Решение № 2823 от 19.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2823 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно гражданско дело № 20221100500920 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20215115 от 23.11.2021 г., постановено по гр.д. № 13328 по описа за 2021 г. на СРС, II ГО, 126-ти състав, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца Л. Б. Б. срещу ответника „Ю.Б.” АД иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 27/14.01.2021 г. С решението ищецът е бил осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 1150,00 лева, представляваща разноски по делото.

Ищецът е обжалвал решението на районния съд в цялост, като е посочил, че същото е неправилно и необосновано. В жалбата се поддържа, че в девет от десeт точки работодателят е индивидуализирал нарушения, извършени от други служители, работещи в офис „София-Свобода” – ФЦ 983, като лаконично е направил извода, че в качеството си на управител, служителят е допуснал трайна и системна липса на контрол върху работата на служителите. Обжалваният съдебен акт бил мотивиран избирателно – кредитирани и обсъдени били част от доказателствата по делото и част от твърденията на ищеца. Съдът не бил обсъдил заключението на приетата по делото експертиза, не бил посочил дали кредитира същата и тя не била залегнала в мотивите му, с което бил допуснал процесуално нарушение. В заключителната част по експертизата, в таблица 14 на стр. 10 от заключението, били отразени кредитите, подписани от ищеца. Видно от нея, 1 имало само два кредита – под номер 11 и номер 12 в таблицата, които били подписани от управителя и които касаели процесния период – FL1104631/27.07.2020 и FL1110024/12.08.2020, за които била вписана констатация, че всички изискуеми документи по процедурата били налични в системата. Останалите посочени документи не касаели периода на заповедта за уволнение, с оглед на което не следвало и да бъдат предмет на изследване при уволнение на служителя или последващ контрол от страна на съда.

Посочва се, че доколкото работодателят твърдял, че кредити с липсващи документи по досие имало, те били явно проверявани и подписвани от друг търговски пълномощник. Това кореспондирало и с твърденията в исковата молба, в която ищецът бил изложил, че потребителските кредити били проверявани най-вече от М.М. на длъжност МОРКО, която била и търговски пълномощник, докато фирменото и жилищно кредитиране било предмет на дейността на Л. Б.. По отношение на конкретната процедура по преглед и подпис на договорите и досиетата по кредитиране на физически лица, правилата на банката имали специфично изискване контролната дейност да се осъществи от един от търговските пълномощници– управителят нямал задължение да проверява електронно досие повторно. Съдът не бил взел предвид в мотивите си тези възражения или конкретните изводи на експертизата, че ищецът проверявал и подписвал малка част от проверените договори, но техните досиета били окомплектовани. Предоставяйки на вещото лице необходимата информация за изготвяне на заключение, ответникът бил включил редица договори, по които имало пропуски на служители и касаели предходен период преди процесния. Съдът постановил решението си в противоречие на свидетелските показания, които не подкрепяли същите. От разпитаните свидетели се установявало, че от работното място на ищеца не се виждали останалите работни места или входа, а свидетелката Чобанова затвърдила, че ищецът не присъствал в клона или на ситуация, в която един служител използвал чужда работна станция.

Твърди се, че в рамките на дисциплинарното производство било нарушено правото на защита на ищеца - нарушенията били описани неясно и непълно, като на ищеца бил даден твърде кратък срок за даване на писмени обяснения предвид комплексността и броя на въпросите. Седем от общо тринадесетте нарушения били описани общо, без да се посочат конкретни договори, кредитни досиета или клиенти, кое нарушение от кой служител е извършено, дати или приблизителен период на извършените нарушения. Необосновани и базирани на предположения били изводите на съда, че ищецът бил запознат с вменените му нарушения по други канали – проведена онлайн среща, кореспонденция, доклад на „Вътрешния одит”, а не на доказателствата по делото. В поканата по чл. 193 от КТ работодателят не бил описал нарушенията на трудовата дисциплина от страна на ищеца – твърдяло се нарушение на вътрешните правила и процедури на банката, без да се посочва коя част от тези документи, регламентиращи неговите трудови задължения, не е изпълнил, за да бъдат квалифицирани като липса на „достатъчен контрол”.

Някои конкретни нарушения от доклада на „Вътрешен одит” не били описани в поканата за даване на обяснения или в заповедта, като не било налице 2 препращане. Съдът неправилно бил приел, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание бил спазен. Заповед № 0027/14.01.2021 г. била издадена на основание доклад на управление „Вътрешен одит” и предложение на Етичната комисия от 25.11.2020 г., като липсвало информация кога ръководството на ответното дружество се било запознало с констатациите на доклада на управление „Вътрешен одит”. От свидетелските показания се установявало, че проверката била започнала по сигнал през месец септември 2020 г. при открити нарушения при наблюдение на камери за наличните 3 месеца назад. Твърди се, че общият период от началото на проверката до налагане на наказание бил над 4 месеца. Твърдяното нарушението по т. 10 от заповедта за уволнение било извършено преди три години – посочва се, че за да е едно задължение с продължителен характер, то трябвало да бъде определено като такова от страна на работодателя или да бъде вписано в длъжностната характеристика, вътрешните правила за работа и процедури или от получените нареждания от работодателя. В настоящия случай ответникът не представял доказателства за специфичния мониторинг над дейността на М.М. да е бил задължение, което да се изпълнява продължително и до второ нареждане. Нарушението не следвало да се кумулира към останалите нарушения, описващи „системно” неизпълнение на трудови задължения. Съдът неправилно и необосновано бил приел, че нарушенията били извършени. Посочва се, че ищецът нямал специфично задължение за контрол, а споделял това задължение с други служители – търговски пълномощници. Доколкото съгласно политиките на банката кредитите следвало да се преглеждат от търговски пълномощник, в случая не се касаело за делегиране на дейности от управителя към търговски пълномощник, а до дистрибуция на дейности между отговорните за процесите лица по отношение на преглеждането и подписването на документите от втория търговски пълномощник – М.М.. Според свидетелските показания на свидетеля К., ищецът не е имал дефинитивно възможност да проследи всяка една операция на своите служители. Посочва се, че според същата свидетелка документите за отпускане на кредит се преглеждали реално от друга администрация във вида, в който са окомплектовани в склона, т.е. кредитът се разрешавал от друго звено на база на окомплектованите документи. По отношение на твърденията за съществуване на нерегламентиран канал за клиенти в жалбата се посочва, че ищецът е знаел единствено, че М.М. разполагала с канал за клиенти, както и кое е лицето, което ги осигурява. Неправилно съдът приел, че нарушенията са извършени системно – ответникът не бил доказал връзката между конкретния посредник и конкретните договори, които се твърди да са сключени с негово посредничество. Дори и да се възприемел извода на съда, че ищецът знаел за нерегламентирания канал за клиенти, това било продължавано нарушение, а не системни нарушения. Направено е искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, 3 че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Посочва се, че въззивникът не бил оспорил заключението на вещите лица. Възразява се срещу аргументите в жалбата с довода, че въззивникът прави опит да минимизира и смекчи въпроса за отговорността на управителя на финансовия център. По отношение на използването на работната станция на М.М. от Д.Ш. имало ясни и категорични свидетелски показания. Управителят на финансовия център имал ясно разписани в длъжностната си характеристика задължения и правомощия в областта на информационната сигурност и опазването на паролите, както и задължения да гарантира спазването им в поверения му финансов център от всички. Противно на твърденията в жалбата, управителят участвал активно в одитната проверка, във видеоконферентната и имейл комуникацията, лично бил изпратил отговорите на въпросниците по имейл и вътрешната поща. Възразява се срещу твърдението, че тридневният срок за депозиране на писмени обяснения бил недостатъчно кратък. Посочва се, че твърдението, че докладът на вътрешния одит до ръководството не предхождал искането на обяснение било преклудирано. Поддържа се, че искането за даване на писмени обяснения съдържало самостоятелно, пълно и точно описание на констатираните нарушения, като се подчертава ирелевантността на въпроса дали на служителя бил връчен докладът на вътрешния одит или не. Посочва се, че от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ищеца, се установявало спазването на преклузивните срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Правилно съдът бил възприел, че непосочването на конкретна дата на откриване на нарушенията в заповедта за налагане на дисциплинарно наказания не я опорочавало. Правилно съдът бил приел наличието на нарушения на трудовата дисциплина, тяхната значимост и системност. Сочи се, че от свидетелските показания се установявало, че заетостта и натовареността във финансовия център в никой момент не били от естеството да затруднят разглеждането на документацията и записите от системата, респ. осъществяването на контрол. От свидетелските показания се установявали извършените нарушения и занижената контролна среда в офиса, способствала за многократното и продължителното им извършване.

Възразява се срещу твърдението в жалбата за липса на „системност” на нарушенията – според въззиваемата страна в случая липсата на контрол се отнасяла поотделно до всяко отделно нарушение в работата на подчинените на управителя служители и системното им извършване предпоставяло и системността в липсата на контрол. Направено е искане за потвърждаване на решението на районния съд. Направено е искане за присъждане на разноски за въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание страните са били представлявани от процесуалните си представители. На етап ход по същество същите са преповторили накратко доводите си и исканията си, изложени вече във въззивната жалба, съотв. отговора на въззивната жалба, като са заявили претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа 4 страна следното:

По делото е било обявено за безспорно, че страните по спора са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответниковото дружество длъжността „управител” на банков клон „София- Свобода” – ФЦ-893”, че уволнението е извършено със Заповед № 27/14.01.2021 г.и заповед № 20/14.01.2021 г. поради налагане на дисциплинарно наказания „уволнение”, заповедите са връчени на ищеца на 15.01.2021 г. при отказ.

От представената по делото като писмено доказателство длъжностна характеристика се установява, че ищецът е имал контролни функции – следвало е да упражнява контрол и да организира проверки на всички дейности в клона и прилежащите му офиси, да информира при подозрителни действия и трансакции, да контролира обслужването, извършваните плащания и съблюдаването на вътрешните правила и процедури, спазването на законодателството, да следи и контролира предоставянето на достъп до банковите системи.