Решение № 143 от 23.04.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. К., 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100386 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.

Ищцата И. П. Б. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Л. Й. К. с ЕГН **********, двете от град Б., ул. „В.Б.“ №** твърди, че ответникът П. Н. Б. е неин баща, видно от приложеното удостоверение за раждане. С протоколно определение № ****/********** г. по гр.д. ***/*** г. по описа на Районен съд К., влязло в законна сила на 23.11.2023 г. било утвърдено споразумение, съгласно което ответникът се задължил да заплаща, на основание чл. 143, ал. 2 от СК на детето си И., месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, платима от 01.12.*** г., а считано от 01.01.2024 г. месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Ответникът се задължил да плати и издръжка за минало време, за периода от 01.10.2022 г. до 01.06.2023 г. в общ размер на 1600 лева, платими на 8 равни месечни вноски, считано от 01.12.2023 г. Детето И. живеело заедно с майка си Л. Й. К. в град Б., община К. и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му се поемали от майката. Детето все още не посещавало детска градина или ясли, а се отглеждало изцяло лично от майката. И. израствала много бързо и интензивно, което налагало закупуването често на дрехи и обувки, всеки сезон. И. не боледувала боледува значително през зимния сезон, но когато се налагало купуването на лекарства за лечение на сезонен грип, стойността им била около 100 лева. През настоящата зима детето е боледувало три пъти. Майката осигурява на детето редовно витамини, плодове и зеленчуци, летни почивки, както и всичко необходимо за нормалния й растеж. Майката до месец септември 2023 г. включително получавала обезщетение за отглеждане на дете в размер на 697 1 лева, а от месец октомври 2023 г. след регистрация в Бюро по труда получила обезщетение за 4 месеца по 430 лева. През месец февруари 2024 г., както и към настоящия момент майката нямала получени обезщетения от държавата, тъй като нямала вече право на такива. Същевременно същата била безработна, като усилено търсела работа, която да бъде съобразена с това, че сама отглеждала детето си. Ответникът бил млад, работоспособен, не страдал от хронични заболявания, нямал задължения за издръжка към други лица и доколкото й било, известно работел в „Д.“ - с. Ж., като получавал месечно трудово възнаграждение над 2000 лева. Бащата на И. плащал определената текуща месечна издръжка за детето, но 250 лева били крайно недостатъчни за отглеждането му. Счита, че същият можел да заплаща издръжка в по-висок размер, а именно в размер на 400 лева месечно. Извън определената месечна издръжка, бащата не предоставял подаръци за детето, нито заплащал други парични суми. Същият не заплащал в срок и определената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, определена със същия съдебен акт. От определянето на месечната издръжка в размер на 250 лева, с определение № ****/********** г. по гр.д. ***/*** г. по описа на Районен съд Карлово., влязло в законна сила на 23.11.2023 г. са изминали само четири месеца, но през този период значително се променила икономическата обстановка в страната, както и факта, че майката не реализирала никакви парични средства, освен 50 лева месечно от ДСП К. - детски добавки за детето И.. Към настоящия момент Л. К. се издържала с помощта на своята майка, при която живеела заедно с детето си. Същевременно и детето пораснало, с което се увеличили и нуждите му. Определената месечна издръжка за детето И. била на ръба на минималния размер, постановен в чл. 142 ал.2 от СК. Налице било изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния растеж през последните 4 месеца, изминали към датата на предявяване на иска. Растежът винаги предопределял и повече средства за издръжка за обичайните нужди.

Фактите, че нуждите са се увеличили от една страна били обичайните такива във връзка с растежа, от друга - във връзка с внезапно изменената икономическа обстановка в страната, при която се наблюдавало значително увеличаване на стоки, включително тези от първа необходимост във връзка с ръста на инфлацията, който бил над обичайния, сравнимо с предходни години. Тези два факта - растежът на детето и изменената икономическа обстановка, били основание за изменение на размера на месечната издръжка.

Третият факт, налагащ изменение на размера на месечната издръжка бил, че майката не реализира никакви парични доходи - същата била безработна.

МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката, постановена с протоколно определение по гр. дело № ***/*** г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 23.11.2023 г. като я увеличи от 250 лева месечно на 400 лева месечно, считано от предявяване на иска – 05.03.2024 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.

Ответникът П. Н. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., ул.

„Х.П.“ № *, живущ в с. Д., ул. *** № *** оспорва иска по основание и размер.

Ответникът намира исковата молба за абсолютно неоснователна, необоснована и недоказана, поради което моли същата да бъде оставена изцяло без уважение. Както самата ищца посочвала в исковата си молба, страните постигнали спогодба, одобрена с протоколно определение № ****/********** г. по гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд-К., влязло в 2 законна сила на 23.11.2023 г. Т.е. от датата на влизане в сила на одобреното от съда споразумение, което било постигнато между страните относно размера на дължимата издръжка, след като съдът преценил, че същото не противоречи на закона и морала, и е съобразено с интересите на детето, до датата на депозиране на исковата молба, а именно 05.03.2024 г. изминали едва три месеца и половина. Отделно от това, че от датата на определяне на издръжката до датата на сезиране на настоящия съд изминал един изключително кратък период от време, следвало да се отбележи, че в самото протоколно определение, било одобрено споразумение, с което издръжката дължима за 2023 г. е в размер на 200 лева, като изрично се посочвало, че считано от 01.01.2024 г. месечната и издръжка ще бъде в размер на 250 лева, т.е. още към онзи момент, както съдът, така и страните отчели, че през 2024 г. минималната работна заплата вече ще бъде 933 лева, поради което още тогава било уговорено и одобрено от съда, издръжката от началото на 2024 г. да бъде именно 250 лева. Това било съобразено с минималния размер на дължимата издръжка, като дори я надхвърлял с 16.75 лева. Ето защо несъстоятелно било изложеното в исковата молба твърдение, че към момента на определяне на издръжката, не бил съобразен факта на увеличение на минималната работна заплата, както и настъпилото увеличение в цените.

Всичко това било отчетено при постигане на споразумението, досежно размера на дължимата издръжка и за това било уговорено, че от началото на 2024 г., тя вече няма да е 200 лева, а 250 лева. Оказвали се дори в ситуация, че издръжката по споразумение на страните вече търпяла увеличение от 200 лева на 250 лева, като едва два месеца по-късно, в началото на месец март се претендирали нови 150 лева месечно до търсения размер от 400 лева. Не било вярно, изложеното в исковата молба, че освен дължимата издръжка ответникът не давал и допълнителни средства за издръжка на детето. Видно от приложеното протоколно определение, страните се съгласили в тримесечен срок от подписване на спогодбата, срещите му с И. да се осъществяват в Детски център „Ф.“ гр. К., всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00ч. до 13:00ч. Това означавало, че месечно провеждали по две такива срещи, като в този детски център се заплащала такса за детето около 8 или 9 лева на час, като за три часа това правело почти 30 лева. Отделно в детския център се предлагали сокчета, лакомства за деца, както и играчки, като винаги когато провеждали срещи ответникът купувал на детето всичко което поискало, въпреки неодобрението на майка й, която винаги казвала „недей да ходиш натам“. Като го погледнела И. и кажела:

„Тате, тате!“, ответникът не можел да й откаже. Ето защо сумата на посещение, която изхарчвал за дъщеря си с включени лакомства, сокчета, играчка и престой в детски център, възлизала на 50 лева или 100 лева месечно. Това била и причината още да не е изплатил издръжките за минал период, които били разсрочени с постигнатата спогодба. След този тримесечен срок, ответникът започнал да си взема детето от гр. Б. и да го води в дома си в село Д., като когато я вземал й купувал дрехи и/или играчки, според възможностите си, тъй като разполагал с ограничени финанси. Не било вярно, че не подарявал подаръци, за Коледа и Нова година подарил на детето кутия с играчки и предполагал, че ищцата няма да го отрече. Оспорва категорично, че детето е боледувало три пъти за зимния сезон, както и че закупените медикаменти всеки път били на стойност по 100 лева. Нито веднъж, когато се срещали с И., а това ставало през седмица, майката не споделила, че детето е било болно, нито е предала лекарства или рецепта, 3 които да изпълнява. Детето винаги било здраво, когато го виждал и вземал при себе си. Не било вярно, че Л. осигурява на детето плодове, зеленчуци и питателна храна. Същата купувала храна от детска кухня, която била на символични цени. Не ставало ясно и защо не иска да запише детето на детски ясли, при положение, че в гр. Б. и в близките градове, а именно гр. К. и гр. Х. имало детски заведения, в които имало свободни места за прием. По отношение доходите на майката, същите били непроменени, тъй като към момента на подписване на споразумението, тя твърдяла в исковата си молба, че е била записана в Бюро по труда, от където получавала 430 лева, т.е. майката знаела, че след четири месеца това ще спре. Това че същата не желаела да работи, не означавало, че не е работоспособна и че не трябва да поеме своя дял от издръжката на детето, като негов родител. Преди да се роди дъщеря им ищцата работела като сервитьорка, какъвто персонал се търсел в момента навсякъде, така че единствената причина да не работи била липсата на желание от нейна страна, а не липса на свободни работни места.

Категорично оспорва твърдението, което било изтъкнато и в предишната искова молба, досежно размера на трудовото му възнаграждение, като представям удостоверение от 11.03.2024 г. от „Д. 2“ Ж., от което било видно за шест месеца назад, както поискала ищцата, че получава чист месечен доход от 874.07 лева или от 922.62 лева, в зависимост от работните дни. Още повече от тези пари, ответникът имал транспортни разходи в размер на 300 лева месечно, тъй като пътувал от село Д. до село Ж.. Освен това имал договор за кредит за текущо потребление като изтеглената сума била 20 000 лева, с месечна погасителна вноска от 243.92 лева, дължима до 12.02.2031 г.

Не на последно място ответникът до момента съм изпълнявал стриктно определения му режим на лични отношения с И., като при всяка среща купувал всичко необходимо за детето и заплащал единствено той. Майката Л. била тази, която не изпълнявала стриктно режима, като имало два случая, при които ответникът отивал на посочената дата и час, за да се види с детето, а майката и детето ги нямало. Като се цитирали разпоредби от ищцовата страна, то тази на чл. 143 ал.2 от СК се отнасяла не до ответника, тъй като той си плащал, считано от 01.01.2024 г. месечна издръжка за детето в размер на 250 лева. Майката Л. била тази, която също трябвало да осигурява издръжка за И., дори да не била в равен на ответника размер. В случая ищцата била млада и напълно работоспособна, като дори в предишната искова молба, било упоменато че е изкарала шофьорски курс, което я правело и способна да шофира, дори и да работи извън град Б.. Ето защо намира, че неговите финансови възможности били на база около минималната работа заплата в страната, при наличие на транспортни разходи до работното му място, след което доходът му оставал под минимума, както и изплащал два кредита, които били изтеглени за ремонт на къщата, в която живеели с Л. и И., и част от тях били вложени и в детската стая, която детето имало в дома му и ползвало, когато е при него. Л. към момента, в който било постигнато споразумението за плащаната от ответника издръжка и такава, дължима от началото на тази година, била регистрирана в Бюрото по труда и била напълно наясно, че тези обезщетения след четири месеца ще спрат, като същите се сочи да са били в размер на 430 лева. В момента Л. като започнела работа, дори доходът й щял да бъде по-висок от този, в размер на 430 лева, който служил като база при определяне на издръжката. Дъщеря им била на две години и половина, като нямала някакви хронични заболявания, самата Л. споделяла, че рядко боледува, нямала разходи, свързани с посещаване на 4 уроци и др., поради което намира, че неговият принос в издръжката на детето в размер на 250 лева месечно е напълно достатъчен да покрие дори всички разходи, свързани с детето. И тук възниквал един риторичен въпрос, ако дължимата от ответника издръжка, считано от 01.01.2024 г. е в размер на 250 лева и в момента бъде уважена искова молба за увеличението й от дата 05.03.2024 г., т.е. само след два месеца, то тогава при всеки два месеца, ответникът трябвало да очаква нова искова молба и в един момент, заплатата му щяла да отива само за това, нито щял да покрива кредитите си, нито щял да има средства за собственото си изхранване. В този смисъл в исковата молба се цитирал чл. 150 от СК, за промяна в обстоятелствата, което не виждал как се е случило в рамките на два месеца, като се имало предвид, че още към одобряване на спогодбата от съда, същата именно за това била в посочения размер от 250 лева, начиная от тази година, с оглед предвижданото още тогава увеличение на минималната работна заплата, което било известно като размер.