Решение № 196 от 12.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330202847 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-002132/04.04.2024 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А. И. М. с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.3, б.А от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата си излага аргументи за отмяна на обжалваното Наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се представлява от адв. П., който поддържа направеното в жалбата искане. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Въззиваемата страна Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане, жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на 1 насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 09.03.2024г. свидетелят Р. В. Ж., на длъжност ******* автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив бил на смяна заедно с колегата си Т. Д.. Около 20:00 часа на същата дата полицейските служители били изпратени от ОДЧ Сектор „Пътна полиция“ в гр. Пловдив на бул. Санкт Петербург за възникнало ПТП с материални щети.

Полицейските служители на място установили, че лек автомобил марка „Дачия Сандеро“ с рег. № ******** бил оставен няколко метра по-надолу от мястото на ПТП, като водача на автомобила бил напуснал МПС-то. След направена справка в системата на КАТ, бил установен собственика на лек автомобил марка „Дачия Сандеро“ с рег. № ***********. И. М. с ЕГН **********, който дошъл на място при автомобила и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, с която представил имената на водача, управлявал напуснатия автомобил, а именно И. Р. С.. В обясненията си същия заявил, че е отдал под наем на И. С. неговия автомобил, който С. управлявал като извършвал таксиметрова дейност. След извършена справка било установено, че И. Р. С. с ЕГН ********** не притежава СУМПС и е неправоспособен водач.

За тези констатации на контролните органи срещу жалбоподателя М. бил съставен АУАН Серия GA бл. № 1237362 на 09.03.2024г. за извършено нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал лично и в присъствието на един свидетел. В законоустановения срок на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят депозирал писмено възражение против съставения му АУАН.

Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението, на жалбоподателя било наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП.

2

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните и приложени по делото писмени доказателства, както следва:

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Р. В. Ж., както и на свидетеля И. Р.

С., управлявал процесното МПС. Горното е видно и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, два броя справка нарушителводач съответно на А. И. М. и И. Р. С., оправомощителна заповед № 8121з1632/02.12.2021г., 2 броя докладна записка, писмо рег. № 103000-7559, екз. № 1/15.04.2024г., обяснение, документ за връчено възражение, възражение, справка регистрация и собственост на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег.

№ ********, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя Р. В. Ж.. Същият потвърждава авторството на АУАН и констатациите в него. Съдът кредитира показанията на актосъставителя Ж. като обективни и последователни, служейки за установяване на обективната истина. Разпитан като свидетел в съдебно заседание е и И. Р. С., който заявява, че е шофирал автомобил и преди да е управлявал автомобилът, собственост на М.. Съдът кредитира показанията му, но само дотолкова доколкото отговарят на обективната истина и потвърждават, че е управлявал без да има издадено СУМПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установено, че автомобилът марка „Дачия Сандеро“ с рег. № ** **** ** е собственост на жалбоподателя А. М.. а видно от приложените по преписката документи към 09.03.2024г. водача И. Р. С. е бил неправоспособен и като такъв е управлявал на посочената дата, място и час лекия автомобил, собственост на жалбоподателя, за което последният е бил санкциониран на основание чл. 177, ал. 1 , т. 3 от ЗДвП за предостъпване на неправоспособен водач на МПС, на което е собственик.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН , административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да е налице 3 административно нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите, които се отнасят до обективната му страна, така и онези, които засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който и да е от елементите, влизащи в състава на административното нарушение независимо от това дали е свързано с обективната или субективната страна води след себе си като последица невъзможността да се търси административнонаказателна отговорност.

При провеждане на административнонаказателното производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая и въз основа на тях да направи обосновани изводи - налице ли е осъществен състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е осъществено от субективна страна. Чл. 7 уточнява кога деянието се счита за извършено виновно, а именно: когато е умишлено или непредпазливо. ЗАНН уточнява, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В НК - чл. 11, ал. 2 и ал. 3 са уредени формите на вината. Съгласно ал. 2 на чл. 11 от НК , деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици; а съгласно ал. 3 на посочената разпоредба, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Нарушението, при формата на изпълнително деяние "предостъпване", както е посочил актосъставителят и наказващият орган в описателната фактологична част съответно на АУАН и НП, се осъществява при форма на вина само с пряк умисъл. За да е налице такъв, следва в интелектуалния момент на психичното отношение на дееца да съществуват у него представи, за възможния резултат от деянието и за причинната връзка между тях - че дава превозното средство на някого, че това друго лице е неправоспособно и ще го управлява. Волевият момент се изразява в отразяване отношението на дееца от гледна точка на целта, която той си поставя - това, че предоставя МПС на неправоспособен водач и иска той да го управлява. В процесния случай не са налице тези основни елементи от психичното отношение на дееца към 4 деянието (нарушението). Не се установи жалбоподателят да е имал предварителни знания, че И. С. ще управлява предоставеното му МПС без да е правоспособен водач дори напротив. От доказателствената маса по делото, се установява, че собственикът на МПС – жалбоподателят М., е бил въведен в заблуда, че И. С. е правоспособен водач на МПС именно и поради факта, че същият е работил като таксиметров шофьор на фирми предоставящи таксиметрови услуги, като това е било общодостъпен факт. Същевременно от наличните по административно-наказателната преписка документи се установява, че на М. е представен документ, който той е сметнал за съответен удостоверителен документ, с което на практика е бил въведен в заблуда от съответното лице, извършило административното нарушение. Същевременно обаче не може да се приеме, че собственика на МПС, пред когото е бил представен документ и на практика е бил въведен в заблуда от съответното лице, извършило административното нарушение, следва да търпи и негативните последици от извършеното нарушение, тъй като в съзнанието на жалбоподателя са били оформени единствено представи, че свидетелят С. ще управлява превозното средство при спазване на всички необходимите изисквания. Липса на правоспособност на С., макар и определяща за законосъобразното поведение на собственика на превозното средство, не е била доведена до знанието на последния. В крайна сметка, пред М. е бил представен документ за управление на МПС, което не е давало повод за съмнения в неговата истинност. Именно в този смисъл е било и направеното от него възражение. Незнанието за факти, които не са общоизвестни и същевременно са определящи съставомерността на конкретното деяние, изключва съпричастност на собственика на МПС към извършеното от водача С. административно нарушение.

При така изложеното видно е, че жалбоподателя М. като собственик на автомобила, обективно не би могъл да предвиди, а от там и да предотврати осъщественото от С. противоправно деяние.

Изложеното налага извода, че деянието не е извършено умишлено, в резултат на което следва да се приеме, че липсва субективният елемент на визирания състав. Т. е. на плоскостта на конкретния казус не може да се приеме за доказан умисъла при извършване на нарушението, а оттам и неговата съставомерност, следователно и НП се явява неправилно издадено, в нарушение на закона и при неправилното му приложение, съответно и 5 неправилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Поради това, налице е основание на отмяна на санкционния акт като материално незаконосъобразен.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и с оглед изхода на спора, жалбоподателят има право на разноски. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 15.04.2023г., платени в брой. Предвид отмяната на обжалваното наказателно постановление и изложените по-горе съображения, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя до пълния й размер, като следва да се осъди въззиваемата страна за тази сума.

Мотивиран от гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1030-002132/04.04.2024 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А. И. М. с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.