Решение № 35 от 21.02.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Сандански, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20221250100987 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 от от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и е образувано по искове, които са предявени от „Йеттел“ ЕАД, с предишно наименование “Теленор България”, със седалище и адрес на управление в гр. София против Р. Н. Г. с настоящ адрес в гр. С****.

Ищецът сочи, че между него и ответника са били сключени три договора за мобилни услуги, с три предпочетени мобилни номера, посочени в исковата молба, и със срок на действие 24 месеца всеки един от тях. Посочва, че с договорите за мобилни услуги между него и ответника са били сключени и три договора за лизинг, по силата на които на ответника са били предоставени за ползване три мобилни устройства, подробно описани с модел и номера в исковата молба, срещу заплащане на месечни лизингови вноски в размери, подробно посочени в исковата молба. Посочва, че по първия договор за мобилни услуги е било подписано и допълнително споразумение за нов 24- месечен срок със срок до 24.09.2021 година. Ищецът твърди, че е предоставил уговорените в договорите мобилни услуги в периода от 10.01.2020 г. до 09.05.2020 г. Твърди, че ответникът за този период не е заплатил цените на месечните абонаменти и по трите договора, както и че не е заплатил за същия период лизинговите вноски. Посочва, че за същия период е издал три фактури, подробно описани в исковата молба, и твърди, че ответникът не е платил задълженията си по тях. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на предоставените услуги съгласно уговореното в общите условия на договорите, на 08.07.2020 1 г. едностранно е прекратил всички договори между него и ответника. Твърди, че съгласно уговореното в договора е начислил неустойки, предвидени в договора, в размер на три месечни абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер и по договорите за лизинг е начислил неустойки, представляващи част от разликата между стандартната цена на устройството без абонаментен план, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от ответника цена със съответните отстъпки. На следващо място твърди, че съгласно уговореното в общите условия на договорите, поради предсрочно прекратяване на договорите за лизинг, оставащите дължими месечни лизингови вноски до изтичане срока на договорите, са обявени от него за предсрочно изискуеми, поради което твърди, че освен дължимите месечни абонаментни такси, начислените неустойки, ответникът им дължи и предсрочно изискуемите лизингови вноски в периода от м. юни 2020 г. до края на уговорения погасителен план по всеки един от договорите за лизинг. Посочва, че за заплащане на тези суми е подал заявление в Сандански районен съд по реда на чл. 410 от ГПК, което е било уважено и срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за заплащане на дължимите суми и поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК е бил уведомен от заповедния съд и предявява настоящия иск.

Ищецът иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми по издадената заповед за изпълнение по ч.гр. д № 1469/2021 година, а именно: сумата от 220,24 лева, представляваща дължими незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 10.01.2020 год. до 09.05.2020 година; - сумата от 199, 75 лева, представляваща дължими лизингови вноски, както следва: 36,33 лева по договор за лизинг от дата 12.12.218 год, сключен във връзка с договорен абонамент за номер ******, сумата от 89,80 лева по договор за лизинг от дата 07.02.2020 год., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ****** и 73, 62 лева по договор за лизинг от дата 15.11.2019 г. във връзка със сключен договорен абонамент за номер *****; - сумата от 825, 45 лева, договорна неустойка, от която 293,07 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 08.10.2019 год. за мобилен номер*****, сумата от 138, 97 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 24.09.2019 г. за мобилен номер ******, сумата от 393,41 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ******.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски и разноските в настоящото производство.

Ответникът, чрез особения представител оспорва предявените искове изцяло. Не оспорва, че на ответника са били предоставени мобилни услуги съгласно уговореното в договорите за мобилни услуги, поради което не оспорва и сключването на договори за мобилни услуги. Оспорва, исковете за договорна неустойка, за лизинговите вноски. Твърди, че клаузата в чл.12, ал.2 от Общите условия на договорите за лизинг, в която е било уговорено обявяване на лизинговите вноски за предсрочно изискуеми, е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Твърди, че клаузата в чл. 11 от Общите условия на договорите за 2 мобилни услуги, в която било уговорено заплащане на договорни неустойки е нищожна, поради противоречие със закона и че е неравноправна, т.е прави възражение за нищожност на договорна клауза на основание чл. 26, ал.1, предожение първо от ЗЗД и за неравноправна клауза по чл. 143 от ЗЗП. На следващо място твърди, че договорите за мобилни услуги не са прекратени по предвидения в закона ред, тъй като ответникът не е бил уведомен за това и не му е бил даден срок за изпълнение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установени следните факти:

„Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София е вписано в Търговския регистър. Предишните наименования на дружеството са „Космо България Мобайл“ и „Теленор България“. Дружеството предоставя мобилни телефонни услуги и други услуги, чрез електронните, съобщителни мобилни наземни мрежи, работещи по стандарт GSM (Глобална система за мобилни комуникации) по стандарт UMTS – Универсална система ма мобилни комуникации или по стандарт LTE, наричани събирателно „Мрежата“.

На 12.12.2018 год. между “Йеттел” ЕАД (с предишно наименования „Теленор България“) – оператор и ответника Р. Г.- потребител (абонат) е бил сключен Договор за мобилни услуги за срок от 24 месеца, считано от 12.12.2018 год., за сим карта с предпочетен номер ***** по стандартен абонаментен план Total + 20.99 с неограничени нац. минути и роуминг в зона ЕС. Съгласно т. 7 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, които ОУ съгласно чл. 11 от договора са неразделна част от договора и които са били предоставени на ответника, дружеството предоставя услуги на потребителите при условията на действащото законодателство и за обслужване от мрежата посредством валидна лична СИМ карта, регистрирана в базата данни на Мрежата. Съгласно т. 26 от ОУ, при ползване на услугите чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуалния договор всеки потребител бивал уведомен за датата на месеца, на която щяло да му бъде издадена фактура, като неполучаването на фактура не освобождавал потребителя от задължението за заплащане на цената. В т. 27 от ОУ било уговорено, че плащането на посочената във фактурата сума трябвало да се извършва в срока, указан в нея, но не по- късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазването на срока потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден закъснение. В т. 75 от ОУ било уговорено също, че при неспазване на което и да е задължение по договора или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения от потребителя, „Теленор“ имал правото незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и т.

19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Съгласно цитираните т.19б, буква в), операторът имал правото да прекрати индивидуалния договор, срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане по 3 индивидуалния договор, съответно тези ОУ.

Като приложение към договора е била подписана и ценова листа за абонаментите планове, в която се описвали услугите и цените им по избрания от ответника абонаментен план.

Съгласно чл.7 от договора за мобилни услуги за ползване на мобилните услуги на ответника е било предоставено мобилно устройство MEIZU, модел М6 16 GB Dual silver на обща лизингова цена с абонаментния план в размер на 157,06 лева при стандартна цена на устройството в размер на 289,99 лева и с отстъпка от стандартната цена в размер на 132,84 лева. Съгласно уговореното в договора, същият е бил сключен в съответствие и при спазване на приложимите Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на съответния вид услуги. В раздел чл. 11 от договора било уговорено, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при неизпълнение на задълженията му, последният дължал за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (а) неустойка в размер на стандартни месечни абонаменти за периода на прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не можело да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключването на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

На същата дата – 12.12.2018 година между страните е бил сключен и договор за лизинг, по силата на който „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател предоставил на ответника, като лизингополучател за временно, възмездно ползване горепосоченото мобилно устройство, а той се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 151,87 лева с начислен ДДС в размер на 20 % и по начин, уговорен в договора. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, лизингополучателят имал правото да придобие собствеността върху ползваното устройство най- малко 10 дни преди изтичане на срока на настоящия договор за лизинг, след изпълнение на условията за придобиване на собствеността на устройството, посочени в Общите условия и след като заплати допълнителна сума от 5,19 лева. В следваща клауза на чл. 1, ал. 3 било предвидено, че ако лизингополучателят не упражни това право, устройството подлежало на връщане в срок от 1 месец от изтичането на срока на договора.

В чл. 3, ал. 1 от договора, лизингополучателят се задължил да заплати цената на устройството в чл.1 на 23 броя месечни лизингови вноски всяка една в размер на 5,19 лева с включен ДДС. С подписването на договора, лизингополучателят е декларирал, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба , функционира напълно изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики иэе комплектован с цялата документация, включително гаранационната карта – чл. 4 от 4 договора. В чл. 12, ал. 1 от Общите условия на договора за лизинг е било предвидено в случай на неизпълнение на задълженият от страна на лизингополучателя, лизингодателят с писмено уведомление до лизингополучателя да се отказе едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/ или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, дължими по договора и/ или да поиска връщане на устройството и да уводлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на устройството. В ал. 2 от същата клауза било уговорен, че месечните вноски и другите дължими плащания да стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, сключен с лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно този договор плащания. В чл. 6, ал. 5 от ОУ е било уговорено, че месечните лизингови вноски ще се фактурират от лизингодателя съгласно уговорените условия и начини на плащане.