Определение № 30452 от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30452 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20261110113825 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ., против „Лев инс“, ЕИК., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 220,21 евро - главница, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца по силата на договор за имуществено застраховане, във връзка с настъпило на 22.10.2025 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба /19.05.2026 г./ до окончателното плащане на сумата.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответното дружество. Със същия оспорва предявения иск по основание и размер.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Съдът намира доказателствените искания на ищеца са допустими, относими и необходими за установяване на фактическите твърдения и изясняване на спора от правна страна. Следва да бъде допуснато направеното от ищеца искане за назначаване на съдебно- автотехническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът същото е направил доказателствени искания, които съдът намира, че следва да бъдат допуснати, а именно поставените задачи към възложената съдебно- автотехническа експертиза.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг 1 способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, при възнаграждение в размер на 150,00 евро, вносими от ищеца и 150,00 евро, платимо от ответника, 1седмичен от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. К. Д., С., тел. 859.., 0887...

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.11.2026 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад, ищецът – препис от писмения отговор на ответника.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

2

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

І . 1. Ищецът твърди, че на 22.10.2025 г. в гр. Хасково, на бул.“Васил Левски“, водачът на МПС с рег.№ . - Т. Х., предприел маневра за престрояване от лява в дясна пътна лента, без да пропусне движещия се по същата лента автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № . ., в резултат, на което по негова вина, настъпило пътнотранспортно произшествие. Посочва, че двамата водачи не са имали спор по отношение на причините на настъпване на произшествието и неговия механизъм, поради което съставили двустранен констативен протокол за ПТП от 22.10.2025 г.

Поддържа, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за МПС марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег.№.имало сключена застраховка „Каско+“ в ответното дружество съгласно полица № 440125261000631. Заявява, че след подадено в ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД била образувана щета № 44011512508118, изготвени били опис на щетите и ликвидационен акт, въз основа на които на оторизирания автосервиз била заплатена сума в размер на 1 091, 14 евро с нареждане за масово плащане от 16.02.2026 г. Съгласно съставения двустранен протокол за ПТП от 22.10.2025 г. пътно- транспортното произшествие настъпило по вида на водача на МПС с рег.№ . – Т. Х., който представил валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищцовото дружество потвърдена и от извършената справка в Гаранционен фонд. Навежда твърдения, че поканил ответника да възстанови платеното обезщетение в размер на 1099, 14 евро, ведно с ликвидационни разноски в размер на 8,00 евро. Сочи, че ответникът заплатил част от претендираната сума в размер на 878, 93 евро, поради което предявил настоящата искова молба за дължимия остатък. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата от 220,21 евро, представляваща разликата до пълния размер на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 44011512508118, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на предявяване на исковата молба /19.05.2026 г./ до окончателното изплащане на сумата и сторените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

2. Ответникът е подал отговор на исковата молба. Със същия оспорва предявения иск по основание и размер.Оспорва всички заявени по основанието твърдения, като поддържа, че исковата сума била недължима, тъй като претенцията предмет на настоящото исково производство била удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния размер на вредите. Счита, че извършеното от ответника плащане съответства на действителния размер на дължимото обезщетение по регресната претенция, като същото покривало стойността на вредите, намиращи се в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва твърдението, че ответното дружество дължи на ищеца допълнителна сума над вече изплатеното обезщетение. Счита, че с извършеното плащане дружеството погасило дължимото обезщетение в размера, в който същото било доказано по основание и по размер. Заявява, че искът бил предявен в завишен размер и не отговарял на действително дължимото обезщетение по реда на чл. 411 КЗ. Аргументира се, че дължимото обезщетение следвало да обхваща само действително причинените вреди, които били в пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие. Оспорва твърдението на ищеца, че след извършеното от ответника плащане оставала дължима сума в размер на 220,21 евро.

Счита, че при правилно определяне на стойността на необходимия ремонт, съобразяване единствено на уврежданията, които се намират в причинно – следствена 3 връзка с процесното ПТП и отчитане на вече извършеното плащане от ЗК „Лев инс“ АД в размер на 878, 93 евро, не се установявал непогасен остатък по регресна претенция. Оспорва изцяло иска за присъждане на законна лихва като неоснователен с твърденията, че същият е акцесорен и неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за лихви. В случай, че претендираното от ищцовата страна възнаграждение за юрисконсулт/ адвокат е над минималния размер съгласно нормативната уредба, прави възражение за прекомерност.Претендира разноски.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото е иск правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).

Страните НЕ СПОРЯТ относно това, че: гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по задължителната застраховка „ГО” при ответното дружество към датата на ПТП /22.10.2025 г./; Че увреденото МПС е било застраховано по застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество; Че ответното дружество е извършило извънсъдебно плащане в размер на 878, 93 евро.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл.

411 КЗ следва да е свързана с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец; 2. Заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец; 3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите.

По предявения иск в тежест на ищеца по делото е да проведе пълно и главно доказване на следните предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат доказателства.

Страните сочат доказателства за установяване на твърдяните от тях обстоятелства. Доказателствената им стойност ще бъде обсъдена от съда при постановяване на крайния съдебен акт.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4