Акт от 06.06.2023, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е № 72

Гр. Разград, 06 юни 2023 год.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА при секретаря

Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора ……. разгледа докладваното от съдията адм. дело № 75 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 79, ал. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

Образувано е по жалба на Е. Н. И. от с. Я., обл. Р., подадена чрез упълномощения от нея адвокат Д. М., против Заповед № 23001962/20.03.2023г. на директора на

ОДМВР-Разград, с която на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД ѝ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “временна забрана за напускане на страната“.

В жалбата се твърди, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Развиват се доводи, че към датата на постановяване на ПАМ изпълнението на присъдата е отложено за срок от два месеца, считано от 16.03.2023 г. с Постановление на районния прокурор на Районна прокуратура - Разград и Е. И. не изтърпява наказание лишаване от свобода, както изисква разпоредбата на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД. Наред с това се сочи, че има висящо дело пред Апелативен съд- Варна за възобновяване на приключилото наказателно производство по реда и при условията на чл. 424, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и преди да се наложи забрана за напускане на страната е следвало да се изчака изхода на това дело. С оглед на тези съображения се иска от съда да отмени оспорената заповед, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира и за присъждане на деловодни разноски.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Между страните няма спор по фактите. Те сочат, че с

Присъда № 40/ 14.07.2022 г., постановена по НОХД № 648/2021 г. по описа на Районен съд- Разград, потвърдена с Решение № 15/31.01.2023 г. по ВНОХД №293/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, на Е.

Н. И. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Съдебният акт е влязъл в сила на 31.01.2023 г. С оглед на това е подадено Предложение от прокурор в Районна прокуратура- Разград до директора на ОДМВР –Разград с вх. № Р-57/ 23 от 16.03.2023 г. на основание чл. 145, ал 1, т. 5 и 6 от ЗСВ, с което предлага на лицето да бъде наложена ПАМ "забрана за напускане пределите на Република България" на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД с цел недопускане на отклоняване на лицето от изтърпяване на наложеното наказание.

При тези факти е издадена Заповед № 23001962/20.03.2023г. на директора на ОДМВР-Разград, която е предмет на съдебен контрол.

Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен в писмена форма от надлежно оправомощен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност. В чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД е посочено, че принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица да упражняват правомощията по този раздел. Видно от приложената Заповед №8121з-336/ 12.04.2016 г. министърът на вътрешните работи е упълномощил директорите на ОДМВР да издават ЗППАМ по чл. 75, ат. 3 от ЗБЛД, поради което съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган –директора на ОДМВР- Разград.

Заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание, като в нея достатъчно ясно и конкретно са посочени фактическите и правни основания за налагане на ПАМ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл.

79, ал. 2 от ЗБЛД изрично е посочено, че в това производство не се прилагат разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от АПК.

Според чл. 78а от ЗБЛД, органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на принудителната административна мярка, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени и той след получаването му прилага или отменя съответната ПАМ. В случая са изпълнени тези законови изисквания и регламентираната там процедура е спазена.

ЗППАМ е издадена в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.

Съгласно приложената разпоредба на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД, не се разрешава напускане на страната на лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 и 70 от Наказателния кодекс.

Следователно единственото достатъчно и необходимо условие за да се наложи предвидената там ПАМ е лицето да е осъдено с влязла в сила присъда и да му е наложено наказание лишаване от свобода, което ще следва да изтърпи ефективно. Между страните не се спори, че жалбоподателката е осъдена с влязла в сила присъда, като ѝ е наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение не е отложено по реда и при условията на чл. 66 от НК. Не е проведена и процедура за предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК. С оглед на това съдът приема, че са били налице предвидените от закона предпоставки за издаване на процесната заповед. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което при установено осъждане на лицето с наложено наказание лишаване от свобода, което следва да изтърпи ефективно, е длъжен да приложи и предвидената от закона ПАМ.

Без значение е обстоятелството, че с постановление на прокурор от Районна прокуратура – Разград е отложено изпълнението на наложеното наказание на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 , пр. 1 от НПК. Нормата на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД е императивна и посочените там изключения са лимитивно изброени, поради което е недопустимо разширително тълкуване. Разпоредбата на чл. 415, ал.

1, т. 1 от НПК не е сред тях и случаите, при които е отложено изпълнението на наказанието на това основание, не съставляват пречка да се приложи предвидената ПАМ.

Неотносимо към спора е и обстоятелството, че пред

Апелативен съд- Варна има висящо дело за възобновяване на приключилото наказателно производство по реда и при условията на чл. 424, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Съгласно правилото на чл. 142 , ал. 1 от АПК законосъобразността на ЗППАМ се преценява към момента на нейното издаване. По делото е безспорно установено, че към 20.03.2023 г. Е. И. е осъдена с влязла в сила присъда, като ѝ е наложено наказание лишаване от свобода, което следва да изтърпи ефективно. Следователно към тази дата са били налице предвидените от закона фактически и правни основания, поради което оспорената заповед е законосъобразна и съответна както на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД, така и на чл.

22 от ЗАНН.

Спазена е и целта на закона. ПАМ има превантивна и охранителна функция. Тя се налага с цел да се осигури своевременно и безпрепятствено изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода по НК, като нейното действие е ограничено във времето до изтърпяването на наложеното с влязлата в сила присъда наказание лишаване от свобода.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че предявената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски- дължимо юрисконсултско възнаграждение. То е своевременно предявено и доказано в размер на 100лв., определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Н. И. от с. Я., обл. Р., подадена чрез упълномощения от нея адвокат Д. М., против Заповед № 23001962/20.03.2023г. на директора на ОДМВР-Разград, с която на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД ѝ е наложена принудителна административна мярка “временна забрана за напускане на страната“.

ОСЪЖДА Е. Н. И. от с. Я., обл. Р. да заплати на ОДМВР- Разград сумата от 100 (сто) лева- дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ : /п/