Определение № 16 от 12.01.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. К., 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Д.

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20255100500385 по описа за 2025 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „К.“ ЕАД гр. С. против определение № 1010 от 14.08.2025 г., постановено по гр. д. № 1667/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставена без уважение молбата на „К.“ ЕАД за изменение на решение № 283 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1667/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта, в която „К.“ ЕАД е осъдено да заплати, на основание чл. 38 от ЗАдв., на еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ сумата от 960 лева с ДДС – възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца. Излага съображения за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и с оглед положения труд от процесуалния представител на ищеца. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решение № 283 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1667/2024 г. по описа на Районен съд – К., като се присъди адвокатски хонорар в размер на 480 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните, както и данните по делото, приема следното:

1

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК и от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 1667/2024 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по предявени от Я. Д. Д., чрез представител по пълномощие еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, срещу „К.“ ЕАД гр. С. следните обективно съединени искове: 1.) за прогласяване, на основание чл. 22 от ЗПК, недействителността на сключен между страните договор за потребителски заем/кредит № 2447546 от 26.09.2021 г., и 2.) иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за сумата в размер общо на 280.87 лева (след допуснато изменение на иска), от която 28.33 лева платена без основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 2447546 от 26.09.2021 г., и 252.54 лева – платена без основание по договор за поръчителство по договора за кредит № 2447546 от 26.09.2021 г., както и иск срещу „А.Т.“ ЕООД гр. С., с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 26.09.2021 г.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г., с който е договорено на ищеца Я. Д. Д. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Във връзка с оказаната му безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАДв. , пълномощникът на ищеца – еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, представлявано от адв. Е. И., е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете в размер общо на 1 920 лева с ДДС.

С исковата молба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, каквато е била назначена и изслушана в съдебно заседание, както и е поискано и допуснато изменение на предявения срещу „К.“ ЕАД осъдителен иск.

С влязло в сила решение № 283 от 09.06.2025 г. Районен съд – К. е уважил всички предявени искове, в това число и тези срещу „К.“ ЕАД, като е признал за установено, че договор за потребителски заем/кредит № 2447546 от 2

26.09.2021 г. е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, и е осъдил „К.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер общо на 280.87 лева (след допуснато изменение на иска), от която 28.33 лева платена без основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 2447546 от 26.09.2021 г., и 252.54 лева – платена без основание по договор за поръчителство по договора за кредит № 2447546 от 26.09.2021 г. С решението си съдът е осъдил „К.“ ЕАД да заплати, на основание чл. 38 от ЗАдв., на еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, сумата в размер на 960 лева с ДДС – възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца.

С молба по чл. 248 от ГПК „К.“ ЕАД е поискало изменение на постановеното по делото решение в частта за присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което да бъде намалено до 480 лева с ДДС.

С обжалваното определение № 1010 от 14.08.2025 г. районният съд е оставил без уважение молбата на „К.“ ЕАД за изменение на решение № 283 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1667/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта, в която „К.“ ЕАД е осъдено да заплати, на основание чл. 38 от ЗАдв., на еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ сумата от 960 лева с ДДС – възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца.

Видно от обжалваното определение, районният съд е присъдил на еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, за предоставената на ищеца безплатна правна помощ в първоинстанционното производство, адвокатско възнаграждение за всеки един от уважените два иска – по 480 лева с ДДС за всеки иск.

При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд намира следното:

С оглед вида и броя на предявените искове (установителен и осъдителен), предмета на доказване по тях, в т.ч. и относно въпросите за защита на потребител по смисъла на ЗЗП и наличието на неравноправни клаузи, което обосновава и по-голям обем от необходимо време и усилия за подготовка за делото на процесуалния представител на страната, е налице както фактическа, така и правна сложност на делото, при която присъденото, на основание чл. 38 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер общо на 960 лева с ДДС – или по 480 лева с ДДС за всеки един от исковете, не се явява прекомерно. Това възнаграждение попада в рамките на общоприетите и 3 обичайни размери за съответния предмет и стойност на спора, като съответства и на адвокатското възнаграждение, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата), служеща за ориентир за тези възнаграждения. В тази връзка, следва да се посочи, че при обективно кумулативно съединение на искове материалният интерес се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове, всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, като за всеки иск се определя възнаграждение, след което вече определените възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.

В този смисъл е актуалната съдебна практика – определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., ІІІ г. о., ГК, определение № *** от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., ІІ т. о., ТК, определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/2022 г., ІV г. о., ГК и др.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че определеното и присъдено от районния съд адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС – по 480 лева с ДДС за всеки един от предявените два иска, за предоставената на ищеца безплатна правна помощ в първоинстанционното производство, е обосновано и съответно на извършената работа, поради което частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „К.“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ *** /сграда "*"/, ет. *, Б.Ц.

„Б.“, ЕИК ********, против определение № 1010 от 14.08.2025 г., постановено по гр. д. № 1667/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставена без 4 уважение молбата на „К.“ ЕАД за изменение на решение № 283 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1667/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта, в която „К.“ ЕАД е осъдено да заплати, на основание чл. 38 от ЗАдв., на еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ сумата от 960 лева, равняващи се на 490.84 евро, с ДДС – възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца Я. Д. Д..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. К., 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Д.

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20255100500385 по описа за 2025 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „К.“ ЕАД гр. С. против определение № 1010 от 14.08.2025 г., постановено по гр. д. № 1667/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставена без уважение молбата на „К.“ ЕАД за изменение на решение № 283 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1667/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта, в която „К.“ ЕАД е осъдено да заплати, на основание чл. 38 от ЗАдв., на еднолично адвокатско дружество „Е. И.“ сумата от 960 лева с ДДС – възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца. Излага съображения за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и с оглед положения труд от процесуалния представител на ищеца. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решение № 283 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1667/2024 г. по описа на Районен съд – К., като се присъди адвокатски хонорар в размер на 480 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните, както и данните по делото, приема следното:

1

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК и от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 1667/2024 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по предявени от Я. Д. Д., чрез представител по пълномощие еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, срещу „К.“ ЕАД гр. С. следните обективно съединени искове: 1.) за прогласяване, на основание чл. 22 от ЗПК, недействителността на сключен между страните договор за потребителски заем/кредит № 2447546 от 26.09.2021 г., и 2.) иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за сумата в размер общо на 280.87 лева (след допуснато изменение на иска), от която 28.33 лева платена без основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 2447546 от 26.09.2021 г., и 252.54 лева – платена без основание по договор за поръчителство по договора за кредит № 2447546 от 26.09.2021 г., както и иск срещу „А.Т.“ ЕООД гр. С., с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 26.09.2021 г.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г., с който е договорено на ищеца Я. Д. Д. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Във връзка с оказаната му безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАДв. , пълномощникът на ищеца – еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, представлявано от адв. Е. И., е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете в размер общо на 1 920 лева с ДДС.