Решение № 752 от 29.07.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Стара Загора, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря ............... като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530101208 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основА.е чл.226, ал.3, във връзка с ал.1, т.2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 36745,00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищцата не е могла да получи за периода 24.07.2019г. – 15.08.2024г., поради невярно удостоверяване на категорията на положения труд от ищцата на длъжността „обрезвач“ на каучукови уплътнители от страна на работодателя й – ответника в издадения от него документ – Удостоверение (обр.УП-3) с изх.№...г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда да окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Исковете са предявени от А. К. Т. от гр..... срещу „Завод за каучукови уплътнители“ АД с.Горно Ботево, общ.Стара Загора. Ищцата твърди в исковата си молба, че е работила в ответното дружество в периода 29.08.1983г. – 01.07.1986г., като е заемала последователно длъжностите „пресьор“ и „обрезвач“ на каучукови уплътнители. Трудът, полаган на тези длъжности, съгласно чл.42 от 50-то ПМС/21.05.1990г. бил категоризиран като втора категория, което давало възможност на съответния работник да се пенсионира по-рано.

Конкретно за ищцата, при нейния трудов стаж и възраст, тя е имала възможност да се пенсионира на 24.07.2019г. Ответникът обаче издал на ищцата Удостоверение (обр.УП-3) с изх.....г., в което бил отразен трудовия й стаж, като само за една от заемА.те длъжности – „пресьор“ е било отбелязано, че е втора категория труд, а за другата длъжност „обрезвач“ не е било отразено нищо, за което автоматично се приемало, че е трета категория труд. По този 1 начин удостоверен трудовия стаж на ищцата й попречил да се пенсионира при поблагоприятните условия за втора категория труд и същата успяла да се пенсионира едва на 15.08.2024г. По същото време ищцата се консултирала със специалист по ТРЗ и разбрала, че в издаденото от ответника удостоверение от 2009г. е отразено невярно обстоятелство, като не е вписано, че и положения от нея труд като „обрезвач“ е от втора категория. Тогава ищцата поискала издаването на ново удостоверение от ответника и в издаденото Удостоверение (обр.УП-3) с изх.№........г. вече трудът и на двете заемА. от ищцата длъжности бил отразен като втора категория. Ищцата счита, че поради невярното удостоверяване на категорията труд, която е полагала при ответника в Удостоверение (обр.УП-3) с изх.......г. е пропуснала възможността да се пенсионира още на 24.07.2019г., като е претърпяла значителни вреди – в размер на неполучената от нея пенсия за целия период от 24.07.2019г. до 15.08.2024г., когато се е пенсионирала. Размерът на вредите ищцата определя, като счита, че размерът на месечната пенсия, който е щяла да получи към 01.08.2019г. е 455.00лв., съобразен с натрупА.я към онзи момент стаж на ищцата и с размера на нейното осигуряване през годините. Така за периода 01.08.2019г. - 01.07.2020г. пропуснатата полза за ищцата била в размер на 5005,00лв. (455,00лв. за 11 месеца); от 01.07.2020г. пенсията на ищцата би била увеличена с 6.7% до 485.00лв. - т.е. за периода 01.07.2020г. - 01.01.2021г. пропуснатата полза възлизала на 2910,00лв. (485,00лв. за 6 месеца); от 01.01.2021г. пенсията на ищцата би била увеличена с 12.5 % до 546.00лв. - т.е. за периода 01.01.2021г. 01.07.2021г. пропуснатата полза възлизала на 3276,00лв. (546,00лв. за 6 месеца); от 01.07.2021г. пенсията на ищцата би била увеличена с 5% до 573.00лв. - т.е. за периода 01.07.2021г. - 01.01.2022г. пропуснатата полза възлизала на 3438,00лв. (573,00лв. за 6 месеца); от 01.01.2022г. пенсията на ищцата би била увеличена с 60,00лв., до 633.00лв. - т.е. за периода 01.01.2022г. - 01.07.2022г. пропуснатата полза възлизала на 3798,00лв. (633,00лв. за 6 месеца); от 01.07.2022г. пенсията на ищцата би била увеличена с 6.1 % до 671.00лв. - т.е. за периода 01.07.2022г. - 01.07.2023г. пропуснатата полза възлизала на 8052,00лв. (671,00лв. за 12 месеца); от 01.07.2023г. пенсията на ищцата би била увеличена с 12 % до 752.00лв. т.е. за периода 01.01.2023г. - 01.07.2024г. пропуснатата полза възлизала на 9024,00лв.

(752,00лв. за 12 месеца); от 01.07.2024г. пенсията на ищцата би била увеличена с 11 % до 834.00лв. - т.е. за периода 01.07.2024г. - 15.08.2024г. пропуснатата полза възлизала на 1251,00лв. (834,00лв. за 1.5 месеца). Общо за периода от 24.07.2019г. до 15.08.2024г. пропуснатите ползи от страна на ищцата били в размер на сумата от 36745.00лв. Ищцата отправила извънсъдебна претенция към ответника за заплащане на обезщетение, но ответникът отказал, като отрекъл да е издавал процесното Удостоверение (обр.УП-3) с изх.

№....г. Това породило за ищцата правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 36745,00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищцата не е могла да получи за периода 24.07.2019г. – 15.08.2024г., поради невярно удостоверяване на категорията на положения труд от ищцата на длъжността „обрезвач“ на каучукови уплътнители от страна на работодателя й – ответника в издадения от него документ – Удостоверение (обр.УП-3) с изх.

2

№....г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда да окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че през месец август 2024г. ищцата е поискала издаване на Удостоверение (обр.УП-3) и такова й е било издадено на 16.08.2024г. Ответникът нямал информация кога ищцата е използвала това удостоверение, за да упражни правото си на пенсия. Не било установено и дали преди 2024г. ищцата е подавала документи към НОИ за пенсиониране и такова й е било отказано поради невярно удостоверяване от страна на работодателя. Представеното от ищцата Удостоверение (обр.УП-3) с изх.№....... не било издадено от ответника. В архивите му липсвал такъв документ, същият не бил подписан от представляващия ответника към онзи момент. Ответникът счита, че придобиването на правото на пенсия се преценяло от административния орган НОИ, независимо от удостоверените от работодателите обстоятелства. Именно НОИ преценява положения от работника стаж от коя категория е, и дали съответния работник е придобил или не право на пенсия. ВписвА.ята на работодателя в издавА.те от него удостоверения, представлявали предложение към НОИ как да третира положения трудов стаж, но не били обвързващи за административния орган. В случая не било налице издадено от работодателя удостоверение. Представеното от ищцата удостоверение от 2009г. не било използвано от нея за удостоверяване на трудовия й стаж при пенсиониране. Ответникът счита, че твърдяните от ищцата вреди били хипотетични, тъй като не било ясно какво би било решението на пенсионния орган, ако тя е подала документи за пенсиониране към по-ранен момент. Липсвала причинно-следствена връзка между удостоверяването и неполучаването на пенсия, тъй като ищцата не е подавала документи за определяне на пенсия пред НОИ.

Поради тази причина ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли. В случай, че прецени искът за основателен, прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като анализира представените и събрА. по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди ги във връзка с доводите на стрА.те и приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът намира за безспорно установен факта, че в периода 29.08.1983г. до 01.07.1986г. ищцата е работила по силата на трудово правоотношение при ответното дружество „Завод за каучукови уплътнители“ АД, като за периода 29.08.1983г. - 13.11.1984г. е изпълнявала длъжността „пресьор“, а за периода 14.11.1984г. – 01.07.1986г. е изпълнявала длъжността „обрезвач“.

Видно от представеното по делото Удостоверение образец УП-3 изх. ....г., издадено от ответника, за периода 29.08.1983г. - 13.11.198 г. ищцата е изпълнявала длъжността „пресьор“, а за периода 14.11.1984г. – 01.07.1986г. е изпълнявала длъжността „обрезвач“. В същото удостоверение е записано, че „съгласно т.42 от ПМС №50/21.05.1990г., длъжността 3

„пресьор“ на каучукови уплътнения е II категория“.

По делото е представено Заявление за отпускане на пенсия/и и/или добавка/и – образец УП-1, подадено от ищцата и въведено в деловодството на Националния осигурителен институт ТП Стара Загора с вх. ......г., с което ищцата е заявила, че желае да й се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На 15.08.2024г. от ищцата е подадена и молба, с която същата моли да бъде преразгледано Удостоверение образец УП-3 изх. №.....г., издадено от „Завод за каучукови уплътнения“ АД, в частта „обрезвачка“ за периода 14.11.1984г. – 01.07.1986г. Във връзка с така подадената молба е издадено Удостоверение изх.№.....г., в което е посочено, че за периода 29.08.1983г. - 13.11.1984г. ищцата е изпълнявала длъжността „пресьор“, а за периода 14.11.1984г. – 01.07.1986г. е изпълнявала длъжността „обрезвач“, като е посочено, че „съгласно т.42 от ПМС №50/21.05.1990г. длъжността пресьор и обрезвач е втора категория труд. Общия трудов стаж втора категория е две години, десет месеца и два дни.“

Видно от издаденото Разпореждане №**********/...г. на Ръководител на ПО в ТП на НОИ, оправомощен със Заповед на Директора на ТП на НОИ, на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер – 580,57лв. при навършена възраст – 59 г. и 6 м. и осигурителен стаж от II категория труд – 15 г., 07 м., 07 дни и осигурителен стаж от III категория труд – 25 г., 00 м. и 29 дни. С разпореждане от 30.10.2024г., размерът на отпуснатата на ищцата пенсия е увеличен на 1022,40лв.

С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от стрА.те и прието от съда като добросъвестно и компетентно, се установява, че ищцата А. К. Т. е придобила право на пенсия на основА.е чл.69б, ал.2 КСО, считано от 23.07.2019г. – датата на която е отговаряла кумулативно на всички изисквА.я – наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, навършена възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст. При изчислението на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст за периода от 24.07.2019г. до 15.08.2024г. вещото лице предлага два варианта на изчисление: 1. В случай, че ищцата е продължила да упражнява трудова дейност и след 23.07.2019г., като се вземе предвид служебното преизчисляване на пенсията с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване – общият размер на пенсията за разглеждА.я период възлиза на 40132,40лв. 2. В случай, че лицето е преустановило трудова дейност след евентуално отпускане на пенсия, считано от 23.07.2019г., то размерът на пенсията за същия период би бил 38266,61лв. В открито съдебно заседА.е, вещото лице допълва, че при изчисленията си, стажът на длъжността „обрезвач“ е зачетен като втора категория труд, тъй като, ако е бил зачетен като трета категория труд, ищцата няма да има възможност да се пенсионира по този ред.

Тези фактически констатации мотивират следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1, т.2 от Кодекса на труда работодателят и 4 виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради вписване на неверни данни в издадените документи. Този вид отговорност има специфичен обект на посегателство – трудовите права на работника при неизпълнение на законоустановени задължения на работодателя. Касае се за типична договорна отговорност, тъй като се основава на съществуващо между стрА.те конкретно трудовоправно отношение. Отговорността на работодателя в случая обхваща всички имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи.