Решение № 1168 от 10.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. А.ОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.ОВА Административно наказателно дело № 20221110216098 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на А. Г. – законен представител на "хххххххх" ООД, ЕИК ххххххххххх, против Наказателно постановление № 660243-F647539/08.09.2022г., издадено от директор на офис "Младост" при ТД на НАП - София, с което на основание чл. 261 ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 92 ал. 2 ЗКПО.

Със срочно подадената жалба се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се, че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН.

Сочи се, че в наказателното постановление е допуснато противоречие при описание на обстоятелствата на нарушението, като неправилно е посочена датата на извършването му. Излагат се съображения, че се касае за маловажен случай на административно нарушение, тъй като пропускането на срока за подаване на годишната данъчна декларация /ГДД/ се дължи на техническа грешка, от нарушението не са настъпили вредни последици и дължимият данък е бил заплатен.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от законния си представител – управителя А. Г., както и от упълномощен представител – адв. Р. В. от САК. Адв. В. пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите в жалбата. Алтернативно прави искане за намаляване размера на наложената санкция до законовия минимум.

1

Претендира присъждане на разноски.

Законният представител на дружеството – въззивник също прави искане за отмяна на наказателното постановление.

Наказващият орган Директор на офис "Младост" при ТД на НАП – София, редовно призован, се представлява от юрк. Г. Бонева, която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице основания за приложението на чл.

28 ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

"хххххххх" ООД е юридическо лице, регистрирано в Република България, с ЕИК ххххххххххх, със седалище гр. София и адрес на управление ж.к. „хххххххххх, бл. 86 Б, вх. В, ет. 2, ап. 42 и с управител А. П. Г.. Като местно юридическо лице по см. на чл. 3 ал. 1 т. 1 ЗКПО дружеството – жалбоподател е данъчно задължено лице по ЗКПО.

Годишна данъчна декларация по чл. 92 ал. 1 ЗКПО за 2020г. дружеството – жалбоподател подало в ТД на НАП – София на 28.03.2022г. и същата била заведена с вх. № 2215И0356042.

С. М. – инспектор по приходите в ТД на НАП – София, офис „Младост“, установила, че дружеството – въззивник е подало декларацията по чл. 92 ал. 1 ЗКПО за 2020г. на 28.03.2022г. и приела, че с това „хххххххх“ ООД е нарушило разпоредбата на чл. 92 ал. 2 ЗКПО, тъй като е подало годишната данъчна декларация след указания в разпоредбата на чл. 92 ал. 2 ЗКПО и удължен съгласно § 25 ал. 1 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците срок, т.е. след 30.06.2021г. Предвид горното на 04.04.2022г. в присъствието на един свидетел и на законния представител на дружеството – жалбоподател инспектор по приходите М. съставила АУАН № F647539/04.04.2022г., с който повдигнала против дружеството – въззивник административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 92 ал. 2 ЗКПО. На същата дата било съставено и приложение към акта за установяване на административно нарушение.

АУАН и приложението към него били предявени на представляващия 2

„хххххххх“ ООД и му били връчени преписи. В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН от страна на представляващия дружеството – въззивник било подадено възражение срещу АУАН, заведено с вх. № 1553-03-112/05.04.2022г., с доводи, че неподаването на годишната данъчна декларация в срок се дължи на техническа грешка, че дружеството е подало в срок статистически отчет и отчет в Агенцията по вписванията, че дължимият данък е внесен, както и че нарушението е първо за дружеството.

След преценка, че наведените възражения не са основателни, на 08.09.2022г. Димитър Тумбев – директор на офис „Младост“ в ТД на НАП – София, издал обжалваното наказателно постановление № 660243F647539/08.09.2022г., с което на основание чл. 261 ал. 1 от ЗКПО наложил на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 92 ал. 2 ЗКПО.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: АУАН № F647539/04.04.2022г. и приложение към него, възражение вх. № 1553-03-112/05.04.2022г., НП № 660243F647539/08.09.2022г., заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г., издадена от изпълнителния директор на НАП, справка от информационната система на НАП за подадени декларации от дружеството – жалбоподател, финансов отчет на „хххххххх“ ООД за 2020г., подаден в НСИ, заведен с вх. № 15580910/29.06.2021г., извлечение от банкова сметка с титуляр „хххххххх“ ООД, декларация по чл. 92 ЗКПО за 2019г., подадена от „ххххххххххххххх ООД.

Приобщените писмени доказателства са взаимнокореспондиращи си, последователни и непротиворечиви, като от същите се установява с категоричност възприетата фактическа обстановка, която не се и оспорва от жалбоподателя.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по см. на чл. 278 ал. 1 ЗКПО . Съгласно чл. 278 ал. 1 ЗКПО актовете за установени нарушения на разпоредбите на ЗКПО се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната 3 агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Актът за установяване на нарушението е съставен от С. М., която заема длъжност "инспектор по приходите" и съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗНАП има качеството "орган по приходите". Наказателното постановление е издадено от Димитър Тумбев – директор на офис „Младост“ в ТД на НАП – София, оправомощен от изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 261 ЗКПО, видно от представената заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП /т. 1.2 от заповедта/.

Не се споделят възраженията за нарушение на срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Разпоредбата предвижда два давностни срока за административнонаказателно преследване - тримесечен и едногодишен. Първият срок започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят /ТР № 48 от 28.12.1981г. на ОСНК на ВКС/. Не могат да бъдат възприети доводите на жалбоподателя, че доколкото се касае за нарушение, осъществено чрез бездействие, нарушителят следва да се счете за открит и респективно – да се постави началото на давностния срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, в първия ден, следващ изтичането на срока, в който задълженото лице е следвало да подаде декларацията по чл. 92 ал. 1 ЗКПО. За административнонаказващия орган не съществува друг способ да установи датата на нарушението и нарушителя, без да извърши проверка в информационните си масиви, а липсва възможност информацията автоматично да се подава при пропускане на сроковете, визирани в данъчните закони, за да е информиран данъчният орган за допуснатото нарушение. Ето защо нарушителят следва да се счете открит на датата на подаване на годишната данъчна декларация за 2020г. – на 28.03.2022г., когато на контролния орган са станали известни факта на забавата, както и конкретния срок на закъснението и в този смисъл всички факти и обстоятелства от състава на нарушението са достигнали до знанието на компетентния административнонаказващ орган. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, която приема, че при нарушения, осъществени чрез бездействие, изразило се в неподаване на изискуема информация в срок, нарушителят не се счита открит от първия ден от 4 забавата и не това е датата, от която започват да текат давностните срокове по чл. 34 ал. 1 ЗАНН /така решение № 8172 от 18.12.2019 г. по адм. д. № 10157/2019 г. на АССГ, решение № 923 от 17.02.2022 г. по адм. д. № 10914/2021 г. на АССГ, решение № 656 от 08.02.2021 г. по адм. д. № 12474/2020 г. на АССГ/. Така и в решение № 5567 от 26.09.2019 г. по адм. д.

№ 8137/2019 г. на АССГ е посочено, че „за да е налице хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е необходимо длъжностното лице, оправомощено да разкрие нарушението, да бездейства по отношение съставянето на АУАН.

Действително ТД на НАП разполага с информация относно лицата, които се облагат с корпоративен данък с оглед задължението данъчните декларации да бъдат подадени до 31.03. Началото на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, обаче, се поставя не от възникване на хипотетичната възможност за разкриване на нарушението, а от фактическото разкриване на нарушението… Обратното становище … не намира опора в закона, а и фактически е невъзможно да бъде изпълнено, доколкото част от декларациите се подават по пощата и постъпват например 10-20 дни след крайния срок за подаването им. Не може да се приеме, че на данъчните органи следва да бъде вменено задължението да обработят всички декларации в 3-месечен срок и при констатиране, че даден субект не е подал декларация, в същия този срок … да бъдат задължени да съберат информация дали той съществува в правния мир. По-нататък, възможно е данъчният субект да е заличен или да е налице нов данъчен субект, който за първи път в съответната година … да е задължен да подаде декларация. В тази хипотеза органите на НАП не биха могли да издирват служебно кои са тези нововъзникнали данъчни субекти, за да реализират административнонаказателната отговорност …“. В настоящия случай считано от датата на откриване на нарушителя – 28.03.2022г., АУАН е съставен при спазване на срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН – на 04.04.2022г., а НП е издадено в срока по чл. 34 ал. 3 ЗАНН – на 08.09.2022г.

АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН – в присъствието на свидетел и в присъствието на законния представител на дружеството – въззивник, подписан е от съставителя, свидетеля и представляващия жалбоподателя, на когото е връчен и препис.

Съдът приема и че в АУАН и в НП в достатъчна степен са посочени обстоятелствата на нарушението, както и е посочена нарушената законова разпоредба. Основателно е възражението на въззивника, че в АУАН и НП 5 датата на нарушението е погрешно посочена. Както в АУАН, така и в НП, е посочено, че нарушението е извършено на 28.03.2022г. – датата, на която жалбоподателят е подал годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2020г. Както вече беше коментирано, в случая се касае за нарушение, осъществено чрез бездействие, поради което същото е извършено в първия ден, следващ изтичането на срока, в който, като е било длъжно, задълженото лице не е подало годишната данъчна декларация. В случая срокът за подаване на ГДД за 2020г. е бил до 30.06.2021г. /присъствен ден – сряда/, поради което нарушението е извършено на следващия ден - 01.07.2021г., а е установено на 28.03.2022г. Следва да се посочи, че актосъставителят и наказващият орган неправилно при определяне на срока за подаване на декларацията по чл. 92 ЗКПО, са се позовали на разпоредбата на § 25 ал. 1 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, която е неотносима към обстоятелствата на конкретното нарушение. Разпоредбата на чл. 92 ал. 2 ЗКПО в редакцията си към 31.12.2019г. предвижда, че годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. С нормата на § 25 ал. 1 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците през 2020г. срокът по чл. 92 ал. 2 е удължен до 30.06.2020г. Т.е. предвидено е удължаване на срока през 2020г. по отношение на срока за подаване на ГДД за 2019г. Подобно удължаване на срока по чл. 92 ал. 2 ЗКПО за 2021г. не следва по силата на § 25 ал. 1 от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Вместо това срокът е удължен посредством изменения в разпоредбата на чл. 92 ал. 2 ЗКПО, обн. ДВ. бр.104 от 8 декември 2020г., в сила от 01.01.2021г., с които е предвидено, че годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Т.е. нормативно определеният срок за подаване на ГДД за 2020г. е от 01.03.2021г. до 30.06.2021г., но този срок е предвиден в чл. 92 ал. 2 ЗКПО, а не в ПЗР на Закон за мерките и 6 действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, на който са се позовали и актосъставителят, и наказващият орган. Независимо от гореизложеното обаче, съдът намира, че допуснатите нарушения при посочване датата на нарушението и приложимия материален закон, в случая не са съществени, тъй като не са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Обстоятелствата на нарушението са посочени достатъчно ясно, като е посочено, че се касае за ГДД за 2020г., посочен е и срока, в който задълженото лице е следвало да изпълни задължението си и да подаде ГДД за 2020г. Актосъставителят и наказващият орган коректно са посочили, че ГДД за 2020г. е следвало да бъде подадена в срок до 30.06.2021г., което е достатъчно, за да приеме настоящият съдебен състав, че на жалбоподателя са били предявени всички признаци от състава на нарушението, така че той да има възможност упражни правото си на защита. Най-сетне, както в АУАН, така и в НП, правилно установените обстоятелства са били подведени под нормата на чл. 92 ал 2 ЗКПО.