Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 12.06.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 191/2025
Вид
Решение № 170
Подписан
12.06.2026
Състав
Христина Захариева Марева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, пар. 2, б. Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 3, б. Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал. 1, т.10 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал. 1, т.10 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 430, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. С., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20252200100191 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена като електронно изявление до съда искова молба от С. С. Т., ЕГН **********, чрез пълномощник - адв. А. Д., член на САК, изразил изрично съгласие за връчване на съдебни книжа и документи по реда и при условията на чл. 38 и чл. 38а, вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, с която предявява искове срещу "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *********, за обявяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** от 24.03.2023г. сключен между ищцата от една страна, в качеството й на кредитополучател и от друга „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството на кредитодател, поради противоречие със закона чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т.10 и т.20 ЗПК.

В условията на евентуалност е предявен иск за обявяване за недействителна клаузата по чл. 9.1 от същия договор за потребителски кредит № ********** от 24.03.2023 г. сключен между С. С. Т., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, както и за обявяване за недействителни клаузите на чл. 7, т. 1 във вр. с чл.7, т. 2.3 относно дължимата застрахователна премия във вр, с декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Зашита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ Медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International по Договор 1 за потребителски кредит № 7053432280 от 07.04.2023 г. сключен между ищцата от една страна, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитодател, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК.

В условията на обективно и кумулативно съединяване с главния иск като обуславящ е предявен като обусловен осъдителен иск от ищцата срещу ответното дружество, за заплащане сумата от 2 503.97 лева, като получена без основание, която сума се претендира, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Обстоятелства, на които са основани предявените права са следните:

Твърди се, че на 24.03.2023 г. между ищцата – С. С. Т. и "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК ********* (Банката) е сключен договор за потребителски кредит № ********** („Договора“), със срок съгласно чл. 6 от същия до 25.03.2028 г., т. е. 60 календарни месеца, при следните условия: размер на кредита - 8 000 лв.; Общ размер на застрахователната премия: - 3 503.97 лв., или общ размер на кредита – 11 503.97 лв.

Съгласно чл. 7.2.3 от Договора, в случаите когато потребителя е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждат от кредитора директно по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.

Съгласно чл. 9, т. 1 от Договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите, е 41.15%.

Съгласно чл. 9.2 от Договора лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината.

Съгласно чл. 9.3 за нуждите на процесния Договор лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360- та част от лихвения процент по т.9.1.

Съгласно чл. 10 от Договора, годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от Потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин е 49.62, като общата дължима сума от потребителя (ищцата) е 27 275.97 лв.

Погасителният план към договора е обективиран в чл. 11, т. 2 от Договора, като съгласно същият Договорът е сключен за срок от 60 календарни месеца, с 60 погасителни вноски - всяка на стойност от 454.60 лв.

Във всяка вноска се включва главница и лихва, като прогресивно тежестта на 2 лихвата във всяка едно погасителна вноска спада за сметка на главницата, с падеж на всяка вноска - 25- то число на съответния месец, като общия размер на дължимата главница е 11 503.97 лв., а на дължимата лихва - 15 772.00 лв., съобразно което общо дължимата сума по кредита възлиза на 27 275.97 лв.

Съгласно чл. 20, т. 1 от Договора Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от Договора в срок до 14 дни, считано от датата на сключване на Договора.

Съгласно чл. 20, т. 4 от Договора Когато Потребителят упражни правото си на отказ от Договора, той връща на Кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по - късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до Кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в чл. 9.3 лихвен процент за ден.

Според декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Зашита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от Банката и Допълнителни медицински услуги „Второ Медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International; Общите условия за ползване на допълнителни медицински услуги „Второ Медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от Банката, общите условия за застрахователни програми “Защита на кредита” и “Защита на сметките ” на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от Банката и Сертификат № 1**********2023 за застрахователни програми “Защита на кредита” и “Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АИ Банк“ ЕАД и Допълнителни медицински услуга „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International, застраховани рискове са такива, свързани с живота и здравето на кредитополучателя, а дължимата сума по застраховките е 3 503.97 лв. или, т. е. приблизително 50 % от общо предоставената заемна сума на ищцата в размер на 8 000 лв.

Настоява се, че сумата въз основа на която е следвало да се начислява възнаградителната лихва по Договора е размера на усвоения от 27.03.2023 г. кредит в размер на сумата от 8 000 лв.

Твърд се, че към момента на депозиране на исковата молба ищцата е заплатила сума в общ размер на 10 131.59 лева.

Пространно в исковата молба са развити правни доводи по основателността на предявените искове, поради нарушение на разпоредбите на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 от ЗПК и качеството на ищцата като потребител, като се позовава на цитираната съдебна практика на 3 съдилища в република България и СЕС в насока, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поддържа се, че застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, докато в случая застрахователната премия е прибавена към главницата, а не към другите разходи по кредита.

Поддържа се, че в договора е следвало да се посочи лихвения процент (на възнаградителната лихва) на ден.

Поддържа се, че в съдържанието на чл. 20 от Договора, правото на потребителя на отказ от договора е регламентирано чрез бланкетното възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 29 ЗПК без съществения реквизит по чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК.

Във връзка с предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване недействителността на клаузите по чл. 7 т. 1 във вр. чл. 7.2.3 от Договор за потребителски кредит № 7053432280 от 07.04.2023 г. в частта за дължимата застрахователна премия във вр. с Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ Медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International се поддържа, че чл. 10, ал. 1 ЗПК следва да се прилага еднакво и за свързаните с договора за потребителски кредит застрахователни договори и общи условия към тях, поради тяхното съществено значение за правата и задълженията на страните по главния договор. Настоява се, че в общия разход по кредита за потребителя (ГПР) задължително трябва да бъдат включени всички разходи по кредита, в т.ч. и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Поддържа се, че изискването за шрифт (еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12) е задължително и спрямо застрахователната премии като част от договора, за избягване на възможността чрез тях да се уговарят утежняващи клаузи с малък и нечетлив шрифт, които не са уговорени в договора за потребителски кредит, като по този начин ще се предотврати заобикалянето на закона. В тази връзка се твърди, че в декларацията за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма “Защита на кредита” и “Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “ТИ БИ АИ Банк” ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, 4 предоставени от Mediguide International е с шрифт видимо по-малък от изискуемия съобразно закона шрифт - 12.

Поддържа по отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл.

3, във вр, с чл. 26, ал,4 ЗЗД, че уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Действително към датата на уговаряне размерът на лихвата няма императивни разпоредби, които да определят максималния размер на възнаградителната лихва, но предвид потребителски договор, при който потребителят е по-слабата икономически страна, е недопустимо несправедливото облагодетелстване на търговеца. Към датата на сключване на договора - 24.03.2023г., основният лихвен процент е бил 2.17 %, от което следва, че размерът на законната лихва е 12.17 %, т. е. надвишава три пъти законната лихва, поради което клаузата на чл. 9.1. от Договора, която урежда възнаградителната лихва по договора, накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се поддържа, че е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, посл. ЗЗД, във чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т.

20 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД се явява акцесорен спрямо главния иск с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 20 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 8 000 лв. (главницата). Твърди се, че ищцата е заплатила към момента на предявяване на иска сумата от 10 131.59 лв., поради което се настоява, че ответното дружество е получило недължимо сумата от 2 131.59 лева, доколкото била получена без правно основание по недействителен договор за кредит.