Решение № 114 от 24.02.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Разлог, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20241240101523 по описа за 2024 година

Производството е за съд. делба във фазата по допускането й (първа фаза).

Производството по делото е образувано въз основа на ИМ, подадена от М.Г.А. с ЕГН*, от г.Р., у „Ч.р.“№*, ч/з адв. Р.А., съд. адрес: г.С., к..„Х., у.„Е.“№*, е.5, а.2.1, против Д.Г.Д., ЕГН*, г.Р., у.„Б.К.“№33, с която е предявен иск за съд. делба на съсобствени недвижими имоти, представляващи: l./ ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Р., о.Р., о.Б., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КККР, засягащо: ПИ е от 26.11.2020 г., с адрес: г.Р., у.“Б.К.“№*, с площ на целия имот 563 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, №по предходен план 1750, кв.130, парцел: 4, при съседи на имота но скица №* от 26.11.2020 г., издадена от CГКК-Б.: ПИ с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, ***, описан по документ за собственост като

ПАРЦЕЛ IV, отреден за имот планоснимачен №1841, в кв.138 по плана на г.Р., при съседи:

С.Д., Н.Ш., Д.Ч. и улица ведно с

2./ СГРАДА с идентификатор *** по КККР на г.Р., о.Р., о.Б., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение па КККР, засягащо сградата е от 26.11.2020 г.. с адрес: г.Р., у.“Б.К.“№*, сградата е разположена в ПИ с ***, със застроена площ 81 кв.м. брой етажи 2, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение жил. сграда - еднофамилна.

3./ СГРАДА с идентификатор *** по КККР на г.Р., о.Р., о.Б., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 26.11.2020 г., с адрес: г.Р., у.“Б.К.“№*, сградата е разположена в ПИ с ***, със застроена площ 25 кв.м., брой етажи 1, предназначение - селскостопанска сграда.

4./ СГРАДА с идентификатор *** по КККР на г.Р., о.Р., о.Б., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 26.11.2020 г., с адрес: г.Р., у.“Б.К.“№*, сградата е разположена в ПИ с ***, със застроена площ 41 кв.м., брой етажи 1, предназначение - селскостопанска сграда Ищцата сочи, че съсобствеността на гореописаните имоти с ответника е възникнала въз основа на наследство и дарение като квотите за всеки един от описаните по горе недвижими 1 имоти е както следва: за М.Г.А. - 1/3 ид.ч. и за Д.Г.Д. - 2/3 ид.ч, като страните в настоящето производство са брат и сестра.

Прави искане за привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, а именно съдът да постанови ПРИВРЕМЕННА МЯРКА като разпредели ползването на описаните в ИМ делбени имоти, съобразно притежаваните от ищеца и ответника квоти в съсобствеността, считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата.

В срока по чл.131 ГПК, е депозиран отговор на ИМ от ответника Д.Г.Д., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че по отношение на собствеността на Сграда с идентификатор ***, представляваща жил. сграда на 2 етажа, ответникът е собственик на 2 етаж от същата, придобит ч/з неформална сделка /надарен от родителите му/. Сочи, че от 1981 г. владее и стопанисва процесния 2 етаж, който е самостоятелно обособен с отделно електричество и ВиК захранване. След извършеното дарение, с цел пълното отделяне на 2 етаж от първия, извършил допълнително пристрояване, като със собствени средства е изградил допълнително кухня и баня с тоалетна, разположени над сграда с идентификатор ***. Във вр. с изложеното прави възражение, че е собственик на 2 етаж от сграда с идентификатор №*** по КККР на г.Р., о.Р., о.Б., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК по давност - продължила от 1981 г. до предявяване на иска, поради което моли този обект да бъде изключен от делбената маса.

Съгласява се, че с ищцата са брат и сестра, както и че процесният имот е наследствен.

Сочи, че не оспорва правата на ищцата в/у 1/3 ид. част от първия жил. етаж от сграда с идентификатор №***, 1/6 от ПИ с идентификатор №*** и 1/6 от сгради с идентификатор №*** сграда с идентификатор №***.

Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.34, ал.1 ЗС.

Съгласно чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта, като искът не се погасява по давност.

Видно от чл.344, вр. чл.341-342 ГПК, с решението по допускане на делбата съдът е длъжен да се произнесе по въпросите м/у кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и при какви квоти, поради което в първа фаза на делбеното производство изследва всички наведени възражения относно правото на съделител да участва в производството, обвързано от оспореното му право на собственост, респ. относно размера на дела. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост м/у определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. Решението за допускане на делба има преди всичко установителен хар-р, с който се признава наличието на съсобственост м/у страните и размерът на техните части.

Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съд. делба.

От горното следва, че в настоящата фаза на делбеното производство следва да се установи дали м/у страните съществува съсобственост по отношение на процесните имоти и при какви квоти е същата.

По делото не е спорно, че страните са брат и сестра и са единствени н-ци по закон на баща си Г.Д.Д., починал на *, и на майка си К.Г.Д., починала на *, както и че към момента на откриване на наследството правото на собственост в/у делбените имоти е притежавано от наследодателя на страните – Г.Д.Д., като тези обстоятелства се установяват еднопосочно и от следните представени по делото писмени док-ства: удостоверение за н-ци с изх. №929 от 17.06.2020 г., издадено от О.Р., удостоверение за н-ци с изх. №32 от 08.01.2018 г., издадено от 2 от О.Р., нот. акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и делба №78, т.I, дело №179 от 1976 г. Установява се и категорично, че съделителят Д.Г.Д. е придобил приживе от своята майка К.Г.Д., 1/3 ид. част от делбените имоти съгласно Нот. акт за дарение на недвижим имот с №188, т.IV, рег.№3142, дело №766 от 15.06.2006 г. на Нот. К.М..

По делото е представен Нот. акт за собственост на недвижим имот с №33, том III, рег.№3111, дело №407 от 05.08.2021 г. на Нот. М.К., рег.№533 по регистъра на НК, съгласно който ищцата М.Г.А. е призната за собственик на 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** на основание наследство.

По делото са представени скица №*19.12.2024 г., издадена от АГКК, на ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Р., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК, скица №*19.12.2024 г., издадена от АГКК, на сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК, скица №*19.12.2024 г., издадена от АГКК, на сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК, скица №*19.12.2024 г., издадена от АГКК, на сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК.

С оглед изложеното, се налага извод за наличието на съсобственост м/у страните по отношение на процесните имоти, възникнала от наследяване, при следните квоти 1/3 ид. част за М.Г.А. и 2/3 ид. части за Д.Г.Д. – арг. от чл.5, ал.1 ЗН.

По възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на 2 етаж от СГРАДА с идентификатор *** по КККР на г.Р., о.Р., о.Б., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК, последно изменение па КККР, засягащо сградата е от 26.11.2020 г.. с адрес: г.Р., у.“Б.К.“№*, сградата е разположена в ПИ с ***, със застроена площ 81 кв.м. брой етажи 2, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение жил. сграда - еднофамилна.

Част от съвкупния доказателствен материал по делото представляват ангажираните от ответника писмени док-ства за установяване на обстоятелствата относно владението и своенето на процесните имоти (на л.70-73; л.131-137 от делото).

По възражението на ответника за придобиване по давност на процесния имот и като последица изключването му от делбената маса в негова тежест е да докаже, че е упражнявал в период по-дълъг от 10 г., фактическата власт по отношение на конкретните недвижими имоти - corpus, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и че е демонстрирал по отношение на другия съсобственик поведение на пълноправен собственик - animus, т.е., че е упражнявал собственическите правомощия единствено за себе си.

За установяване на обстоятелствата, свързани с владението и своенето на процесните имоти от ответника, по делото са събрани и гласни док-ства ч/з разпит на свидетеля на ищцата – К.Г.А. - дъщеря на ищцата и свидетелите на ответника – М.Г.Д. и З.Н.Ш. - без родствени връзки със страните.

Разпитана св. К.А. заявява пред съда, че е дъщеря на ищцата и племенничка на ответника.

Споделя, че баба й и дядо й /родители на страните по делото/ са живеели на 1 етаж от къщата, а на 2 етаж живеел ответника /нейн вуйчо/ със семейството си. Сочи и че къщата на по-късен етап е пристроявана, където се намирал и санитарния възел, който е общ за цялата къща.

Разпитан св. Д. заявява, че е съсед на страните и че познава същите. Свидетелства, че къщата я знае като такава на етаж и половина, но я водят на 2 етажа. Д.Д. живее на втория етаж. Родителите на Д. ги познава - дядо Г. и майка му К., вече и двамата са починали.

Твърди, че Д.Д. живее на 2 етаж още от преди 45 г. Посочва, че е правил много пристроявания на къщата като първо започнал от покрива и направил ремонт. След това направил ремонт на плочата, изнесъл си кухнята, направил на 2 етаж баня и тоалетна, понеже нямало баня и тоалетна, построил си една плоча, където изнесъл лятната кухня.

3

Твърди още, че банята и тоалетната на 2 етаж не са ползвани от майката на Д.. Посочва, че сайванта е построен от Д.Д..

В разпита си пред съда св. Ш. – заявява, че е съсед на страните и че познава същите.

Свидетелства, че ищцата М.А. не живее в процесния имот откакто се е омъжила, а именно от 1973 г, а ответника Д.Д. живее на 2 етаж от къщата от 1971 г. /откакто се е оженил/.

Посочва, че след като се е оженил Д. си е направил разширение /плоча/, баня и толаетна.

Твърди, че покойните родители на страните винаги са живели на 1 етаж, като излага, че всички ремонти по къщата доколкото знае са извършвани от Д., всички сметки за ток и вода са заплащани от ответника и не знае сестра му /ищцата А./ да е участвала. Заявява, че всички ремонти са започнали след като е починал бащата на страните т.е след 2003 г.

Съгласно чл.79, чл.1 ЗС, която намира приложение в случая, правото на собственост по давност в/у недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 г.

Съгласно чл.69 ЗС, се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В случая съсобствеността е възникнала от наследяване, поради което следва да е налице освен съсобственост и съвладение, т.е. установилият фактическа власт в/у имота да владее своите ид. ч. и да държи тези на останалите съсобственици.

Както е посочено и в мотивите към Тълк. №4/17.12.2012 г. по тълк. д. №4/2012 г. на ОСГК на ВКС правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт в/у имота като свой през определен период от време непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото. То се придобива към момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент на владението ч/з съответните процесуални способи - съставяне на констативен нот. акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене в/у вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл.79 от ЗС. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл.79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт в/у нея, позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира във вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните последици – придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл.79 от ЗС.