото място, по което санкционния акт е отменен. Позовава се и на допуснати нарушения на материалния закон, касащи съставения фиш за налагане на глоба.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.А. М. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски в полза на жалбоподателя.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – кмета на Столична община, в своевременно депозирано писмено становище, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.М. А., оспорва подадената жалба като процесуално недопустима, предвид липсата на посочени основания в нея за отмяна на процесното НП. Навежда доводи, че общото между цитираното в жалбата решение по друго дело и настоящото е, че жалбоподателят паркира системно автомобила си на място, което не е определено от Столична община за паркиране.

Моли съда да потвърди процесното

2

НП, като правилно и незаконосъобразно издадено, при спазване на процесуалния и материалния закон. Навежда доводи, че фишът се издава на името на регистрирания собственик или регистрирания ползвател на МПС, като посочената възможност за подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП е неприложима за фишовете, издадени по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП в отсъствие на водача, доколкото нормата препраща към чл.189, ал.4 от ЗДвП, която касае издаването на електронни фишове. Уточнява, че жалбоподателят е санкциониран в качеството си на регистриран ползвател на процесното МПС, доколкото негов собственик към месец октомври е юридическото лице „Сожелис България“ ЕООД.

Навежда доводи за безспорна доказаност на вмененото нарушение от събраните по делото доказателства.

Счита разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за неприложима в настоящия случай, с оглед значимостта на защитените обществени отношения и засягането им в съответната степен, която не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения този вид.

Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство, включително за юискоконсултско възнаграждение.

В условията на алтернативност и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, моли съда да намали претендираното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат до минимално предвиденото в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 26.09.2025 г., а жалбата против него е подадена в съда на 07.10.2025 г., т.е. в законоустановения 14дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване, поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

3

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На *** г., в 09:09 часа, Д.Х.С. – инспектор при „ЦГМ“ ЕАД, при изпълнение на служебните си задължения, установил неправилно паркиран върху тротоар в гр.София, на ул.“Бряст“ №15, лек автомобил „Тойота Айго“, с рег.№***. За така направената констатация, инспектор С. съставил фиш в отсъствие на нарушител, Серия СО, №9505916/*** г., срещу И. Н. Н., в качеството му на водач на процесното МПС, с който на основание чл.186, във вр. с чл.178е от ЗДвП му наложил глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Длъжностното лице С. изготвил снимков материал на паркираното МПС, и след като никой не се явил при автомобила, залепил уведомление за съставения фиш върху предното стъкло, в уверение на което изготвил един брой снимков материал.

Срещу така съставения фиш в законоустановения срок постъпило писмено възражение от жалбоподателя И. Н. Н. и свидетеля П.Г., ведно с деклараране на данни от И. Н. Н. по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, че водач на процесното МПС е бил свидетеля Г., поради което на 29.05.2025 г., свидетелят С. Ц. А. съставил АУАН, Серия А, с бл.№004075, против жалбоподателя И. Н.

Н., в качеството му на собственик на процесното МПС, в присъствието на упълномощено от жалбоподателя лице – свидетелят П.Г., и на един свидетел при съставяне на акта – Д.Т.Г., за това, че на 29.05.2025 г., в 09:09 часа, е установено паркиране на собствения му автомобил „Тойота“, с рег.№***, върху тротоар на място, неопределено за паркиране на ППС, успоредно на оста на пътя, на ул.“Бряст“№15.

Актосъставителят отразил, че И. Н. Н. оспорва нарушението, което е констатирано от Д.Х.С. – контрольор-инспектор, и за което му е съставен фиш сериен №9505916/*** г., че АУАН е съставен при условията на чл.40, ал.2, във вр. с чл.39, ал.3 от ЗАНН, в присъствието на П.Г. Г., който е представител с пълномощно.

Като виновно нарушена от жалбоподателя, актосъставителят посочил разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощения представител на жалбоподателя на 29.05.2025 г., срещу подпис и вписано саморъчно обяснение против направените в акта констатации. Жалбоподателят не се 4 възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил пред АНО писмени възражения против съставения акт в законоустановения 7-дневен срок.

Въз основа на направените констатации в АУАН, кмета на Столична община, издал на 26.08.2025 г. процесното НП против жалбоподателя И. Н. Н., в качеството на водач на собствения си лек автомобил „Тойота Айго“, с рег.

№***, за това, че на *** г., около 09:09 часа, в гр.София, на ул.“Бряст“ №15, е паркирал върху тротоара на място, необозначено за паркиране на ППС, като пречи на пешеходците, поради което и на основание чл.22, ал.5 от ЗМСМА, чл.53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП, му наложил административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите А. и Г., както и от приобщените по делото писмени доказателства.

АУАН и НП са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на кмета на Столична община, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон /чл.167, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.22, ал.5 от ЗМСМА/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По делото са представени документи, удостоверяващи компетентността на актосъставителя и АНО – Заповед №СОА22-РД95-506/12.09.2022 г. на кмета на Столична община; списък на служителите в сектор „Контрол паркиране „Синя“ и „Зелена“ зона“, запознати със Заповед №СОА22-РД95506/12.09.2022 г., след които поименно е посочен под №106 и актосъставителя С. Ц. А., на длъжност КАТ-инспектор; Заповед №РД-09-671/06.07.2023 г. на изпълнителен директор на „ЦГМ“ЕАД; допълнително споразумение №РД-122П-45/02.05.2023 г. и длъжностна характеристика за заемане на длъжността от актосъставителя: „Контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор“ в „ЦМГ“ ЕАД, дирекция „Паркиране и мобилност“, отдел „Паркиране“, сектор „Платено паркиране“ /синя и зелена зона/; Инструкция за работа на служителите на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор“ в „ЦМГ“ ЕАД и списък на служителите, получили инструкцията, сред които под №104 фигурира името на актосъставителя С. Ц. А..

Съдът намира, че в хода

5 на административнонаказателното производство са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере какво точно нарушение е извършило.

Разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП предвижда, че за престой и паркиране в населените места ППС се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходците. От направеното словесно описание на нарушението в АУАН и НП, което само по себе си не е идентично в двата акта, става ясно, че процесното МПС е било паркирано неправомерно върху тротоар, но словесно описание на която и да е от двете хипотези на вменената като нарушена разпоредба на чл.94, ал.3 от ЗДвП, липсва.

Санкционната разпоредба на чл.178е от ЗДвП /в редакцията към датата на деянието – *** г. ДВ, бр.37 от 2015 г., предвижда да се наказва се с глоба от 50 до 200 лева лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места, извън разрешените за това места. С процесното НП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева, но АНО не е изложил никакви мотиви относно размера на така наложената глоба - към средния размер на предвидения в закона, в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Не е ясно и в какво качество е санкциониран жалбоподателя – в качеството на водач или на собственик на процесното МПС. В АУАН е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушението в качеството си на собственик на ППС, а в НП - в качеството си на водач на собствения си лек автомобил. В тази насока са налице противоречия в показанията на актосъставителя А., че актът е съставен против жалбоподателя Н., не защото той е управлявал автомобила, а защото е дошъл с пълномощно, а от показанията на свидетеля Г. се установява, че на процесните дата, час и място, лично той е управлявал собствения на жалбоподателя Н. лек автомобил. При това положение, от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин авторството на деянието в лицето на жалбоподателя и неговата вина за извършеното нарушение.