Решение № 134 от 07.12.2021, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 397/2021
- Вид
- Решение № 134
- Подписан
- 07.12.2021
- В сила
- 07.12.2021
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Христина Захариева Марева, Десислава Динкова Щерева
Цитирани разпоредби
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- член 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 134 гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева при участието на секретаря С. Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско дело № 20212000500397 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ищците – С. Й. Т., К. Й. К. и И. Й. К. срещу решение № 27 от 12-ти март 2021 г. постановено по гр. д. № 670/2020 г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което предявените от тях искове по чл. 432 ал.1 КЗ за заплащане на сумата от по 50 000лв, на всяка от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилата при ПТП от 08.06.2019г смърт на техния брат К.Й.К., ведно с акцесорните им претенции за заплащане на законната лихва, считано от 17.07.2019г и на разноски по делото, са отхвърлени като недоказани и неоснователни.
Решението се обжалва като неправилно.
Твърди се, че в хода на производството са установени всички предпоставки на чл. 432, ал. 1 и чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.
Не се оспорват установените в решението фактическите обстоятелства, свързани с наличието на застрахователно правоотношение с въззиваемото застрахователно дружество – ЗД „Б.“ АД и тези – свързани с възникналото ПТП на осми юни 2019 година, по вина на водача на лек автомобил Volkswagen Golf, с рег. № ***, управляван от В.Б., в което К.Й.К. - брат на 1 въззивниците, е загинал като пътник в автомобила.
Възраженията във въззивната жалба са концентрирани основно срещу изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на въззивниците – ищци, не се установяват предпоставките на ТР № 1 от 2016 година, постановено на 21 юни 2018 година, тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Твърди се, че били доказани по делото наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между въззивниците и починалия им брат, както и претърпените във връзка с това болки и страдания, поради от неговата смърт.
Настоява се, че тълкувателното решение не изисква съпоставимост на отношенията като такива, заместващи отношенията с кръга на най-близките.
Твърди се, че в решението не са обсъдени подробно и задълбочено събраните по делото доказателства относно критериите на тълкувателното решение.
Във въззивната жалба се прави анализ на гласните доказателства в подкрепа на твърденията за създадени между пострадалия и всяка от трите въззивници дълбоки и трайни емоционални връзки, поради които те търпят неимуществени вреди, за които е справедливо да бъдат обезщетени.
Изтъкнати са факти от живота на пострадалия приживе във връзка с взаимоотношенията му с въззивниците и настъпилата за тях промяна в емоционален и поведенчески план след смъртта му и вследствие на неговата загуба в живота им.
На следващо място във въззивната жалба се поддържа че първостепенният съд е допуснал процесуални нарушения, като е допуснал само трима от сочените шестима свидетели. В случай, че спорните факти не се установяват от събраните гласни доказателства се поддържа твърдение, че съдът е следвало да допусне всички сочени свидетели. В тази връзка се поддържа искане за допускане на разпит на други трима свидетели пред настоящата инстанция като се поддържа и искане за назначаване на повторна съдебно-психологична експертиза която след запознаване с документите по делото и преглед на въззивниците да даде заключение на поставените въпроси в исковата молба. Поддържа се, че в заключението вещото лице са изследвани относими факти от живота на въззивниците, които според твърденията във въззивната жалба подкрепят доводите за изградена приживе значима и трайна емоционална връзка с пострадалия. Поддържа се твърдение, че създадената връзка между пострадалия и всяка от неговите сестри била прекъсната с факта 2 на неговата смърт, причинена в процесното ПТП, от което въззивниците търпя болки и страдания.
Сочи се съдебна практика, в която при аналогични и съответстващи отношения като тези на въззивниците с техния брат било прието наличието на предпоставките и критериите на соченото тълкувателно решение.
Поддържа се също, че съобразно критериите за справедливост по смисъла на член 52 ЗЗД доказателствата обуславят присъждането на обезщетение от по 50 000 лв. за всяка от въззивниците, в който размер са предявени исковете, заедно със законна лихва от 17.07.2019 г. Поддържа се, че следва да се съобрази икономическата обстановка в страната през 2019 година и нарастващия лимит на застрахователно покритие, като предпоставка за пълно обезщетяването увредените лица.
Във връзка резултата от делото се оспорва и присъждането в полза на въззиваемия застраховател разноски в размера на по 1 840 лв за всяка от въззивниците. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение за техния пълномощник, на основание по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размера съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 година, като се иска да бъде начислен и съответния данък добавена стойност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК в ъззивната жалба се оспорва като неоснователна и се поддържа становище за правилност на обжалваното решение.
Изложени са доводи и аргументи, че извън кръга на лицата посочени в ППВС № 4 от 25 май 1961 година и ППВС № 5 от 24 ноември 1969 година правото на други лица да получат обезщетение възниква само по изключение, когато е създадена дълбока емоционална връзка с починалия, от което увреденият търпи продължителни болки и страдания, за които е справедливо да бъде обезщетен и каквито не били установени за въззивниците.
Поддържа се, че доказателствата по делото не установяват активната легитимация на въззивниците – ищци.
Поддържа се становище, че възнаграждението, дължимо на пълномощника – адвокат на въззиваемото дружество е определено правилно и е под минималния размер, определен при условията на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Искането за събиране на нови доказателства се оспорват като 3 неоснователни, тъй като съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Настоява се, че със заключенията по назначената съдебнопсихологическа експертиза е отговорено обективно и компетентно на поставените задачи.
Бургаски апелативен със свое определение № 357 от 21-ви октомври 2021 г. намери, че въззивната жалба е допустима, като по нейната основателност и съобразно повдигнатите в нея въпроси по правилността на решението приема следното:
Решението е валидно и допустимо. Във връзка с повдигнатите във въззивната жалба възражения срещу извода за липса на активна легитимация с обжалваното решение е извършен подробен анализ на доказателствата и е даден адекватен отговор, който се споделя и от въззивната инстанция – за липса на активна легитимация, поради което и на основание чл. 272 ГПК БАС препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като от своя страна приема следното:
Предмет на делото са предявените от въззивниците СТ. Й. Т., ИВ. Й. К. и К. Й. К. три обективно кумулативно съединени преки иска на увредени от ПТП лица срещу ЗД „Б.“ АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл.
432 ал. 1 КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД и цена на всеки иск- 50 000 лв. и по чл. 429, ал. 1 КЗ – за законна лихва върху претендираните главници, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 17-ти септември 2019 г., до окончателното изплащане.
При липсата на спор относно възникването на отговорността на застрахователя ЗД „Б.“ АД по прекия иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с причинената смърт на К.Й.К. в ПТП настъпилото на 18-ти юни 2019 г., по вина на водача на МПС, за което е имало сключена и действаща към същата дата застраховка „Гражданска отговорност“, фактическият спор по делото е свързан с доказването на обстоятелства, установяващи създаването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, а също така съществуването и нейното съдържание й към момента на 4 настъпване на застрахователното събитие, които са относими към активната легитимация на въззивниците – ищци по смисъла на чл. 493а, ал. 4 КЗ и критериите на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21 юни 2016 г. по т. дело №1/2016 г. на ОСНГТК.
В тази връзка пред първоинстанционния съд са събрани по надлежния ред доказателства, чийто анализ по отношение на всяка от въззивниците ищци, изключва нормативните критерии и тези, съдържащи се в задължителната съдебна практика, като възражението в жалбата, че при събирането на доказателствата от първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е неоснователно, поради което е неоснователно и искането във въззивната жалба за допускане на други трима свидетели и възлагане на повторно заключение от вещо лице психолог.
В исковата молба е поискано да бъдат допуснати шестима свидетели относно търпените от ищците болки и страдания, както и двама свидетели за установяване механизма на настъпване на ПТП, от които на основание чл.
159, ал. 2 ГПК съдът е допуснал общо четирима. Съгласно същата разпоредба, съдът допуска и останалите, ако от показанията на допуснатите не се установяват спорните факти. Предпоставка за допускане на всички посочени свидетели по смисъла на посочената норма, е липсата на данни в показанията на свидетелите, дължаща се на липсата на спомени или възприятия относно събитията, за установяване е поискан да се извърши техния разпит. Когато, обаче, анализа на показанията на допуснатите по искане на страната свидетели – поотделно и в съвкупност, вкл. с другите доказателства по делото, бъдат установени събития и данни, които изключват верността на наведените фактически твърдения, не е налице основание за допускане на останалите свидетели. В тази връзка – оплакванията във въззивната жалба са за неправилен анализ на свидетелските показания, като се твърди, че от същите се установявали всички относими факти и обстоятелства, доказващи наличието на активна легитимация, а не за липсата на данни в показанията на разпитаните свидетели. Въззивната инстанция във връзка с това има правомощие да извърши собствен анализ и преценка относно активната легитимация, но в посочения смисъл, отказът на съда да ги допусне не представлява процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Същото се отнася и за установените от експертните заключения факти.
5
Възлагането на допълнително или повторно заключение съгласно чл. 201 ГПК е допустимо, когато изготвеното по поставените от страната и съда въпроси, не е достатъчно пълно и ясно или когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Тази процесуална възможност може да преодолее концентрационното начало в процеса и преклузията за поставяне на нови задачи към експертизата за установяване на нови факти и обстоятелства, нито за оборване резултата от заключението, което дадено професионално, обосновано и с необходимата яснота по поставените въпроси.
В конкретния случай е поискано възлагането на повторни психологически експертизи от друго вещо лице по същите въпроси, поставени в исковата молба, което означава, че изготвените следва да са необосновани или да възниква съмнения относно тяхната правилност. Въззивният съд намира, че тези критерии не са налице относно изготвените и приети като доказателство пред първоинстанционния съд три заключения на в. л. Пл. Гагамов.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилен анализ от страна на съда на заключенията, както и че въпреки направеното оспорване съдът не възложил повторно изготвянето на заключения. Както съдът посочи в определението си по чл. 267 ГПК целта на експертното заключение е да изясни обстоятелства, за които съдът не разполага със специални знания, а не го да замести в анализа при формиране на решаващите му изводи, като нормата на чл. 200, ал. 3 ГПК няма императивен характер и съдът не е длъжен да възложи повторно изготвянето на заключение от друг експерт при всички случаи на оспорването му от някоя от страните. В конкретния случай, за да остави без уважение искането за назначаване на повторни заключения, съдът се е обосновал с подробните и задълбочени обяснения на вещото лице в подкрепа на изводите в заключението по всички поставени от страните въпроси, като правилно е изтъкнато, че е недопустимо въвеждането на нови факти и обстоятелства, каквито не са били наведени в исковата молба, нито разпита на вещото лице в качеството му на свидетел относно факти и обстоятелства, които е установил в хода на извършените психологически изследвания.
Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17ba26a7-06f3-45aa-b5a1-8b8f230609d3