Решение № 453 от 23.08.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Велико Търново, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20224110201283 по описа за 2022 година за да се произнесе взе придвид следното:

Производството е по жалба на И. Д. против Наказателно постановление № 21-1275002189 от 16.12.2021 г. на Началник сектор към ОД МВР ***, с-р Пътна полиция. Със същото, издадено въз основа на АУАН серия GA № 486818 от 02.12.2021 г., на основание чл.

183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева. Констатирано е, че жалбоподателят на 02.12.2021 г., в 15:05 ч. в гр. *** на ул. "***" управлявал товарен автомобил "***" с рег. № ***, в посока гр. *** срещу парк „***“, като използвал мобилен телефон по време на управлението без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, с което се сочи виновно да е нарушил законовата разпоредба на чл. 104а от ЗДвП.

В законоустановения срок се обжалва пред ВТРС гореупоменатото наказателно постановление. Претендира неговата отмяна изцяло.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят поддържа депозираната жалба и доразвива мотивите си.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител заема стонивще оспореното НП като законосъобразно да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.12.2021 г., в 15:05 ч. в гр. *** по ул. "***", в посока гр. *** срещу парк „***“ (срещу бензиностанция „***“, до бившия магазин „***“) жалбоподателя се придвижвал като управлявал товарен автомобил "***" с рег. № ***. Полицейските служители Й. И. (л. 114 от делото) и св. В. Г. (л. 87 от делото) забелязали, стоейки до полицейския автомобил с рег. № ***, че водачът на приближаващия автомобил марка „***“, разговаря, използвайки мобилен телефон по време на управлението, като държал телефона, поставен до ухото му. Св. Г. спрял за проверка автомобила, като водачът му продължил да разговаря. След приключване на разговора, контролните органи, в лицето на свидетелите, поискали документи за проверка.

След това му било разяснено, че проверката се извършва за това, че по време на упарвление 1 на автомобила е разговарял по мобилен телефон, без да използва устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Тези констатации били отразени в АУАН серия GA № 486818 от 02.12.2021 г. от св. И. (л. 4 от делото). Жалбоподателят отказал да подпише, чиито отказ бил удостоверен от св. Г.. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и оспореното НП.

По делото са приети и писмени доказтелства, установяващи компетентността както на контролните, така и на наказващия орган да съставят АУАН, респективно НП, оригиналите на АУАН и оспореното НП, справка за нарушител /водач, отнасяща се до жалбоподателя Д., Писмо от Дирекция „Вътрешна сигуност“ Министерство на вътрешните работи, Пътни листи, отнасящи до движението на същия служебен автомобил и ВД – 1 бр.

DVD – R № 05-01-00-1564, съдържащ 9 бр. файла от сл. автомобил с рег. № ***, на дата 02.12.2021 г., вложени в делото по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 155 и следващите от НПК (оглед – л. 115 от делото).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, с която се оспорва наложеното административно наказание „Глоба“ в размер от 50 лева, наложено на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 104а от ЗДвП, е процесуално допустима, но по същество се явява неоснователна. Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП изисква от водачите на моторни превозни средства да не използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. В конкретния случай се установи от безпротиворечивите свидетелски показания, че като водач жалбоподателя Д. е използвал мобилен телефон по време на управление на процесното МПС и не е ползвал устройство, позволяващо ползването на телефона без участие на ръцете му. И двамата свидетели -полицейските служители Й. И. и св. В. Г. са забелязали, стоейки до полицейския служебен автомобил, с който са изпълнявали служебните задължения в този ден и ситуиран (спрян) на ул. „Никола Габровски“, срещу парк „***“ (срещу бензиностанция „***“, до бившия магазин „***“), когато възприели (забелязали) как жалбоподателят разговаря, използвайки мобилен телефон по време на управлението на т.а. „***“ с рег. № ***, като държал телефона, поставен до ухото му. Тези възпроизведени от тях възприятия са били възможни като се има предвид, че същите са могли да наблюдават действията на водача, стоейки до служебния автомобил. Полицейските служители категорично описват мястото, на което е бил ситуиран служебния автомобил, а и същото се потвърждава от приложените по делото писмени доказателства - писмо от Дирекция „Вътрешна сигуност“ Министерство на вътрешните работи, Пътни листи, отнасящи до движението на същия служебен автомобил. Свидетелите са категорични и посочват, че автомобилът на Д. се е движил, приближавайки се към тях в посока от гр.

Варна към гр. ***, по ул. „Никола Габровски“ и така е станало възможно да бъдат възприети действията на жалбоподателя. Нещо повече и двамата свидетели съобщават, че след спирането на автомобила жалбоподателя е продължил разговора си по мобилния телефон и след приключването на разговора му осъществили проверката. В оспореното НП е описано ясно и точно в обстоятелствената част осъществения състав на нарушение по ЗДвП (чл. 104а от същия). Не могат да бъдат споделени доводите на жалбподателя, че конторлните органи поради обстоятелството, че нямат спомен какъв цвят е позвания по това време мобилен телефон отнего, не могат да бъдат кредитирани. Напротив показанията на актосъставител и свидетеля са подробни, категорични и безпротиворечиви, относно всички фактически положения, запълващи състава на вмененото нарушение. Неоснователни са и възраженията, че представените по делото писмени доказателства не са годна доказателствена маса, въз основа на които да се извършва анализ, респекитвно правят правни изводи. Същите са отпечатани чрез принитарне на хартиен носител на информация, която се съхранява в центранлната компонента на АИС- ВОДПК за срок от 2 години и са пеиндексирани съгласно отразените Заповеди и правила, подробно посочени в писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност“ Министерство на вътрешните работи (л. 109 от делото). Изложените възражения от страна на жалбоподателя в тези посоки приема като защитна версия.

2

Съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя до степен, че да не разбере какво нарушение му е вменено да е извършил, съответно какво административно наказание му е наложено за това.

Твърдението на жалбоподателя за ненадлежно оформяне (съставяне) на АУАН при отказ от негова страна да му бъде връчен , а от там и нарушено право да се запознае със съдържанието на акта и да направи възражения по него се опровергава от удостоверения с подписа на един свидетел отказ да подпише както акта, така и разписката за неговото връчване. Наред със спазване на процедурата за удостоверяване на отказа на жалбоподателя да подпише акта и разписката за връчване на екземпляр от него, жалбоподателят не оспорва, че е присъствал на неговото съставяне, а свидетелите потвърдиха в хода на съдебното следствието (показания на свидетелите на л. 87 и л. 115 от делото), че правото на възражения е разяснено и е запознат с повдигнатото му обвинение. От приложения по делото АУАН се установява, че нарушителят е отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел (св. Г., вкл. и посочване на негов адрес), съобразно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, който е потвърждава този факт и разпитан по реда на съдебното следствие, че подписа е негов. Подписването на акта и на разписката са две отделни действия на нарушителя, с които удостоверява, че е запознат със съдържанието (акта е предявен) и е получил препис от него. Невръчването на екземпляр от акта е отрицателен факт, който е настъпил по причина отказа на жалбоподателя да го подпише, поради което същият не може да черпи права от собственото си виновно поведение. С разписката е удостоверен както отказ на жалбоподателя да подпише АУАН, така и да получи екземпляр от него, а от показанията на свидетелите се установи, че жалбоподателят Д. не е пожелал да подпише АУАН. Предвид това, дори и физически да не е бил връчен препис от АУАН, то това се е дължало само и единствено на поведението на жалбоподателя. В този смисъл не се явява и нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, която сочи, че препис се връчва при подписване на акта, който в настоящия случай е съставен в присъствието на нарушителя, като жалб. Д. е бил запознат с неговото съдържание. Жалбоподателят не е искал събиране на допълнителни доказателства в хода на административно-наказателното производство преди издаването на оспореното НП. Последното е обжалвано в срок и по реда на настоящото производство е реализирал правата си. В този смисъл съдът приема, че от процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН се явява годна основа за издавеното на НП, с което за извършеното нарушение по чл. 104а от ЗДвП, на основание чл.

183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен, тъй като и след спирането на автомобила, двамата свидетели сочат, че водачът е продължил да води разговор през мобилния телефон, което изключва обсъждането на каквито и да било кратковременни действия от негова страна или тези действия да са резултат от спешен и неотложен случай.

Предвид изложеното оспореното НП, като обсновано и законосъобарзно, подлежи на потвърждаване.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане, основано на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД МВР-Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН - чл. 27е от Наредбата предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда.

Производството по делото е протекло в няколко съдебни заседание и случаят не се отличава 3 с фактическа или правна сложност, поради което настойщия състав намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер малко над минималния такъв, предвиден в закона, а имнно 100 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1275-002189/16.12.2021 г. на Началник сектор „ПП“ в ОД МВР - ***, с което на И. Х. Д. от гр. *** за ивършено нарушение по чл. 104а от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т . 6 от ЗДвП, като законосъобразно.

ОСЪЖДА И. Х. Д. от гр. *** да заплати на ОД МВР-*** сумата от 100 лева, педставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.