Решение № 97 от 24.04.2023, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Провадия, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130100149 по описа за 2022 година

Ищецът „И. Ф.“ ЕООД предявява по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответника Й. Б. Й. при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични суми: сумата от 680.00 лева-главница по договор за потребителски кредит с 319515/05.12.2020 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 6 от ЗПФУР, вр. с чл. 9 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.10.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 11.22 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2020 г. до 20.12.2020 г.; сумата от 58.93 лева – лихва за забава за периода от 20.12.2020 г. до 27.10.2021 г., на основание чл. 86, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. за които суми се издава заповед № 1101/18.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1540/2021 г. по описа на РС-Провадия.

В исковата молба ищецът твърди, че сключва с ответника на 05.12.2020 г. договор за потребителски кредит от разстояние № 319515, във формата на 1 електронен документ в размер на 680.00 лева, от които 355.19 лева се отнасят за погасяване на друг кредит на ответника към ищеца № 317779/20.11.2020 г., а останалите 324.81 лева се превеждат на ответника на касово на каса на „И. пей“ АД. В тази връзка ищецът заявява, че по договора за кредит не постъпват плащания, поради което се претендира главницата от 680.00 лева, както и начислена възнаградителна лихва в размер на 11.22 лева за периода от 05.12.2020 г. до 20.12.2020 г. и лихва за забава в размер на 58.93 лева за периода от 20.12.2020 г. до 27.10.2021 г.

По изложените съображения ищецът моли да бъде прието за установено между страните, че ответникът дължи процесните вземания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения от съда особен представител. Оспорва предявените искове по основание и размер. Счита същите за неоснователни. Оспорва наличието на възникнало между страните облигационно правооотношение по договор за кредит, като счита договорът за нищижен, поради неспазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП. Оспорва получаването от ответника на сумата, предмет на кредита, респективно усвояването му. Посочва, че договорът е недействителен и поради това, че няма доказателства за осъществена кореспонденция между страните, попълване на формуляр от страна на потребителя за предоставяне на кредит от разстояние, получаване на общи условия от страна на потребителя и запознаването му с условията на договора. Заявява, че не се представят и доказателства за съставяне на електронен документ, удостоверяващ получаване на съгласие за сключване на договора от страна на потребителя.

По изложените съображения, счита посочените клаузи за нищожни.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

В о.с.з. ищецът не се представлява, депозира писмена молба, която посочва, че поддържа предявените искове. Моли за уважаването им.

Ответникът не се явява, представлява се от назначения от съда особен представител, който поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на исковете.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

Ищецът представя множество писмени доказателства относими към релевантните за спора факти, чиято автентничност не се оспорва от 2 ответника, като по делото се приема и съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертизи. Съдът кредитира изцяло събрания доказателствен материал и основава изцяло своите фактически изводи на тях. От представените писмени доказателства и приетата съдебно техническа експертиза, прецени по отделно и в съвкупност, се установява, че ответникът изпълнява всички описани в онлайн платформата на ищеца стъпки по заявяването на кредит от системата „МиниЗаем“, като регистрира профил и прикачва снимка от личната си карта. Ответникът получава имейл от ищеца, с СМС код, който въвежда в системата за потвърждаване на кредита. Без значение е обстоятелството, че липсва звукозапис във връзка със сключването на договора, в който смисъл е възражението на особения представител. От установените юридически факти съдът приема, че процедурата по кандидатстване е изпълнена, от което следва правният извод, че между страните възниква валидно облигационно правоотношение на 05.12.2020 г. по договор за кредит № 319515 по реда на чл.6 от ЗПФУР, по силата на който ищецът, в качеството му на кредитор, се задължава да предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, сумата от 680.00 лева, която следва да се върне за срок от 15 дни с падеж 20.12.2020 г., ведно с лихва от 11.22 лева, или сумата от 691.22 лева (чл. 2 и чл. 4 от договора). В чл. 3, ал. 2 от договора се предвижда, че при непредоставяне на обезпечение в срок до три дни от сключване на договора, се начислява неустойка в размер на 33.81 лева.

Към датата на сключване на договора от 05.12.2020 г., ответникът има непогасени задължения по предходен договор за кредит № 317779/20.11.2020 г., както следва: 310.00 лева главница, 5.46 лева договорна лихва и 39.73 лева такси. С част от сумата от 680.00 лева по договор за кредит от 05.12.2020 г., страните се споразумяват да се погасят изцяло задълженията по предходния договор от 20.11.2020 г., в общ размер на 355.19 лева, като остатъкът 324.81 лева следва да се преведе по банков път или да се изплати касово. Видно от разписка за извършено плащане на каса на „Изипей“ АД с № 0700012070302128 от 05.12.2020 г. ответникът получава сумата от 324.81 лева.

Изискуемостта на вземането по кредита настъпва на 20.12.2020 г., като от събраните писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че по процесния договор за кредит не се извършват плащания от 3 ответника. Съдебно-счетоводната експертиза дава отговор, че вземането за главница е в размер на 324.81 лева, а за възнаградителна лихва – 11.22 лева за перииода от 05.12.2020 г. до 20.12.2020 г. Предявените искове за тези вземания следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Длъжникът изпада в забава в деня следваща изискуемостта, съответно на 21.12.2020 г., което има за последица начисляване на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва, чиито размер, съобразно изчисленията на съда с помощта на лихвен калкулатор чрез сайта www.calculator.bg, възлиза на 58.75 лева. Исковата претенция за лихва за забава следва да се отхвърли за разликата до 58.93 лева.

Не следва да се коментира уговорената в чл. 3, ал. 2 от договора неустойка при непредоставяне на обезпечение в срок до три дни от сключване на договора, в размер на 33.81 лева, доколкото не е предмет на настоящия процес.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лева (25.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда) и в исковото такова – 870.00 лева, (съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева) съобразно представения списък с разноски и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК положителни установителни искове от „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК:201196810, с адрес: гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.

„Балша“ № 17, ап. 1, че ответникът Й. Б. Й. ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, ж.к. „*********“, бл. 205, вх. 3, ет. 6, ап. 89, дължи на ищеца И. Ф.“ ЕООД, ЕИК:201196810, следните парични вземания: сумата от 680.00 лева4 главница по договор за потребителски кредит с 319515/05.12.2020 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 6 от ЗПФУР, вр. с чл. 9 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.10.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 11.22 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2020 г. до 20.12.2020 г.; сумата от 58.75 лева – лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. до 27.10.2021 г., на основание чл. 86, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 58.93 лева, в размер на 0.018 лева (нула лева и осемнадесет стотинки), представляваща лихва за забава за един ден – 20.12.2020 г., за които суми се издава заповед № 1101/18.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1540/2021 г. по описа на РС-Провадия.

ОСЪЖДА Й. Б. Й. ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, ж.к. „*********“, бл. 205, вх. 3, ет. 6, ап. 89 ДА ЗАПЛАТИ на И. Ф.“ ЕООД, ЕИК:201196810, с адрес: гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.

„Балша“ № 17, ап. 1 сумата от 945.00 (деветстотин четиридесет и пет) лева, от които 75.00 лева по ч.гр.д. № 1540/2021 г. по описа на РС-Провадия и сумата от 870.00 лева разноски по гр.д. №149/2022 г. по описа на РС-Провадия, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - *** в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 5