Решение № 331 от 16.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20211100106393 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците Р. П. К., А. А. В. и В. А. К. твърдят, че са претърпели значителни неимуществени вреди, в резултат от смъртта на техния близък А.А.К. /съпруг на първата ищца и баща на втората и на третата ищца/, настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие на 21.05.2016 г., в гр. София, което било причинено от водача на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“, с рег. № ******** – В.Л.М.. Пътният инцидент настъпил, когато при движение на посоченото МПС по бул. „Възкресение“, в кР. лява лента, с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „К. Величков“ и след кръстовището на ул. „Освобождение“ - водачът на автомобила нарушил правилата за движение и ударил с автомобила пресичащия пътното платно, на пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП, пешеходец А.А.К.. Пострадалия починал по- късно същия ден, в резултат от причинените при инцидента травматични увреждания. По случая било образувано досъдебно наказателно производство ДП № 11218/2016 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 11437/2016 г. по описа на СГП.

Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил 1

„Хонда“, модел „Легенд“, с рег. № ******** бил установен по- късно, посредством правните последици на влязла в сила Присъда от 08.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 1324/2018 г. по описа на СГС, НО, с която подсъдимия В.Л.М. е признат за виновен в това, че на 21.05.2016 г., около 15.40 ч., в гр. София, при управление на посоченото МПС нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А.А.К..

Ищците твърдят, че понесените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, били значителни по обем, тъй като между всяка една от тях и починалия Комитов приживе, съществували отношения на силна привързаност, взаимна обич, взаимопомощ и подкрепа.

Поддържат, че в резултат от загубата на баща и съпруг – всички те са преживели стрес и изпитали продължителни негативни емоции, което сериозно повлияло на тяхното здравословно и емоционално състояние. Тъй като ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД застраховало по задължителна застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“ отговорността на водача - причинител на вредите, на 15.03.2021 г. ищците отправили претенция за доброволно заплащане на застрахователно обезщетение към застрахователното дружество, спазвайки установените от чл. 380 от КЗ нормативни изисквания. Чрез писмо от 19.04.2021 г. ответникът отказал плащане, като уведомил ищците, че няма основание за удовлетворяване на претенциите им, поради липса на краен съдебен акт срещу водача, който е причинил процесното ПТП към момента на предявяване на претенцията пред дружеството. Излагат твърдения, че и до предявяването на настоящия иск, ответникът неоснователно не е изплатил застрахователно обезщетение, изпадайки в забава спрямо всяка от ищците, на 21.07.2016г. т.е при изтичане на едноседмичен срок от предявяване на извънсъдебната претенция по чл.

380 от КЗ.

При изложените фактически твърдения, ищците претендират за осъждане на ответното дружество, да им заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както следва: на ищцата Р. П. К. – да заплати сумата от 150 000 лева, на ищцата А. А. В. – да заплати сумата от 120 000 лева, на ищцата В. А. К. – да заплати сумата от 120 000 лева както и да заплати на всяка от ищците законната лихва върху присъдените суми, на застрахователното обезщетение, считано от 21.05.2016 2 г. до окончателното изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора, ищците претендират и за осъждане на ответника да им заплати сторените съдебни разноски.

Ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, оспорва предявените искове по основание и размер. В становището си пред съда, това дружество оспорва преди всичко предпоставките за възникване на задължението му за заплащане на застрахователно обезщетение. В този контекст, ответникът оспорва твърденията в исковата молба за фактическата обстановка на осъществяване на пътно-транспортното произшествие, както и описания механизъм на настъпването на ПТП. Оспорва твърдението, че единствено виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застраховал, е довело до настъпването на вредите и поддържа твърдение, че пътно-транспортното произшествие, довело до смъртта на пострадалия е причинена поради противоправното поведение на самия пострадал. Поддържа се, че в мотивите към постановената присъда от наказателния съд е било прието, че пешеходецът също е нарушил с поведението си правилата на движение и по-конкретно - разпоредбата на чл.

113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, с което е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат (обстоятелството дори било съобразено при определяне размера на наказанието в наказателния процес). С оглед установената фактическа обстановка се налагал извод, че пострадалият е предприел пресичане на бул. „Възкресение“ с бърз ход, въпреки възприетия забранителен червен сигнал на светофарната уредба - без да се интересува от обективната възможност да преустанови пресичането и да изчака преминаването на автомобила и независимо от възможността - да изчака разрешителен сигнал на светофарната уредба.

Ответникът релевира доводи, че дори при полагане на елементарна грижа и внимание - пострадалият би могъл да запази живота си, като възприеме цялостно пътната обстановка и да съобрази хода на придвижването си с установеното правило на чл. 113 ЗДвП. Според ответника, ако пострадалият бе положил елементарна грижа и разум - удар не би настъпил. С оглед възприетото от фактическа и правна страна от наказателния съд относно обстоятелствата при настъпване на ПТП и за осъществено противоправно поведение- ответникът релевира довод за 3 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 80%, поради собствените му действия като пешеходец, в нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Независимо от изложеното, ответникът оспорва твърденията на ищците, относно обема на претърпените неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, като оспорва твърдението за съществуването и естеството на описаните между ищците и пострадалото лице лични отношения. Поддържа тезата за прекомерност на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, като счита същите за прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД и социално-икономическите условия на живот в страната, към момента на настъпване на пътния инцидент.

Ответникът оспорва и предявеният акцесорен иск за присъждане на законна лихва, считяно от датата на настъпване на произшествието, като неоснователен. В тази насока твърди, че не бил изпаднал в забава на посочената дата и за посочения период. Независимо от изложеното, ответникът поддържа становище по прилагането на чл. 380, ал. 3 от КЗ, поради ненадлежно изпълнение на задължението на ищците, да представят лична банкова сметка за превод на паричната сума на обезщетението, поради което счита, че акцесорните претенции, претендирани от датата на настъпване на ПТП се неоснователни поради забава на кредитора. На самостоятелно основание - по отношение на претенциите за присъждане на лихва, прави възражение за изтекла погасителна давност, считано от датата на настъпване на произшествието до датата на предявяване на иска на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Предвид очаквания положителен изход от спора, ответникът претендира и за сторените съдебни и Д.одни разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателства заверени преписи от съдебни актове на наказателния съд, а именно: Присъда от 08.04.2021 г. по НОХД № 1324/2018 г. по описа на Софийски градски съд, потвърдена с Решение № 400/20.12.2022 г., което е постановено по ВНОХД № 748/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд и с Решение № 365/17.10.2023 г. което е 4 постановено по н.д. № 489/2023 г. по описа на ВКС, I НО обвързват при условията на чл. 300 от ГПК доказателствените изводи на съда, относно факта, че на 21.05.2016 г., около 15:40 часа, в гр. София, водачът на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“ с рег. № ********, при управление на посоченото моторно превозно средство по бул.

„Възкресение“, в кР. лява лента, с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“, след кръстовището с ул. „Освобождение“ нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се движел със скорост на движение от 62 км./ч., при разрешена от 50 км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А.А.К., починал на 21.05.2016 г. В мотивите на съдебните актове е обективирано подробно обсъждане на възражението, че пострадалият е съпричинил настъпването на вредоносния резултат, като съдебният състав е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Прието е, че пешеходецът е нарушил с поведението си правилата на чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – като не е спазил светлинния сигнал на светофара, който в този момент е забранявал пресичането на пешеходци, поради което съдебният състав е приел, че пешеходецът има огромен принос за настъпване на пътно-транспортното произшествие.

Приет като доказателство по делото препис от Удостоверение за наследници № 259/27.05.2016 г., изд. от Столична община, установява, че наследници по закон на починалия А.А.К. са съпругата му Р. П. К. и децата му – А. А. В. и В. А. К.. Всички тези лица са конституирани като ищци по настоящото дело.

Като доказателство по делото е приобщен (в кориците на ДП № ЗМТ 11218/2016 г. на РТП-О „Разследване“- СДВР) Констативен протокол за ПТП, съдържащ установените от разследващите органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие. Съдържащите се в посочения документ описания на факти и данни за механизма на настъпване на процесното ПТП не се обсъждат подробно, тъй като са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета съдебна авто-техническа експертиза (основна и допълнителна, изготвена въз основа на свидетелски показания на свидетели – очевидци на ПТП, касаещи установяване на факти 5 относно механизма на настъпване на ПТП), изготвена от вещото лице Х. И., със специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт, мотивира следните правнозначими изводи за подлежащите на доказване факти:

Пешеходецът е предприел пресичането на платното на бул.

„Възкресение“ отляво надясно, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, в границите на пешеходната пътека, находяща се след кръстовището с ул. „Освобождение“, маркирана с маркировка м 8.2 от ЗДвП и сигнализирана с двусекционен светофар, който към момента на настъпване на процесното ПТП е бил в работещ режим.

Пътното платно на бул. „Възкресение“, в района на ПТП, е съставено от две платна, като първото от тях е разположено в посока към бул.

„Вардар“, което пресича пешеходецът, е с обща широчина 9,00 метра.

След това пешеходецът преминава през трамвайно трасе и находящите се от двете му страни тротоарни площи с обща широчина 10,60 м. В следващия етап пешеходецът навлиза в платното за движение на бул.

„Възкресение“ в посока към бул. „К. Величков“, в най-лявата лента, в която се движи лекия автомобил „Хонда Легенд“.

Мястото на удара между лекия автомобил и дървения клон е определено от експерта на база наличните материали по делото по следния начин: По ширина на пътното платно - на бул. „Възкресение“, на 7,50 до 8,00 метра, вляво от десния край на пътното платно, в платното за движение в посока към бул. „к. Величков“, в гр. София, считано по посоката на огледа и посоката на движение на лекия автомобил (към бул. „К. Величков“); По дължина на пътното платно - на пътното платно на бул. „Възкресение“ в гр. София, в района на пешеходна пътека, на около 14,50 след приетия ориентир, считано по посоката на огледа и посоката на движение на лекия автомобил. Така определено, мястото е в средата на пешеходната пътека по ширина и на до 1,00 метър вляво от десния край на най-лявата лента, считано по посока на движение на лекия автомобил. На това място е контактът с лекия автомобил и клона, т.е. пешеходецът към този момент е бил изминал разстояние, не по-малко от 2,80 метра.