Решение № 1194 от 28.07.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1910/2023
- Вид
- Решение № 1194
- Подписан
- 28.07.2023
- Състав
- Татяна Тодорова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.298, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1194 гр. Русе, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20234520101910 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Ищецът Ж. Х. Б. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Русе, кв.“Р.“ 4, ул."Б." 6, представляващ 109/409 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ 408 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план ПИ № 2713 в кв.443, при съседи: ***, ***, *** и ***, както и построените в него ЕДНОФАМИЛНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** на един етаж, със застроена площ 74 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА с идентификатор *** на един етаж, със застроена площ 19 кв.м. с предназначение : ГАРАЖ. Ищецът придобил имота на 14.10.2020 г. по наследство - в качеството му на единствен наследник по закон на починалата на 14.10.2020 г. негова племенница /дъщеря на брат му/ С.С. Б.а.
Имотът бил собственост на майката на племенницата му С . — Д. Х.а Б.а, която го придобила от своята майка чрез НА за дарение на недвижим имот № 161, том ХХIII, дело № 6366/31.08.1993 г. на Нотариус при РС-Русе. При смъртта на Д. Б.а на 30.06.2003 г., нейни наследници по закон и съответно собственици на имота при равни права били братът на ищеца - С. Х. Б. /неин съпруг/ и племенницата му С.С. Б.а /нейна дъщеря/. След смъртта на брат му С. Б. на 05.04.2020 г., единствен наследник и собственик на имота до смъртта си на 14.10.2020 г. е била племенницата му С. Б.а.
След нейната смърт ищецът посетил имота, който бил и единственото й жилище, но 1 установил, че същият е заключен. От съседи разбрал, че някаква жена, приятелка на племенницата му, е влязла в имота, довела строителни работници, които разчиствали и извършвали строителни дейности след смъртта на племенницата му. Ищецът извършил проверка при нотариус в имотния регистър и разбрал, че за имота е съставен и вписан Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 43, том 1, peг.№ 821, дело № 31/28.01.2021 г. на Нотариус Георги Георгиев , рer.№ 221 на НК с район на действие-РРС, вписан в СВп-Русе - акт № 94, том 2 , дело № 322/2021 г., с който за собственик на имота въз основа на обстоятелствена проверка била призната В.Г.К.. На 09.02.2022 г. ищецът завел ревандикационен иск срещу нея и съпруга й К.Т.К. . По образуваното гр.д.№ 823/2022 г. на РС -Русе, с влязло в сила на 06.12.2022 г. Решение № 948/04.07.2022г. той бил признат за собственик на гореописания имот, като бил отменен НА № 43, том 1, рег.№ 21, дело № 31/28.01.2021 г. на Нотариус Георги Георгиев . След влизане в сила на съдебното решение ищецът се снабдил с Нотариален акт за собственост на недв.имот № 7, том 1, peг.№ 151, дело № 5/06.01.2023 г. по описа на нотариус Адриана Филчева с район на действие РС-Русе, вписан под № 629 в СВп-Русе, с вх.рег.№ 122/06.01.2023 г., акт № 26, том 1 , дело № 23/2023 г.
На 03.01.2023 г., на основание Изпълнителен лист № 886/13.12.2022 г. за предаване владението на гореописания имот, издаден му по по гр.д.№ 823/2022 г. на РС-Русе ищецът образувал при ЧСИ Васил Николов, рег.№ 914 с район на действие РОС, Изпълнително дело № 1/2023 г. срещу длъжниците В.Г. К. и съпруга й К.Т.К., които с молба до ЧСИ заявили, че не могат да изпълнят съдебното решение и да предадат владението на имота, защото не го владеят, считано от 15.12.2021 г., когато , на основание Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.09.2021 г., сключен между тях като продавачи и трето лице - ответницата Д. В. Ш. като купувач, й предали владението на имота с Разписка от 15.12.2021 г. Тъй като представените от К. предварителен договор и разписка нямали достоверни дати, съдебният изпълнител провел на 13.02.2023 г. въвод в процесния имот, на който се явил адвокат-процесуален представител на Д. В. Ш. и предал ключовете за имота. 3а проведения въвод съдебният изпълнител съставил Протокол за въвод във владение от 13.02.2023 г., на основание на който предал на ищеца ключовете за имота. Въводът бил обжалван от Д. Ш., която, позовавайки се на сключения с длъжника по изпълнителното дело В.К. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.09.2021 г., заявила, че владее имота, считано от 15.12.2021 г., когато владението й било предадено от продавача по предварителния договор-В. К., т.е. отпреди 09.02.2022 г. - датата на предявяване пред РС-Русе на иска по гр.д.№ 823/2022 г. Образуваното в.гр.д.№ 127/2023 г. на ОС -Русе приключило с Решение № 102/29.03.2023 г. ,с което извършения т на 13.02.2023 г. въвод б ил отменен като незаконосъобразен. В изпълнение на влязлото в сила Решение № 102/29.03.2023 г., на 2
07.04.2023 г. с Приемо-предавателен протокол по Изп.д.№ 1/2023 г . Ж. Б. предал доброволно всички ключове за имота на Д. Ш..
До смъртта на племенницата му имотът бил в добро функционално състояние, а жилищната сграда с идентификатор *** била напълно обзаведена с всички необходими за нормалното й ползване като жилище вещи и мебели, включително с 2 телевизора с плоски екрани, с изцяло оборудвана кухня с хладилник с фризер, пералня, ел.готварска печка с фурна и котлони, микровълнова фурна и била обитавана от брат му и племенницата му до смъртта им през 2020 г., като било единствено жилище за тях.
При въвода му в имота ищецът установил, че жилищна сграда била в лошо състояние вследствие на започнати, зле изпълнени и недовършени строително-ремонтни работи.
Всички движими вещи, които се намирали в имота при смъртта на племенницата му /и които също били негова собственост, придобита по наследство от нея/, а именно : цялото обзавеждане, черна и бяла техника и друга покъщнина липсвали. 3а повредите по имота и за липсващите движими вещи Ж. Б. сигнализирал прокуратурата.
Към момента имотът се владеел от Д. Ш., която, според ищеца, не е собственик на имота. От Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-Русе било видно, че върху имота на името на ответницата Ш. нямало вписани нито окончателен договор за покупко-продажба, нито искова молба или съдебно решение за обявяване на Предварителния договор от 29.09.2021 г. за окончателен, нито друг титул за собственост. Тъй като влязлото на 06.12.2022 г. в сила Решение № 948/04.07.2022 г. на РС-Русе по гр.д.№ 823/2022 г. установява, че К. не са били в нито един момент собственици на имота и отменя издадения на името на В. К. констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, то В. К. не можела да прехвърли на Д. Ш. надлежно права, каквито не притежава. Последната била частен правоприемник на В. К., поради което и решението по гр.д.№ 823/2022 г. на РС-Русе имало действие и срещу Д. Ш., на основание чл.298, ал.2 от ГПК. Предварителният договор, на основание на който било предадено владението н а имота, като подписан от продавач-несобственик, не е основание третото лице Д. Ш.-купувач по него да противопоставя на ищеца предаденото й от несобственик съгласно този предварителен договор владение.
Ищецът твърди също, че гореописаният недвижим имот, на който е собственик по наследство от 14.10.2020 г., е бил без правно основание във фактическата власт на Д. В. Ш. в периода от 15.12.2021 г. до 13.02.2023 г., когато е бил въведен във владение п о изп.д.№1/2023 г. и от 10.04.2023 г., когато на същата, на основание отмяната на въвода на ищеца от РОС, бил извършен обратен въвод във владение на имота. В периода 15.12.2021 г. - 13.02.2023 г. Д. В. Ш. го е лишила без основание от правото да ползва собствения си имот и му дължала обезщетение за това в размер на средния пазарен наем.
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което д а бъде 3 признат за собственик по отношение на Д. В. Ш. на описания в ИМ недвижим имот, ответницата да бъде осъдена да предаде на ищеца владението на същия имот, както и да му заплати сумата 1746 лв., представляваща обезщетение за лишаването му без основание от ползване на собствения му недвижим имот за периода 15.12.2021 г . 13.02.2023 г., с която сума Д. Ш. се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, както и направените в производството разноски.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва основателността на исковете.
Възразява срещу твърденията, че предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.09.2021 г. и разписка към него нямали достоверни дати, че имотът до смъртта на племенницата на ищеца бил в добро състояние, както и че ответницата била частен правоприемник на В. К. и че решението по гр.д.№ 823/2022 г.
Имало действие и спрямо нея. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Приложените към исковата молба удостоверения за наследници установяват, че ищецът е единствен наследник по закон на С.С. Б.а – негова племенница /дъщеря на покойния му брат С. Х. Б./, починала на 14.10.2020 г. Приживе същата придобила по наследство от родителите си спорния недвижим имот, находящ се в гр.Русе, кв.“Р.“ 4, ул."Б." 6, представляващ 109/409 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ 408 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план ПИ № 2713 в кв.443, при съседи: ***, ***, *** и ***, както и построените в него ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** на един етаж, със застроена площ 74 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА с идентификатор *** на един етаж, със застроена площ 19 кв.м. с предназначение: ГАРАЖ. Съгласно нот.акт за дарение на недвижим имот № 161/31.08.1993 г. описаният имот е дарен на майката на С. Б.а – Д. Х.а Б.а, починала на 30.06.2003 г. и наследена от своя съпруг и брат на ищеца С. Б. и от дъщеря си. На 05.04.2020 г. почива и С. Б., който е наследен само от дъщеря си.
Три месеца след смъртта на бившата собственичка на имота – С. Б.а, за негов собственик по давностно владение е призната В.Г.К., за което е съставен нотариален акт № 43, т.І, д.№ 31/28.01.2021 г. по описа на нотариус Георги Георгиев.
На 09.02.2022 г. ищецът предявява ревандикационен иск срещу В.Г.К. и съпруга й К.Т.К., по който е образувано гр.д.№ 823/2022 г. по описа на РС-Русе. С влязло в сила на 06.12.2022 г. решение искът е уважен, а нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 43/28.01.2022 г. на нотариус Георги Георгиев 4 е отменен. Въз основа на издадения по същото дело изп.лист Ж. Б. образува изп.дело № 1/03.01.2023 г. по описа на ЧСИ Васил Николов, а на 06.01.2023 г. се снабдява с констативен нотариален акт за собственост върху гореописания имот № 7, т.І, д.№ 5/06.01.2023 г. по описа на нотариус Адриана Филчева, придобит по наследство.
На 19.01.2023 г. двамата длъжници по изп.дело подават молби-уточнения до ЧСИ затова, че спорният имот не е в тяхно владение. Позовават се на Предварителен договор от 29.09.2021 г., според който В. К. се задължава да продаде имота на Д. В. Ш. до 11.07.2023 г., като владението върху имота продавачът ще предаде на купувача на 15.12.2021 г. На посочената дата страните по предварителния договор подписват разписка затова, че продавачът В. К. е получила капаро от 5000 лв., срещу което е предала на купувача Д. Ш. владението на имота.
Ищецът е въведен във владение на имота си на 13.02.2023 г. С решение № 102/29.03.2023 г. по в.гр.д.№ 127/2023 г. по описа на ОС-Русе въводът на взискателя Ж.
Б. е отменен като незаконосъобразен и на 07.04.2023 г. взискателят по изп.дело е предал доброволно на двамата длъжници ключовете за имота. На 10.04.2023 г. ответницата Д. Ш. е въведена обратно във владение на имота.
По делото е прието заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, според което за периода 15.12.2021 г. – 13.02.2023 г. средният пазарен наем за процесния имот възлиза на 125 лв. месечно. В съдебно заседание експертът уточнява, че оценката е съобразена с настоящото състояние на имота, тъй като е започнат някакъв ремонт в него, но не е довършен. Трябва да се поставят санитарни прибори, ключове, лампи, т.е. да се довършат инсталациите. В имота има ток, но няма мебели.