Решение № 883 от 23.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. Пловдив, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20225300501641 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от Община Пловдив, в качеството й на длъжник по и.д. № 20229040400090 по описа на ЧСИ И. К., против постановление за разноски, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Поддържа, че разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че с оглед качеството й е било ясно, че вземането ще бъде изпълнено и че няма да се налага извършване на други изпълнителни действия.

Поддържа, че е изпълнила задължението в срока за доброволно изпълнение. В този смисъл единствените действия на пълномощника на взискателя са били по образуване на изпълнително производство поради което и дължимите разноски за заплатено възнаграждение следва да се редуцират до минимума от 200лв. Позовава се и на съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да намали претендираните разноски. Претендира разноски за производството.

Ответната страна, взискател в производството Д. А. С., поддържа, че жалбата е неоснователна. Счита, че претендираното възнаграждение е формирано на база на материалния интерес и съобразен с действащите към момента разпоредби на Наредба 1

№1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това поддържа, че още в исковата молба пред съда е посочил банкова сметка, на която длъжникът е могъл да изпълни и без образуване на изпълнително производство.

Очевидно е че това не е сторено и се е наложило прибягване на принудително изпълнение за събиране на дълга. Сочи, че пълномощникът му не само е извършил действия по образуване на изпълнително дело, но и е инициирал прилагане на способи по принудително изпълнение. Също се позовава на съдебна практика. Моли за отхвърляне на подадената жалба. Не претендира разноски.

Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, т.к. адвокатското възнаграждение е заплатено, посочени са изпълнителни способи, които и са приложени, като от наложения запор са налице и постъпили суми. Вярно е, че задължението е заплатено в срока за доброволно изпълнение, както и че делото не е с фактическа и правна сложност, но това обстоятелство не обосновава намаляване на дължимите разноски под минимума. Счита, че всъщност претендираните разноски да под законовия минимум от 659,84лв. , поради което и не може да бъде редуциран.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок, допустима е, а по същество е неснователна, по следните съображения :

Изпълнителното производство е образувано по молба на Д.С., чрез пълномощника му адв. М. М., за събиране вземането му от Община Пловдив по изпълнителен лист, изд. по в.гр.д.№ 1195/2021, ПдОС в размер на 12989,13лв.. С молбата за образуване на изпълнително дело е посочен изпълнителен способ – налагане на запор на сметки на длъжника и са претендирани и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение от 500лв., като е посочено че същото е изплатено изцяло. С образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е изпратил ПДИ и е наложил запор на банкови сметки на длъжника. По наложения запор е преведена от банката дължимата сума. С молба от пълноощника на дължника представено доказателство за изплащане на дължимата сума и е поискано от съдебния изпълнител намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение. С Постановление от 19.05.2022г. съдебният изпълнител е отказал намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение , като е приел, че същите са под законоустановения минимум.

При така описаната фактическа обстановка по изпълнителното дело съдът намира следното по отношение на претендирания адвокатски хонорар:

Възможността за намаляване на претендирани от страната разноски е уредена в общата част на ГПК – чл.78, ал.5 от ГПК, където се регламентира отговорността на страните за разноски в производствата по различни правни спорове.

2

Изпълнителното дело е образувано са събиране на парично вземане в размер на главница – 12989,130лв.. По делото е посочен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника. Претендирани са разноски, като са представени и доказателства за извършването им.

В конкретния случай изпълнителното производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. При това положение следва, при направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат определени до законово определения минимум в Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се ориентират около минимума.

Съобразно с установения от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, за това вземане се дължат 200лв. за образуване на изпълнително производство /чл.10, т.1/ и ½ от възнаграждението по чл.7, ал.2, което е 830лв. +3% за горницата над 10000лв., което прави 89,67лв. или общо 919,67лв., като ½ от 919,67лв. е 459,83лв./ чл.10, т.2/. Така, общо минимума на адвокатското възнаграждение е 659,83лв. /200лв. +459,83лв./.

Изрично следва да се посочи, че не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че се дължи само възнаграждение за образуване на изпълнително производство, доколкото още в молбата за образуване е посочен изпълнителен способ, който е и приложен. Законодателят не е поставил дължимостта на разноски в зависимост от обстоятелството дали длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение или не. При неплащане на дълга и необходимост от извършване на допълнителни действия, за взискателя би възникнало правото са претендира допълнителни разноски във връзка с предприетите от него изпълнителни действия.

Съгл. чл.78, ал.5 от ГПК съдът / в изпълнителното производство съдебният изпълнител/ може да намали размера на претендираното от страната адвокатско възнаграждение по възражение на насрещната страна, но не може да определи размер по-нисък от минимално определения в чл.36 от ЗА. В случая приетото като дължимо адвокатско възнаграждение е 500лв., а минимума , изчислен по-горе е 659,83лв.

Очевидно е, че са претендирани разноски под минимума. Ето защо постановеният отказ да се намали адвокатското възнаграждение е правилен и законосъобразен.

Подадената жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№ 16477/20.06.2022г., подадена от Община Пловдив, ЕИК ***, против Постановление от 20.06.2022г. на ЧСИ И. К. по изп.д.№ 3

20229040400090, с което е постановен отказ да се намалят разноските дължими на взискателя Д. А. С., ЕГН **********, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4