Акт от 26.09.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1209

Варна, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна в съдебно заседание на пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20237050701380 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 и ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, с управител и представляващ М.Р.Д., чрез адв. М.Т., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с искане да бъде осъдена Национална агенция за приходите /НАП/ да заплати на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени от дружеството разноски за адвокатска защита в административното производство по реда на чл.41, ал.1 от ДОПК по оспорване на действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол сер. АА № 0048425/11.08.2021 г. на инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 198/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна, отменени с Определение № 2369/23.09.2021 г. по частно адм. дело № 2092/2021 г. на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва в размер на 93,61 лева, считано от 12.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г. до окончателното заплащане на задължението.

Твърди се, че в резултат на отменени незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства по чл.40, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и административен акт – решение на Директора на ТД на НАП Варна, от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД са направени разноски за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева по фактура № **********/19.08.2021 г., при задължителното обжалване на действията по административен ред пред горестоящия административен орган, които следва да се приемат за вреда, която да се обезщети по реда на ЗОДОВ съгласно решение по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС. Относно претендираните лихви се сочи, че съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. незаконните действия по обезпечаване на доказателства са преустановени от административния орган на 12.08.2021 г., за което е съставен протокол сер. АА № *********/12.08.2021 г., поради което началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва е 12.08.2021 година. Претендира присъждане на сторените разноски в настоящото производство. В съдебно заседание, чрез преупълномощен адв. П.Т., исковата молба и искането за разноски се поддържат изцяло. Относно възражението на ответника, че адвокатското възнаграждение по посочената фактура вече е платено, намира че постановения акт по ч. адм. дело № 2092/2021 г. на Адм. съд – Варна е незаконосъобразен.

Ответник – Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор и писмени бележки, с които оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че посочената от ищеца фактура №**********/19.08.2021 г. е приложена към жалбата на дружеството пред Административен съд – Варна срещу Решение № 198/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна, ведно със същата разписка за заплащане на сумата от 500 лева.

Сочи, че с Определение № 2369/23.09.2021 г. по частно адм. дело № 2092/2021 г. съдът е отменил действията на органите по приходите, като е осъдил НАП да заплати на дружеството разноски в размер на 550 лева /такса и разноски за адвокат/, като основанието за заплащане на разноските са именно фактура №**********/19.08.2021 г. и разписката. С оглед изложеното се твърди, че направените от ищеца разходи са му присъдени с посоченото определение и не следва да му се присъждат повторно, тъй като би се стигнало до неоснователно обогатяване на дружеството. Моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролираща страна – Окръжна прокуратура – Варна, намира исковата претенция за неоснователна. Счита, че по принцип разноските, направени в хода на административното производство, подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, но в случая извършените такива са присъдени с определението по частно адм. дело № 2092/2021 г., което е влязло в сила. Изразява становище, че след като ищецът не представя доказателства, че е сторил разноски, различни от тези, които са му присъдени, искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С протокол сер. АА № 0048425/11.08.2021 г. /л.81/, в

17.35 часа, от служители на Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са предприети действия за обезпечаване на доказателства, по реда на чл.40, ал.1 и ал.2 от ДОПК, във връзка с извършвана ревизия на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, изразяващи се в запечатване на контейнер EGUHU9158685 с 1 бр. обикновено ТСК № 0561367, относно стока – метални врати с окомплектовка с общо бруто тегло – 10440 кг. Свалена е линейна пломба № СО62618, която е върната на водача. В протокола е посочено, че стоката се оставя на отговорно пазене в превозното средство, като за МОЛ и пазач на същата е назначено лицето – водач на превозното средство.

От „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД е подадена жалба рег. №

39125/26.08.2021 г. /л.76-77/, чрез адв. П.Т., срещу действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021 година. Към жалбата е приложено пълномощно /л.78/, фактура № **********/19.08.2021 г., издадена от адв. П.Т., за услуга – адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП Варна по Протокол № 0048425/11.08.2021 г., стойност на услугата 500 лева, получател на услугата – „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, и разписка № *********/19.08.2021 г. издадена от адв. П.Т., за заплащане на сумата 500 лева по посочената фактура в брой /л.79/.

С Решение № 198/27.08.2021 г. /л.66-67/, издадено от

Директора на ТД на НАП Варна, е отхвърлена жалбата от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД срещу действията на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателствата, обективирани в протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства № 0048425/11.08.2021 година.

От „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД е подадена жалба /л.56-60/ срещу Решение № 198/27.08.2021 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Варна.

С Определение № 2369/23.09.2021 г. по частно адм. дело № 2092/2021 г. на Административен съд – Варна са отменени по жалбата на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, действия на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021 г., потвърдени с Решение №198/27.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна, изразяващи се в поставяне на 1 бр. техническо средство за контрол: пломба № 0561367 на МПС с марка Скания с рег. № В 3340 ВХ /влекач/ и ремарке рег. № В 4480 ЕН, с които в контейнер № EGHU9158685 са превозвани стоки, собственост на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, представляващи метални врати с окомплектовка, с място на разтоварване гр. Николаево, обл. Стара Загора, ул.

„Освобождение“ № 2, склад на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД. Осъдена е ТД на НАП – гр. Варна да заплати на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, сумата от 550 лева, представляваща разноски по делото, в т.ч. 50 лева – държавна такса, и 500 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено в полза на адв. М.Т. с фактура № 1…50/19.08.2021 г. и разписка от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД. Определението, съгласно чл.41, ал.3 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

С Определение № 2815/02.11.2021 г. по частно адм. дело № 2092/2021 г. на Административен съд – Варна е оставено без уважение искането на Директора на ТД на НАП – гр. Варна за изменение на Определение № 2369/23.09.2021 г. в частта за разноските.

В съдебно заседание ищецът е представил Фактура №

**********/14.09.2021 г. издадена от Еднолично адвокатско дружеството „М.Г.Т.“ за сумата от 500 лева за услуга „адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при АС, жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 ДОПК наложени с протокол сер.АА №0048425/11.08.2021 г.“, посочено е във фактурата, че плащането на сумата е с преводно нареждане – л.95; Фактура № *********/21.09.2021 г. издадена от Еднолично адвокатско дружеството „М.Г.Т.“ за сумата от 500 лева за услуга „адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при АС, жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 ДОПК наложени с протокол сер.АА №0048425/11.08.2021 г.“, посочено е във фактурата, че плащането на сумата е с преводно нареждане – л.96 и Преводно нареждане от 21.09.2021 г. от наредител „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД до ЕАД „М.Г.Т.“ за 500 лева – л. 97.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл.204, ал.1 вр. ал.3 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от незаконосъобразни действия на административни органи.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

На основание чл.205, ал.1 от АПК Национална агенция за приходите е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Между страните няма спор по фактите. Не се спори, че ищецът при обжалване на действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021 г. на инспектори в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по реда на чл.41 от ДОПК е ползвал адвокатска защита извършена от адв. П.Т. и съгласно фактура № **********/19.08.2021 г. и разписка № **********/19.08.2021 г. е заплатил сумата от 500 лева в брой за извършеното процесуално представителство. С настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, които съставляват заплатено възнаграждение за адвокат в производството по задължителното административно обжалване на действие на административен орган, предвидено с чл.41, ал.1 и ал.3 от ДОПК. С Определение № 2369/23.09.2021 г. по частно адм. дело № 2092/2021 г. на Административен съд – Варна са отменени по жалба на „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0048425/11.08.2021 г. на инспектори в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, определението не подлежи на обжалване и е в сила от 23.09.2021 година.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана, отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност, по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ. В казуса е безспорно, че отменените като незаконосъобразни действия на органи по приходите са такива на административни органи и са форма на проявление на административната дейност на тези органи, съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК. Както в ДОПК, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете или действията по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент само е определено с чл.8, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г./, че за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск относно присъждане на разноски, сторени в административното производство, не може да се запълни с прилагането на чл.161 от ДОПК и/или чл.143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредби регулират разпределяното на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Следователно единственият начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.