Акт от 22.07.2019, Районен съд - Кнежа

Р Е

Ш Е Н

И Е № 115

Гр.Кнежа, 22.07.2019г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

Кнежанският Районен съд в публично съдебно заседание на 25.06.2018г./двадесет и пети юни / през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Председател : Пламен Тодоров при секретаря Ивета Ружова като разгледа докладваното от съдията АНД№84/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното :

П.В.В.,с

ЕГН********** *** е подал въззивна жалба против Наказателно Постановление №301 от 20.05.2013г.

Въззивникът твърди ,че не е доволен от процесното НП,с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и глоба в размер на 10лв. като счита ,че същото е незаконосъобразно ,тъй като не е извършил вменените му нарушения,а и поради изтичането на давността за търсене на административно-наказателна отговорност съобразно чл.80 и чл.81 от НК.

Той изтъква ,че в текста на обжалваното НП е записано ,че презимето му е В.,но в действителност по лична карта е В. и остава въпрос и за самоличността на извършителя.

Освен това въззивникът сочи,че в оспорваното от него НП не е записана марката на автомобила ,който е управлявал.

Въз основа на изложеното въззивникът иска от съда да отмени изцяло връченото му Наказателно Постановление №301 от 20.03.2013г.,издадено от началника на РУ-Д. Д. при ОД на МВР-Пл..

Към въззивната жалба са приложени следните писмени доказателства:

Оригинал на АУАН ,серия Т,№301,с бл.134612 от 28.04.2013г. на МВР,оригинал на НП №301/13 от 20.05.2013г. на Началник на РУП Д.

Д. към ОДМВР-Пл.,Писмо с вх.№6994/18.09.2013г.,индигирано копие от АУАН ,серия Т,№301,с бл.134612 от 28.04.2013г. на МВР,заверено копие от Лаборатория за проверка на СИ с вх.№ППД-5235 от 17.05.2012г. ,заверено копие от Заповед №Iз-1745/28.08.2012г. на МВР,заверено копие от Заповед №Iз-465/04.03.2013г.на МВР,копие от Техническо описание и инструкция за експлоатация на Трафик Радар TR4D,копие от Приложение към инструкцията за експлоатация на TR4.

По делото се проведоха общо 2 бр. о.с.з. на 21.05.2018г. и 25.06.2016г.

Въззивникът,който е редовно призован не се яви и не изпрати процесуален представител,но съдът приема,че поддържа жалбата си,защото липсват данни в обратната насока.

Въззиваемият е бил редовно призован

,но въпреки това не се яви,не изпрати представител и не взе отношение по жалбата.

По делото бяха разпитани свидетелите

По делото бяха разпитани актосъставителя С.С.Ц. и свидетеля Ц.Д.Ц..

Видно от показанията на актосъставителя С.Ц.,обективирани в съдържанието на протокол от о.с.з. на 25.06.2019г.-лист 2,същият каза,че е съставил и подписал предявения му от съда АУАН.Той си спомни,че този АУАН е бил съставен от него за превишена скорост,която е била установена и отчетена с техническо средство,показана е на водача и в присъствието на колегата си Ц.Ц. е съставил акта. Според актосъставителя проверката била извършена на пътя гр.Д. Д.-гр.И.,била извън населено място,поради това са записали номера на пътя и е била извършена наблизо до мотел „Чекръците“,която проверка била извършена в присъствието на св.Ц. по отношение на управлявано от въззивника МПС.

Видно от показанията на свидетеля Ц.Ц.

,обективирани в съдържанието на протокол от о.с.з. на 25.06.2019г.-лист 2 и 3,същият каза ,че е бил свидетел при установяването на нарушението и съставянето на АУАН от актосъставителя на въззивника като в това си качество е подписал и предявения му от съда АУАН. Свидетелят Ц. заяви ,че предявения му от съда АУАН е бил съставен на въззивника за превишена скорост,установена по надлежния ред,описан в съдържанието му.Свидетелят Ц. каза ,че на съответната дата са били с колегата си Ц. ,който по настоящем вече не е служител на МВР и след установяването на нарушението на въззивника е бил съставен АУАН,подписан от него без възражение.Свидетелят обясни ,че проверката е била извършена извън населено място на пътя между гр.Д.

Д. и гр.И..

Съдът счита ,че показанията на двамата свидетели Ц. и Ц. са достоверни,незаинтересовани и непротиворечиви по между си и със събраните по делото писмени доказателства,поради което им дава вяра.

След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка :

Видно от съдържанието на АУАН серия Т №301,с бл.№134612 от 26.04.2013г. от актосъставителя С.С.Ц. в присъствието на свидетеля Ц.д.Ц. е бил съставен на въззивника ,записан като П. В. В., АУАН в за това ,че на 28.04.2013г.,в 12,58ч. в път II-13 км.90+023 посока гр.И. управлява лек автомобил Нисан с рег.№********** със скорост 114км.ч.при максимално разрешено 90км.ч. за извън населено място.Скоростта фиксирана с техн.средство Радар TR-40 с фабричен №295/01г. и показана на водача.

Отразено е в АУАН ,че водача не носи контролен талон към СУМПС,които са квалифицирани като административни нарушения на чл.21,ал.1,чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Този АУАН е бил връчен на въззивника на 28.04.2013г.

Въз основа на описания АУАН, административно –наказващия орган е издал на въззивника процесното Наказателно Постановление №301/13 от 20.05.2013г. на Началник РУП Д.

Д. към ОДМВР,упълномощен с МЗ №I-1745/28.08.2012г. на МВР,връчена на въззивника лично чак на 25.03.2019г. за това,че на 28.04.2013г. в 12,58ч. на път

2 клас №13,км.90+023 като водач на МПС-лек с рег.№******** при обстоятелства:път II-13 км.90+023 посока И.,управлява л.а. Нисан ********със скорост 114 км.ч. при максимално разрещена 90км.ч. за извън нас.място.Скоростта фиксирана с тех.с-во Радар TR-4D с Ф.№295-01 и показана на водача .Не носи к.т. към СУМПС. С което е извършил :

1.Движение със скорост над разрешените стойности за ППС,което управлява.

2.Не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория.,с което виновно е нарушил чл.21,ал.1 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,

Предвид това на осн.чл.53 от ЗАНН вр.чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП,чл.183,ал.1,т.1,предл.2 от ЗДвП на въззивника са наложени наказания по чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП-глоба в размер на 100лв. по чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП-глоба в размер на 10лв.

Процесното НП е било връчено на въззивника на

25.03.2019г. т.е. след цели 5г.и 10м. и 3дни след издаването му.

Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни изводи:

АУАН и процесното НП са били съставени

,съответно издадени от компетентни за това лице и административен орган,което се установи от събраните по делото писмени доказателства на страните и не се оспорва от въззивника.

Процесното

НП е получено от въззивника на

25.03.2019г.,а жалбата срещу него е подадена на 01.04.2019г.и е регистрирана при въззивника на с вх.№257000-1111 от 01.04.2019г.

Предвид горното въззивната жалба е предявена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана.

Доказателствената тежест по делото пада върху административно-наказващия орган,който е длъжен по безспорен и категоричен начин да установи и докаже ,че въззивника на посочената в АУАН и процесното НП дата е извършил виновно вмененото му административно нарушение.

Според настоящият съдебен състав при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП са било извършени съществени процесуални нарушения от актосъставителя и от административно-наказващия орган чл.42,т.3,предл.2 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5,предл.2 от ЗАНН,които нарушават правото на защита на въззивника,тъй като липсва яснота относно мястото на установяване на нарушението.

Защото посочването на пътя и описанието на кординати за съда не дава информация относно точното местонахождение на актосъставителя и свидетеля при извършването на проверката на въззивника и посоката на движението на същия,както и относно законовото основание полицейските органи да извършват проверка на скоростта на съответното извън населено място на 28.04.2013г.

„Впечатляваща“ е продължителността на административно -наказателното производство,което е започнало на 28.04.2013г. със съставянето на АУАН,преминало е през издаването на процесното НП на въззивника на 20.05.2013г. и от тогава е продължило с връчването на последното на въззивника чак на 25.03.2019г. т.е. над 5г.

Давността в ЗАНН е регламентира в две хипотези:

На първо място пред административния орган в разпоредбите на чл.34 ЗАНН,които се отнасят до административно-наказателното производство в частта,която се развива пред административно-наказващия орган и по отношение на изпълнение на наказанието по влязло в сила наказателно постановление, с което е наложено наказание "глоба" (чл. 82 ЗАНН).

В разпоредбата на чл.34,ал. 1 и ал. 3 ЗАНН са предвидени сроковете, с изтичането на които не може да се образува административно-наказателно производство пред административно-наказващия орган или образуваното такова следва да се прекрати – ако до три месеца от откриване на нарушителя или с изтичането на една година от извършване на нарушението (в закона изчерпателно са посочени нарушенията, за които срокът е две години) не е съставен акт за установяване на административно нарушение,то административно-наказателно производство не се образува,както и че същото се прекратява,ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Тези срокове подлежат на проверка от съда, който следи служебно за спазването им и при констатирано несъобразяване с тях от наказващите органи административното наказание се отменя поради допуснати процесуални нарушения.

На второ място пред съдилищата

:В съдебната фаза, ЗАНН препраща към Наказателния кодекс(НК) като посочва (чл.11),че относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на НК,доколкото ЗАНН не предвижда друго. Тоест, в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в НК. В глава IX от НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание" и по-конкретно в чл.79 от НК,се регламентира,че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административно-наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. И въпреки,че разпоредбата на чл.81,ал.2 НК вр. чл.11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,предприето за преследване спрямо лицето,срещу което е насочено преследването,нормата на чл.81,ал.3 от НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва,ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80,ал.1,т.5 от НК, който е три години.

Разпечатката съдържа 60 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17b80460-4813-4d1e-8cfd-99111c7f76b6