Решение № 7284 от 20.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7284 гр. ***, 20.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № ***1110128567 по описа за *** година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК от М. Й. П. срещу „**** с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 4443,11 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2002г. до м.04.2011г., 4933,18 лева, законна лихва за периода от 17.05.2012г. до 27.03.***г., 2421,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2002г. до 03.05.2012г. и 237,38 лева, представляваща разноски по гр. дело № 9463/2012г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 25.10.2012г. по ч.гр. дело № 9463/2012г. по описа на СРС, 85-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело № ********* по описа на ЧСИ ****, рег.

№ *** с район на действие СГС, поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди, че на 15.05.***г. научила случайно за изп. дело № ********* по описа на ЧСИ ****, образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.10.2012г. Сочи, че не е редовно уведомена за образуваното изпълнително производство. Поддържа, че изпълнителното дело е образувано неоснователно, тъй като вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Сочи, че със заповед за изпълнение, издадена по гр. дело № 9463/2012г. по описа на СРС, 85-ти състав е била осъдена да плати на „*** следните суми4443,11 лева, представляващи главниц а за периода от м.10.2002г. до м.04.2011г., законна лихва за периода от 17.05.2012г. до окончателното изплащане на вземането, 2421,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2002г. до 03.05.2012г., 237,38 лева, представляваща разноски по делото, които включвали 137,28 лева, държавна такса и 100 лева, възнаграждение на юрисконсулт. Заповедта за изпълнение била влязла в сила на 1

18.05.2012г. и на 25.10.2012г. бил издаден изпълнителен лист. На 01.02.2013г. при ЧСИ *** било образувано изп. дело въз основа на гореописания изпълнителен лист. На 05.11.2019г.

ЧСИ *** била предприела последно изпълнително действие по изп. дело като била наложила запор върху банковите й сметки. Твърди, че на 19.07.2022г. ЧСИ *** била прекратила изп. дело № *** на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че погасителната давност е изтекла на 05.11.2022г. С уточнителна молба от 07.06.***г. е посочила, че оспорва сумите, присъдени в полза на ответника като погасени по давност. С уточнителна молба от 04.09.***г. М. П. е посочила, че счита, че погасителната давност на вземането на „*** по изпълнителен лист от 25.10.2012г., издаден по гр. дело № 9463/2012г., СРС, 85-ти състав е изтекла, тъй като последното изпълнително действие, с което била прекъсната давността било извършено на 05.11.2019г. по изп. дело № ***. Моли съда да признае за установено, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист, а именно 4443,11 лева за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2002г. до м.04.2011г., 4933,18 лева, законна лихва за периода от 17.05.2012г. до 27.03.***г., 2421,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2002г. до 03.05.2012г. и 237,38 лева, представляваща разноски по гр. дело № 9463/2012г. Не оспорва начислените разноски по изпълнителните дела, образуван и срещу нея. Искането към съда е да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който са изложени твърдения, че исковете са неоснователни, тъй като вземанията по издадения изпълнителен лист не били погасени по давност. Поддържа се, след датата на образуване на изпълнителното дело били извършени изпълнителни действия спрямо длъжника, както следва: 19.02.2013г. - наложени запори върху откритите банкови сметки на името на длъжника в „***, „***, ***, „*** (***)“ ЕАД, „***“ АД, „***“ АД, „****“ АД, както и наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в *** депо; в периода от 19.02.2013г. – 22.03.2013г. били извършвани множество справки и били предприети множество изпълнителни действия; на 04.03.2015г. била подадена молба от взискателя, а на 10.08.2015г. бил наложен запор върху трудовото възнагражд ение на длъжника в „***“ ЕООД; на 13.02.2018г. – бил наложен запор върху откритите сметки на длъжницата в „***“ ЕАД. На същата дата била наложена и възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот, представляващ дворно място е площ от около 400 кв.м., находящо се в землището на с. ***, обл. ****, спрямо който имот длъжникът притежавал ½ идеални части; на 05.11.2019г. бил наложен запор върху откритите сметки на името на длъжника в „***, „****“ АД, като на същата дата бил наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „***. Взискателят бил подавал регулярно молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответни обезпечителни мерки, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, както и извършване на опис и оценка на движими вещи и запор върху откритите банкови сметки на длъжника. Това било сторено и на 31.03.2017г. и 28.02.2019г. Поддържа, че за погасяване на задължението по сметка на дружеството били постъпили суми в периода от 31.01.2013г. до 08.11.2019г. На 19.07.2022г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и с подадена молба на 22.03.***г. от страна на дружество изпълнителното дело било преобразувано при ЧСИ ****, peг. № *** 2 в КЧСИ, под № *********, като по него на 27.03.***г. били наложени запори върху откритите сметки на длъжника в „***“ АД, „****“ АД, „***, „****“ АД, „**, а на 17.07.***г. била наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от около 400 кв.м., находящо се в землището на с. ***, обл. ****. Сочи, че съобщението за образуваното изпълнително дело при ЧСИ **** било връчено на ищцата при отказ по реда на чл. 44 ГПК на 09.05.***г. Изложени са подробни съображения, че били извършвани множество изпълнителни действия, както и били подавани регулярно молби за изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела, поради което давността не била изтекла. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По допустимостта на предявените искове съдът намира следното. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност е налице за ищеца единствено в хипотезата, в която вземанията, които твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг погасителен способ – плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация, опрощаване и пр.

Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително изпълнение, могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за тяхното връщане като принудително събрани без основание.

В настоящата хипотеза от съдържанието на приобщеното изпълнително дело се установява, че за периода от 01.02.2013г. до 19.07.2022г. ЧСИ *** е превеждала суми по сметка на взискателя „***. Съгласно установената в чл. 76, ал. 2 ЗЗД поредност, с тези суми са погасени първо сторените от взискателя разноски в изпълнителното производство, на следващо място са погасени присъдените съдебни разноски в размер на 137,28 лева, държавна такса по издадения изпълнителен лист . Горното обстоятелство се установява по категоричен начин от приложените по изпълнителното дело платежни нареждания, както и от молба с вх. № 15871 от 22.03.***г., подадена от „***, с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело при ЧСИ ***. В самата молба взискателят е посочил, че към 13.02.***г. остатъкът от дължимата сума е, както следва: главница от 4443,11 лева, мораторна лихва от 2421,03 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и законна лихва от 17.05.2012г. Ето защо вземането за присъдените съдебни разноски от 137,28 лева, държавна такса е погасено чрез принудително изпълнение и ищецът няма правен интерес от установяване неговата недължимост като погасено по давност. В тази част исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

В останалата част сумите не са платени, видно и от изпратеното съобщение за образуване на изпълнително производство, поради което предявените отрицателни установителни искове за сумите 4443,11 лева за доставена топлинна енергия за периода от 3 м.10.2002г. до м.04.2011г., 4933,18 лева, законна лихва за периода от 17.05.2012г. до 27.03.***г., 2421,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2002г. до 03.05.2012г. и 100 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен проект за доклад съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че срещу М. Й. П. е бил издаден на 25.10.2012г. изпълнителен лист по ч.гр.дело № 9463/2012г. по описа на СРС, 85-ти състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по същото дело, както и че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ *** *** и изп. дело № ********* по описа на ЧСИ ****, за посочените в исковата молба суми и основания.

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност. Сочената от ищеца съдебна практика е преодоляна с постановените след 2022г. решения на ВКС, в които трайно се приема, че приложимата давност е пет годишна.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, к огато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на 4 която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.