Решение № 3809 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3809 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20211100106080 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „К.**“ ЕООД, с която е предявен срещу А. Ц. М. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на право на собственост и осъждане за предаване на лек автомобил, марка „П.“, модел „Панамера Турбо“, рег. № *******, рама № WP0ZZZ97ZAL080720, цвят: бял.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил, марка „П.“, модел „Панамера Турбо“, рег. № *******, рама № WP0ZZZ97ZAL080720, цвят: бял.

Твърди, че е придобил автомобила по силата на договор за покупко-продажба, сключен с търговско дружество, регистрирано в Република Франция. На 13.05.2016 г. е сключил с ответницата предварителен договор за покупкопродажба, с който се споразумели да сключат окончателен договор съобразно сроковете и условията на същия договор. Сочи, че в деня на сключване на договора е предал владението върху лекия автомобил на ответницата, а последната се е задължила да плаща на вноски цената на автомобили. По силата на клауза за автоматично разваляне договорът с ответницата бил прекратен на 13.02.2017 г. поради забава в плащането на вноска с повече от 30 дни. Твърди, че от този момент ответницата държи автомобила без правно основание. При тези фактически твърдения предявява осъдителен иск за връщане на автомобила, като сочи изрично с молба от 14.01.2022 г., че търсената защита е по реда на чл. 108 ЗС, че ответницата е започнала да упражнява фактическа власт по силата на договора на 13.05.2016 г., а след прекратяването му е продължила да я упражнява, като ползва автомобила и отказва да го върне. Твърди още, че автомобилът се намира на охраняем паркинг в гр. София, кв. Витоша, ул. *******, съгласно Обезпечителна заповед от 14.04.2021 г., издадена по 4714/2021 г. на СГС, ГО, IV-А въззивен 1 състав, с което е наложена обезпечителна мярка спиране на процесния автомобил от движение и предаването му на отговорно пазене на ТД М.-В.

2019 ЕООД. Поддържа твърдението, че фактическата власт се упражнява от ответницата А. М..

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на иска. Твърди, че на 13.05.2016г. между нея и третото за процеса лице Л.Й., гражданин на Република Австрия, е сключен договор за поръчка, по силата на който ответницата се задължила, в качеството й на довереник, да сключи на 13.05.2016 г. с „К.**“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на процесния автомобил. Твърди, че е предала на Л.Й. фактическата власт върху автомобила непосредствено след подписването на възложения предварителен договор за покупко-продажба, а ищецът е знаел, че действителният купувач е Л.Й. и именно по настояване на ищеца в договора е било записано името на ответницата, тъй като Л.Й. е чуждестранен гражданин, без местожителство и адресна регистрация в България. Твърди, че Л.Й. е правомерният носител на правата и задълженията на купувач по предварителния договор за покупкопродажба спрямо ищеца, а А. М. е действала единствено като косвен представител на Л.Й.. Сочи, че Л.Й. е бил упълномощен от управителя на „К.**“ ЕООД Б.Й. да представлява дружеството пред полицейските органи във връзка с управлението на процесния автомобил. Оспорва правото на собственост на ищеца, като сочи, че представеното от ищеца писмено доказателство за придобиването му, а именно - Фактура FA011161/25/03/2016 г., издадена от Easy Car S.A.S, е счетоводен документ, изготвен за данъчни цели и не представлява надлежен документ за собственост. Оспорва твърдението, че упражнява фактическата власт върху автомобила.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.108 ЗС:

Искът за собственост по чл.108 ЗС (ревандикационният иск) е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но 2 ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на владението на имота. Това е прието с т.2А от ТР №4/2014 г. на ОСГК на ВКС. В същото тълкувателно решение ВКС сочи, че „когато ищецът основава искането си за връщане на определена вещ на нищожен, унищожен или развален договор, постановяването на установителен диспозитив на решението не е необходимо, тъй като в тези случаи връщането на дадената в изпълнение на договора вещ се претендира не на основание чл.108 ЗС, а на основание чл.34 или чл.55 ЗЗД като последица от уважаването на иска за нищожност, унищожаване или разваляне на договора.“ С оглед на изложеното на ищеца бяха изрично дадени указания да уточни търсената защита, с оглед интереса му от предявяване на иск по чл.55 ЗЗД за връщане на даденото, но с изрична молба от 14.01.2022 г. ищецът заявява, че ответницата оспорва правото на ищеца на собственост върху автомобила и търси защита по чл.108 ЗС (л.91 от делото).

С оглед изложеното, предмет на разглеждане е иск по чл.108 ЗС, а фактическият състав, от който произтича заявеното с исковата молба право, включва наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска, същата да се намира във владение на ответника и последният да я владее/ползва без правно основание.

Установява се от Фактура FA 011161/25/03/2016 г., издадена от Easy Car S.A.S, от която е видно, че ищецът е закупил процесния автомобил от търговско дружество Еаsy Car S.A.S, регистрирано във Франция. По делото е представено и Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, издадено от Република Чехия, от което се установява, че Easy Car S.A.S е било собственик на автомобила към момента на продажбата, като е придобило същия от дружество „Прамарк“ ООД, регистрирано в Чехия.

Видно от Платежно нареждане от 28.03.2016 г., продажната цена по фактурата е била преведена от ищеца на Easy Car S.A.S. От Оборотна ведомост – аналитична, Оборотна ведомост – синтетична и Аналитична хронологична ведомост, приложени от ищеца по делото, се установява, че фактурата е била осчетоводена от ищеца. По делото няма данни при сключване на договора за покупко-продажба на МПС ищецът, в качеството му на купувач и Easy Car S.A.S, в качеството му на продавач, да са избрали приложимо право. Съгласно чл.4, т.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), при липса на избор на приложимо право, договорът за продажба на стоки се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача. Както бе посочено по-горе, продавачът Еа sy Car S.A.S е търговско дружество, регистрирано във Франция. Ето защо френското право е приложимо към процесния договор за покупко-продажба на МПС.

Установява се от изпълнението на съдебна поръчка, проведена по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, 3 за установяване на френското право – от писмо с изх. № 7IDE2022 от 21.02.2023 г. от Министерството на правосъдието на Франция, заедно с приложената към него правна информация, следното: Продажбата на превозно средство не е под специален режим, не е формален договор.

Договорът за продажба се счита сключен веднага щом страните се споразумеят за продаваната вещ и нейната цена, дори и ако вещта не е все още предадена от продавача и цената не е все още платена. Прехвърлянето на собствеността става незабавно със самия факт на сключване на договора. Договорът може да е в устна форма, но поради административни формалности във Франция – изискването за издаване на свидетелство за регистрация за движение на превозното средство, за доказване на продажбата се изисква писмена форма, ако продажната цена е по-висока от 1500 евро. (л.308 и л.309 от делото). Съставената за сделката фактура има значение за счетоводни и данъчни цели, както и доказателствена функция.

От изложеното съдът приема, че представената данъчна фактура, съдържаща подписа на представител на продавача Еа sy Car S.A.S и на представител на купувача Б.Й., установява, че е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на моторно превозно средство – автомобил марка „П.“, модел „Панамера Турбо“, рама № WP0ZZZ97ZAL080720, цвят: бял, по силата на което ищецът е придобил правото на собственост върху вещта срещу заплащане на цена в размер на 38300 евро. Договорът има вещно-транслативно действие и от сключването му собствеността върху автомобила е преминала в патримониума на ищеца.

По делото не се твърди, а и не се установява ищецът да е загубил правото си на собственост върху автомобила. Между страните е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 13.05.2016 г. за процесния автомобил, но този договор представлява такъв по чл.19 ЗЗД и няма вещно-транслативно действие. Не се твърди, нито се установява да е сключен окончателен договор. Ето защо съдът приема, че ищецът, в съответствие с доказателствената си тежест, установява валидно възникнало в негова полза вещно право на собственост върху процесния автомобил на заявеното придобивно основание – договор за покупко-продажба, сключен с Еаsy Car S.A.S, търговско дружество, регистрирано във Франция.

Не се установява по делото обаче следващите предпоставки – упражняване от страна на ответницата на фактическа власт върху автомобила без валидно правно основание.

От представения Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 13.05.2016 г. се установява, че между ответницата и ищеца е възникнало правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да прехвърли на ответницата собствеността върху процесния автомобил, а ответницата – да придобие собствеността срещу цена от 75868,20 евро, като е уговорен погасителен план за плащане на цената и срок за сключване на окончателния договор – 15-дневен срок от плащане на последната вноска на 13.05.2019 г.

Както бе посочено по-горе, окончателен договор не е сключен. По силата на чл.1 от предварителния договор, ищецът се е задължил да предаде на 4 ответника автомобила в деня на сключване на договора. В деня на подписване на договора е издадено пълномощно от законния представител на ищеца, по силата на което лицето Л.Й. е упълномощен да представлява ищеца пред органите на КАТ, полиция, гранични и митнически органи, ДАИ, Главно управление на пътищата и МВР във връзка с управлението на процесния лек автомобил в страната и чужбина. Ответницата представя по делото и Договор за поръчка от 13.05.2016 г., по силата на който ответницата А. М., в качеството й на довереник, се е задължила да сключи с ищеца предварителен договор за покупко-продажба на процесния автомобил, като действа от името и за сметка на трето лице – доверителя Л.Й..

Спори се по делото кому е предаден автомобила, съответно – кой е упражнявал фактическата власт върху него до предаването му на охраняем паркинг в гр. София, кв. Витоша, ул. *******, съгласно Обезпечителна заповед от 14.04.2021 г., издадена по 4714/2021 г. на СГС, ГО, IV-А въззивен състав.