Решение № 481 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3911/2025
- Вид
- Решение № 481
- Подписан
- 22.04.2026
- В сила
- 18.06.2026
- Състав
- Спасимир Спасов Здравчев
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 157 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 481 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330203911 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-3389-000401 / 08.08.2024 година на Началник-сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Шесто районно управление, с което на С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: *** за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева (с равностойност 51,13 евро).
В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основана Наредба № 1з-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи.
В Жалбата се иска отмяна на процесното Наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано с твърдението, че това Наказателно постановление е резултат на груба постановка от страна на контролните органи. В съдебно заседание на въззивна инстанция С. А. Д. не се явява за лично упражняване право на защита, не се представлява; не претендира разноски. Производството за него протича при хипотезата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна - Началник Сектор в Областна дирекция на МВР Пловдив, Шесто районно управление - редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е изразено мнение с доводи за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно 1 постановление, което да бъде оставено в сила, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
Около 18:00 часа на 07.06.2024 година в град Пловдив С.Д.Н. управлява лек автомобил по бул. „Източен“ в посока от юг към север, в района до № 10.
В хода на движението си същият вижда движещ се непосредствено пред него товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***, който на кръстовище в близост до стадион „Христо Ботев“ в града преминава на пешеходен светофар на червен сигнал на светофарната уредба, като в същия момент по пешеходна пътека пресичат двама души.
Веднага след като възприема това поведение, Н. подава сигнал на ЕЕН 112, като в хода на разговора с оператора съобщава регистрационния номер на автомобила, преминал на червен сигнал.
След инцидента двата автомобила продължават движението си и достигат кръстовището на бул. „Източен“ с бул. „Княгиня Мария Луиза“ в гр. Пловдив, регулирано с работеща трисекционна светофарна уредба, като около 18:08 часа жалбоподателят Д. с автомобила си „Фолксваген Крафтер“ навлиза в кръстовището и го преминава отново на червен сигнал на светофарната уредба, в посока от юг към север. Н. възприема водача, като същият е мъж с характерна татуировка на лявата ръка.
Въз основа на постъпилия сигнал на ЕЕН 112 и писмено заявления от С.Д.Н. е образувана преписка рег. № 338900-6937 / 2024 година по описа на Шесто РУ при ОД на МВР – Пловдив, като работата по същата е възложена на свидетеля С. Д. С. – *** в Управлението.
В хода на проверката са снети обяснения от С.Д.Н., който описва какво е видял и запомнил. Установен и призован е собственикът съгласно регистрацията по информация от АИС на МВР на автомобила – М.Й.Й., който в писмени обяснения заявява, че е предоставил автомобила на С. А. Д. на 19.02.2024 година, тъй като му го е продал. Жалбоподателят също е призован и в писмени обяснения депозира, че не може да бъде категоричен относно това кое лице е управлявало автомобила към момента на процесното нарушение, доколкото същият е ползван и от съпругата му.
2
Така по преписката е установено, че водач на процесния автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № *** е жалбоподателят С. А. Д..
На 09.07.2024 година в присъствието на жалбоподателя полицай С. Д. С. му съставя и връчва срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение с (бланков № GA 583345) за нарушение по чл. 6 ал. 1, предложение 2. от ЗДП – „Не съобразява поведението си със светлинните сигнали“.
Свидетел по съставянето и връчването на Акта е подалият сигнала на ЕЕН 112 Н., който разпознава жалбоподателя Д. като водача, който е видял да извършва нарушението.
Срещу съставения АУАН е подадено писмено възражение с вх. № 10300013504 / 11.07.2024 година, прието от наказващия орган за неоснователно.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка е издадено обжалваното
Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът намира за безспорно установена от разпитаният в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се възприемат като незаинтересовани и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка.
От правна страна:
По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. Д. за нарушение по чл. 6, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, съгласно чийто текст: Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
От обективна страна около 18:00 часа на 07.06.2024 година в град Пловдив на бул. „Източен“ до № 10, при преминаване през кръстовището в близост до стадион „Христо Ботев“, при движение в посока от юг към север, жалбоподателят Д. при управление на автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег.
№ *** е навлязъл и преминал през кръстовището при подаден червен сигнал на функционираща светофарна уредба. Мястото на извършване на деянието се установява по несъмнен начин от писмените обяснения на С. Н., очевидец на случката, приложени по административнонаказателната преписка, а към момента на процесното деяние е имало и пешеходци, пресичащи същата отсечка. Като участник в движението жалбоподателят е бил длъжен да съобразява поведението си със светлинните сигнали на същата.
Съгласно Глава осма от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата сигналите на светофарната уредба имат следното значение: червена светлина – „Преминаването е забранено“; едновременно светещи червена и жълта светлина – „Преминаването е забранено“; зелена 3 светлина – „Преминаването е разрешено“; жълта светлина – „Внимание, спри!“, като последната не се отнася до водачите, които при подаването вече са навлезли в зоната на кръстовището при разрешаващ сигнал и не могат да спрат безопасно.
По делото се доказва, че към момента на навлизането и преминаването през кръстовището управляваният от жалбоподателя автомобил се е движел при подаден единствено червен сигнал на светофарната уредба. При това положение, с навлизането и преминаването през кръстовището при забранителен сигнал на светофара, жалбоподателят не е съобразил поведението си с установените правила за движение, с което е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДП. Нарушението е формално и се счита за довършено с извършване на деянието, независимо от настъпване на вредни последици.
Относно авторството на деянието, Съдът намира, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства води до единствено възможния извод, че именно жалбоподателят е извършил процесното административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП. Този извод се обосновава от резултатите на извършената проверка по преписката. След установяване на регистрационния номер на процесното превозно средство е установено лицето, регистрирано като негов собственик – лицето М.Й., който в писмени обяснения изрично декларира, че е предоставил автомобила чрез договор за покупко-продажба на жалбоподателя Д., считано от 19.02.2024 година. Или към момента на нарушението автомобилът е в управление на жалбоподателя Д., който е индивидуализиран по несъмнен начин от М.Й. чрез трите му имена и единен граждански номер.
На жалбоподателя също е предоставена възможност за защита, като същият е бил изрично поканен да посочи дали автомобилът е бил предоставян за управление на друго лице. В дадените писмени обяснения той не е могъл да посочи категорично кой е управлявал автомобила към момента на нарушението, като е заявил, че същият се е предоставял и на неговата съпруга, която, обаче, няма татуировка на лявата си ръка.
Съдът приема, че обстоятелството, че процесното МПС се е намирало във фактическата власт на жалбоподателя, както и липсата на конкретно посочване на друго лице като водач към релевантния момент, представлява индиция с доказателствено значение, която в случая не е изолирана, а се подкрепя от съвкупността на останалите доказателства.
Отделно, в хода на проверката лицето Н. е заявил, че е възприел непосредствено водача при извършване на нарушението, като е запомнил негови характерни външни белези, включително специфична татуировка на лявата ръка. Тези индивидуализиращи признаци са били съобщени своевременно и съответстват на лицето, срещу което е съставен АУАН. Също така Н., който е вписан като свидетел по АУАН и присъствал на неговото съставяне, е потвърдил, че лицето, срещу което е съставен АУАН, съответства 4 на това, което е възприел като водач при извършване на нарушението.
Установява се също, че и актосъставителят е възприел същите външни белези при идентификацията на нарушителя.
С оглед на така установеното Съдът намира за изключена възможността процесното нарушение да е извършено от друго лице, включително поддържаната от жалбоподателя хипотеза, че в конкретния момент автомобилът би могъл да е управляван от неговата съпруга, доколкото по делото се установява, че водачът е бил от мъжки пол и е притежавал специфичните индивидуализиращи белези, съответстващи на жалбоподателя.
При тези данни настоящият приема за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят Д. е автор на процесното административно нарушение по чл.
6, т. 1 от ЗДП.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че, макар при обаждането си на ЕЕН 112 лицето Н. да е посочил, че автомобилът на нарушителя е с марка „Мерцедес“, това обстоятелство не внася съмнение относно индивидуализацията на превозното средство. Най-същественият идентификационен белег е неговият регистрационен номер. Автомобилът, установен по посочения регистрационен номер, отговаря на редица характерни белези, съобщени от свидетеля – бял цвят и тип „автовоз“ (пътна помощ). Тези характеристики съответстват на данните по регистрация, отразени в справката по делото.
Относно посочената марка Съдът намира, че се касае за техническа неточност при възприемане или възпроизвеждане на марката от страна на свидетеля, която не е съществена и не засяга индивидуализацията на автомобила, както и не рефлектира върху достоверността на заявеното он лицето.
По тези съображения Съдът приема, че нарушението е доказано от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено виновно при пряк умисъл.
Към момента на осъществяване на деянието жалбоподателят е съзнавал всички елементи от фактическия състав на нарушението. Същият е възприел, че управлява моторно превозно средство, че се движи през кръстовище, регулирано със светофарна уредба, както и че е подаден червен забранителен сигнал. Въпреки това е навлязъл и преминал през кръстовището, като е съзнавал общественоопасния характер на поведението си и така е искал настъпването на резултата от нарушението, с което същото е довършено.
Разпечатката съдържа 46 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17b9090d-a473-455e-82bb-16b0e303fec5