Решение № 2679 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2679 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20261110204167 по описа за 2026 година Съдът се оттегли на тайно съвещание, след провеждането на което, като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Иска се отмяната на Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-25-25КС 791/09.02.2026 г. издадено от В. ,,***'' – заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, упълномощен със Заповед на Кмета на СО, с което на жалбоподателя „,,***''“ ЕООД с ЕИК ******** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (де хиляди) евро на основание чл. 137, ал. 2, вр. чл. 154б, ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община за нарушение по чл.29а, ал.1, т.8 от Наредбата (забранява се ... изхвърлянето на строителни отпадъци и земни маси извън местата, определени за обезвреждането и/или оползотворяването им и притежаващи разрешение по ЗУО).

Редовно призованият жалбоподател не се яви в съдебното заседание, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адв. В.

В., който поддържа жалбата, излага отново съображенията за отмяната на оспорения акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН като незаконосъобразен, поради пропуски в описанието на нарушението, довели до ограничение правото на защита на санкционираното лице. Твърди, че вмененото на жалбоподателя нарушение е останало недоказано от АНО, който не е доказал произхода и качеството на отпадък на земните маси, за които се твърди, да били транспортирани и изсипвани от жалбоподателя. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400 евро.

1

Редовно уведомената въззиваема страна се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. П., която иска от съда да потвърди атакуваното НП, т.к. нарушението, описано в него, е доказано от обективна страна. Не претендира присъждане на разноски и не прави възражение за прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя.

От правна страна съдът намери, че жалбата е допустима, подадена е от санкционираното физическо лице, срещу акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, подлежащ на съдебен контрол, както и в срока за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, а атакуваното НП- неправилно и незаконосъобразно издадено.

Съдът, като взе предвид доказателствените материали по делото, съдържащи се в административнонаказателната преписка, намери за установено от фактическа страна следното: На 26.08.2025 г., пилотът на дрон към инспектората на Столична община заснел, използвайки техническо средство „дрон“, марка „DJI“, модел „,,***''” заснел МПС с рег. ном. ,,***'', марка „,,***''“, което се намирало в поземлен имот и разтоварвало земна маса.

Липсва доказателство за това, кой точно поземлен имот е заснел дрона, нито за собственика на този имот, нито дали земната маса се ихвърля или ползва като ресурс – суровина за извършвани, дори и без съответните разрешения строителни или мелиоративни мероприятия.

Вземайки предвид заснетото с дрона – приложена е снимката, на базата на Констативен протокол № КП-25-0037298/26.08.2025г., съставен от Ц.И.Ц.

(вписал в протокола да е Началник сектор Оперативен контрол при СИ при СО), на 10.09.2025г. Ц.И.Ц. – този път вписал се като „старши инспектор“ при Столичен инспекторат към СО, съставил АУАН № 25-25КС-791 за извършено нарушение по чл.29а, ал.1, т.8 от Наредбата. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели. Актът е връчен и подписан от управителя на „,,***''“ ЕООД – Г.В.С., която е вписала в акта бланкетното възражение, че не е съгласна.

Въз основа съставения АУАН е издадено процесното НП, което е обект на настоящия съдебен контрол.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл.283 от НПК и преди всичко въз основа на посочените вече: копие на снимка, КП и АУАН.

От приложените заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО се установи тяхната териториална и материална компетентност.

От приложената снимка, въпреки непълно изобразеният (поради промяна на мащаба преди принтиране) в снимката автоматично инкорпориран текст, съдът приема, че на процесната дата управлявано техническо средство – дрон, е било в снимачен режим на посочените в НП дата и час, на конкретни установими джи-пи-ес коодинати. Тези координати биха били от значени за проверка на доказателства

– в случай, че някъде в

2 административнонаказателната преписка – в Констативния протокол или в АУАН или в обжалваното НП биха били посочени джи-пи -ес координатите на имота, в който се твърди на се изхвърля земна маса. Това не е сторено - в АУАН местопроизшествието е обозначено според планоснимачен номер на определен имот, но без посочване на джи-пи-ес координатите му – за да може да бъде направена преценката възможно ли е дронът – с установими преписката координати, да заснеме посочените в КП, а оттам и в АУАН и НП, обекти – конкретен имот, тежкотоварен автомобил, земна маса; на какво разстояние се е намирал дронът от обектите; имотът не е идентифициран и според собственика си, същият не е установен, не са снемани обяснения от собственика – с негово знание и съгласие ли става депонирането на земна маса или напротив – защото в случай, че това депониране се осъществява без негово съгласие, то този собственик би се явил пострадало от деянието лице, с право да участва в процеса, да търси обезщетение от причинените му с деянието вреди (защото депонирането на отпадък върху поземлен имот несъмнено причинява такива – като ограничава ползването на имота от собственика, като намалява продажната цена на имота и т.н.).

Съдът намира, че АУАН и НП страдат от съществени пороци, свързани с описанието на твърдяното нарушение и неговото доказване от обективна страна. Не е спазен дори минимален стандарт по излагане на релевантни за вменените нарушения доказателства, за да могат да бъдат направени изводи за извършено нарушение. За да приеме това, съдът изхожда от следното:

Не всяко извозване на земна маса автоматично води до извод за извършено нарушение по чл.29а от Наредбата, т.е. за изхвърлянето на тези земни маси. Възможни са хипотези, при които собственикът на един поземлен имот да пренася и разтоварва земни маси от този имот в друг свой имот – напр.с цел мелиорация – за подобряване качеството на почвата във втория имот, или пък за подравняване на този имот, или пък за терасирането му и т.н., без значение дали е спазил други строителни или транспортни норми, то това деяние не може да бъде характеризирано като изхвърляне, а напротив – собственикът продължава да ползва земната маса – своя от друг свой имот или закупена от друго лице земна маса, макар и извършвайки евентуално друго, извън процесното нарушение. И в този пример не може да става въпрос за изхвърляне, което е изпълнителното деяние на процесното нарушение.

Посоченият идентификатор на ПИ в АУАН и в НП, обуславящ мястото на извършване на нарушението следва да бъде подкрепен с някакви минимални усилия от страна на инспекторите в СИ към СО и заместник-кмета ,,***'', свързани с доказване на собствеността и предназначението на имота.

Не е установено в какво качество жалбоподателят евентуално да е „изхвърлял“ тези земни маси, т.е. да се е отнасял към земните маси като към отпадък – ненужна вещ, от която желае да се освободи.

В хода на административно наказателното производство не е установен 3 собственикът на поземления имот, не е направена проверка в съответните отдели дали са издавани разрешения на този собственик да извършва строителна дейност в имота си напр.подравняване на терен, изграждане на насипи, терасиране и т.н. или пък дейности, свързани с подобряване качеството на хумусния слой на терена. По никъкъв начин не може да бъде проверено твърдението на актосъставителя за планоснимачния номер, в който се твърди да е извършено нарушението; по никакъв начин не може да се съотнесе заснетият от дрона снимков материал към имота, с посочен в АУАН планоснимачен номер – т.к. в снимките е инкорпорирано местонахождението на дрона към момента на изготвяне на снимките, но и на терена, към които е насочена оптиката му.

Като не е установен собственикът на мито и на земните маси, не е установено и дали става въпрос за преследване на някакви свои стопански нужди (не е елиминирана дори възможността дружеството-жалбоподател да е собственик на имота) и което би било обществено полезно, а не опасно деяние – при спазване на останалите норми по транспорта и депонирането им, или пък е осъществявал фактически превоз по силата на договорни отношения със собственика на имота, в случай, че собственикът е друго лице. В тези случаи е възможно извършване на друго нарушение – да са нарушени други норми, уреждащи транспорта и депонирането на земни маси, но не и процесното нарушение, т.к. изпълнителното му деяние е „изхвърля“, т.е. освобождава се от ненужна вещ. А дали вещта е нужна или ненужна може да укаже единствено собственикът на имота, който в случая не е установен, а е бил установим без съществени затруднения от контролния орган и без затруднения биха му се снели обяснения за намеренията му по отношение на тази земна маса, дали я счита за отпадък или за ресурс, който му служи за някаква стопанска дейност. Не на последно място – собственикът на имота би бил уведомен, че стойността на имота му намалява вследствие замърсяване и се ограничават възможностите му за ползване на имота по предназначение, както и че има право да встъпи в административнонаказателното производство като пострадало лице.

Установяването на пострадалото лице е задължение на актосъставителя не само в конкретния случай – посочването на пострадалите лица е и реквизит на АУАН по силата на чл.42, ал.1, т.9 от ЗАНН. Като не е посочил пострадалите лица, актосъставителят е съставиледин незаконосъобразен АУАН. Безкритичното възприемане на АУАН от АНО води до незаконосъобазност на обжалваното НП, защото и АНО, според разпоредбата на чл.57, ал.1, т.12 от ЗАНН, в издаденото от него НП следва да определи „размера на обезщетението и на кого следва да се заплати“.

Разгледан по този начин случая, за съда не съществува възможност да потвърди обжалваното НП, защото: деянието не е доказано от обективна страна – като не е определен собственикът на имота, в който се разтоварва земна маса, не може да се 4 установи дали става въпрос за „изхвърляне“ или пък за друга - строителна или мелиоративна дейност, извършвана в нарушение на други, но не и процесната, правни норми. Това означава, че след като конкретното нарушение не е доказано по безспорен начин от обективна страна, то обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно; като не е установен собственикът на имота и като не е снето обяснение от същия за отношението му към разтоварваните земни маси, не може да се определи дали този собственик се явява пострадало лице; актосъставителят не е изпълнил задължението си по чл.42, ал.1, т.9 от ЗАНН да посочи пострадалите от твърдяното деяние лица, а АНО не е изпълнил задължението си по чл.57, ал.1, т.12 от ЗАНН в издаденото от него НП да определи размера на обезщетението и на кого следва да се заплати, което пък прави обжалваното НП не само неправилно, но и незаконосъобразно издадено.

Това достатъчно за съда, за да отмени обжалваното НП.

По въпроса за разноските: жалбоподателят претендира такива. Видно от приложения към Жалбата договор за правна помощ, жалбоподателят е заплатил на процесуалния си представител сумата от 400 евро при подписване на договора. Не се прави възражение за прекомерност на тези разноски, които са към минималния размер. Предвид отмяната на атакуваното НП, съдът следва да уважи претенцията на жалбоподателя като основателна.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът