Определение № 112 от 13.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Плевен, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Частно наказателно дело № 20254400200718 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр. чл.70, ал.1 НК

Образувано по молба на осъдения С. А. М. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му, който към деня на съдебното заседание (10.02.2026г.) е 10 години 3 месеца и 24 дни.

В отрицателно становище (Предложение) на началника на Затвора – Плевен по повод молбата на С. М. за образуване на настоящото дело, е посочено, че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности от 64 т., със дефицитни зони: отношение към правонарушението (омаловажава поведението си, не осъзнава вредата от извършеното, липсва емпатия, присъстват криминални нагласи, може да наруши законовите норми когато реши, че е в негов интерес, самоуверен със завишена самооценка), начин на живот и обкръжение (поддържа връзка с криминално проявени лица, спрямо околните се държи манипулативно, лесно се влияе от криминалното си обкръжение, има рисково и безразсъдно поведение), емоционални проблеми (потиснат, предвид невъзможността да бъде с близките и семейството си, действа импулсивно без да мисли), междуличностни проблеми (с агресивна зареденост, при неудовлетворение на потребност е склонен към враждебно поведение, а при засягане на лични интереси може да прояви агресивност, трудно овладява гнева си, присъстват дискриминационни нагласи), умения за мислене (не предвижда предварително последствията от действията си и не осъзнава вредата която може да нанесе, не си дава ясна 1 сметка за последствията, постига целите си независимо от обстоятелствата, склонен е да пренебрегва законовите норми и да не зачита различна от неговата позиция. Склонен е към импулсивни и необмислени действия). Риск от сериозни вреди: За обществото - висок продиктуван от възможността да реализира ново деяние предвид утвърдените криминални нагласи. Липсата на постоянни доходи и нежеланието му за законосъобразен начин на живот.

Липсва визия и желание за промяна. За затвора риска е среден - съществува риск от нарушаване на ПВР или неизпълнение на задълженията предвидени в ЗИНЗС. Посочено е в т. 3, че през изтеклия период от време от началото на присъдата до момента л.св. С. А. М. не показва желание и положителна промяна в поведението си. Оценката на риска от рецидив е завишена от 39 т. на 67 т. Няма положителна промяна в дефицитните зони. Има опозиционно поведение спрямо всички институции и служители в пенитенциарната система. Приема единствено собственото си мнение за правилно и отхвърля всичко друго. До момента не е показал желание за положителна промяна в начина си на живот. При допускане на някаква грешка е външно обвинителен и не признава грешките си. Омаловажава стореното от него и не смята, че е сгрешил. Няма желание за законосъобразен начин на живот.

Посочена е и причината за преместването на л.св. М. е за получена оперативна информация в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" за наличието на напрежение между лишените от свобода в затвора в гр. София, във връзка с предстоящо преместване на определени групи лишени от свобода. С. А. М. е един от основните подстрекатели, които са подтиквали други лишени от свобода към масово неподчинение и организиране на бунтове. Оценката на риска от рецидив остава със средни стойности граничещи към висок риск от 67т. Риска от сериозни вред и за обществото остава висок предвид участието му в ОПГ и тежестта на извършеното престъпление... същият не може да се възползва от УПО...“.

В съдебно заседание осъденият се явява лично и с упълномощения си защитник адв. И. Ю.. Поддържат посоченото основание в молбата, че е настъпило поправяне, въпреки обратното становище на затвора. Излага подробно мотивирани аргументи, че в Затвора-Плевен отношението към него е тенденциозно и че оценката, която се прави, не е обективна. В подкрепа на тезата си изтъква множество конкретни случаи на неудовлетворяване на всички негови искания, включително свързани с осигуряване на медикаменти 2 за хроничното му заболяване, както и поставянето му в изолация и липсата на контакти с другите осъдени, както неоснователното преместване от един затвор в друг. Счита, че няма как да бъдат оценени повечето от индикаторите, по които се прави оценка, защото с него никой не работи. Прави оплакването, че по този начин се чувства унизен.

Упълномощеният представител на Затвора Плевен – инспектор В.Т., счита молбата за неоснователна и излага пространни съображения за високия риск, обоснован основно с тежестта на престъпленията, за които С. М. е осъден. Изтъква липсата на инициатива от негова страна да работи или да участва в дейности, каквато активност проявил преди да подаде молбата за предсрочно освобождаване.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен прокурор С. Г. дава заключение, че молбата на лишения от свобода е неоснователна, тъй като не е настъпило поправяне на лицето.

Съдът, като обсъди молбата на лишения от свобода С. М., поддържана от защитника му адв. Ю., съобрази становищата на участниците – Затвора – Плевен и прокурора от Окръжна прокуратура – Плевен, и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, и изслуша назначената комплексна съдебна психологична и социална експертиза, прие следното:

Относно предмета на производството

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване по отношение на осъден, който: 1.) е изтърпял не по-малко от една втора от наложеното му наказание; и 2.) е дал доказателства за своето поправяне.

Процедурата, в която се разглеждат тези предпоставки, е уредена в особено производство в част седма на НПК, раздел глава тридесет и пета „Производства във връзка с изпълнение на наказанията“, раздел I „Предсрочно освобождаване“ - чл. 437 – 440 НПК.

В съдебната практика (Определение № 181 гр. София, 28 май 2020 г. наказателно дело № 967/2019, ВКС), анализа на същата („Анализ в материално-правен и процесуален аспект на институтите на условно предсрочно освобождаване, НИП, автори Д.А. – съдия ВКС, Л.П. – съдия ВКС и др.), както и в мотивите на законодателя при приемане на големия пакет изменения в НК, НПК и ЗИНЗС през 2017 г., ясно 3 са застъпени ръководните принципи, които следва да намерят приложение и в настоящото производство.

Пилотното решение по делото Н. и други срещу България и Препоръка Rec (2003) 22 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, припознаваща условното освобождаване за едно от най-ефективните и конструктивни средства за предотвратяване на рецидива и насърчаване на лишените от свобода към планирана, подпомагана и контролирана реинтеграция в обществото, са в основата на мотивите за голямата нормативна промяна в националното право.

В отговор на тези принципни положения, законодателят въведе ефективен състезателен доказателствен процес с предмет обективно и всестранно изследване на поведението на осъдените и тяхната личност, като се възложи на съдилищата да прогнозират и оценяват поправителните процеси и реинтеграцията в обществото.

В рамките на тази компетенност, съдът имат правомощие да преценява „доказателствата за поправяне“, които преимуществено се съставят от затворническата администрация и представляват специализирани документи.

Тези предварителни бележки на съда относно предмета на производството и общите ръководни принципи в рамките на този процес следва да бъдат изрично изяснени, поради възникналите множество спорове между участниците относно допустимостта и относимостта на редица доказателства, включително и тези, свързани с условията и третирането на осъдения С. М., които от една страна самостоятелно могат да бъдат нарушения на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, но така също и могат да рефлектират върху обективността и правилността на документите, изготвяни от затворническата администрация, които са основен доказателствен източник.

След тези предварителни положения, съдът се занима с проверка за това, дали от събраните доказателства може да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 1 НК

Относно срока на изтърпяната част от наказанието на С. М.:

По делото няма спор, че по отношение на осъдения С. М. първата предпоставка е изпълнена, тъй като към датата на заседанието той е изтърпял 19 години 8 месеца и 6 дни лишаване от свобода, като част от наложеното му наказание от 30 години лишаване от свобода по НОХД №17/2011 г. на 4

Окръжен съд Перник, което е удостоверено в актуалната справка от Затвора Плевен.

Относно поправянето на осъдения:

Втората и спорна между участниците по делото предпоставка за условно предсрочно освобождаване е свързана с наличието на доказателства за поправяне.

На първо място, съдът следва да изложи основните факти, свързани с извършените престъпления от С. М. и наложеното общо най-тежко наказание, постъпването му в местата за лишаване от свобода и някои съществени условия на третирането му.

С. М. е осъден за участие в организирана въоръжена престъпна група с цел да извършва убийства и др. престъпления, квалифицирани състави на убийство на четири лица, принуда на две лица, незаконни действия с взривове, боеприпаси и огнестрелни оръжия в голямо количество, пране на пари, за които му е наложено общо най-тежко наказание в размер на 30 години лишаване от свобода.

Начало на наказанието е 09.05.2009 г., когато е бил задържан под стража.

В Затвора – София е постъпил с определен първоначален режим „строг“ от 30.03.2010 г.

На 18.01.2017 г. режимът е облекчен, като е заменен с „общ“.

На 04.06.2021 г. С. М. е преместен от Затвора – София в Затвора – Плевен по заповед на директора на ГДИН с посочено фактическо основание – подготовка на бунт. Към момента на преместването оценката на риска от Затвора – София е 39 т.

Със Заповед от 2.12.2021 г. М. е преместен от Затвора – Плевен в Затвора – Ловеч, в която наред с другите мотиви е посочено, че „с оглед личността на лишения от свобода е налице психологическа несъвместимост, както със служителите на затвора – Плевен, така с лишени от свобода.

Тази несъвместимост води до невъзможност да се провеждат ежедневно планирани мероприятия…“

Тази заповед е отменена от Административен съд Враца с решение от 23.12.2022 г. по адм.д.№342/22.

След отмяна на заповедта и връщането на М. в Затвора Плевен с 5

Медицинска бележка от МЦ – Затвора от 02.02.2023 г. е приет в „стационара“ /изолатор/ по медицински показания, където пребивава от 13.02.2023 г. до датата на заседанието (с изключение на периода от 2.-25.10.2024 г. и от 02.07.30.09.2025 г., когато е бил в София за лечение в СБАЛЛС).

В „болничната килия (болничен изолатор)“ са налични „камери с видеонаблюдение, които могат да бъдат включени“ (според официалната справка – л. 234 и сл.).

От настаняването на М. в болничния изолатора, при него са настанявани поотделно още четирима лишени от свобода за кратки периоди от време (около месец) и един за по-продължителен период от м. март 2024 до м. август 2025 г., който е бил пушач, което е давало повод за множество оплаквания на С. М..

От разпита на св. Д. Н., посочен от Затвора – Плевен, работещ като ИСДВ, се установява, че беседите с осъдения са били фокусирани „общо за живота“, а въпросите на осъдения били свързани със здравословното му състояние. „За престъплението се говори индиректно, защото всичко се приключва, когато се издаде присъда във връзка с наказанието“, за да „не бъркат директно в раната“. Контактите на осъдения с други лишени от свобода се осъществяват, когато ходи на лекар и там има други лишени от свобода, когато излиза „на каре“ е сам, няма друг човек, с който да общува, но свидетелят не знае по какви съображения. Пред свидетеля осъденият се оплаквал от това, че е в болнична килия, в която има и видеонаблюдение, но св. Н. го успокоявал, че въпреки оборудването, то не се ползва. Установява се още, че когато М. ползва телефон, няма други осъдени наоколо, за разлика от другите лишени от свобода. Инспекторът не помни дали е подавал молби за работа или програми, но знае, че е участвал в две.