Решение № 51 от 19.03.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Ася Т. Лилова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20241450100805 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: 131001375 и адрес: гр. Стара Загора, ул. Цар Иван Шишман 77, ет.2, е предявило иск против К. С. К. с ЕГН:

**********, с адрес: гр. .........................................................., с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 232/2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 104/29.02.2024 г. за сумата от 17 750.00 лева (седемнадесет хиляди седемстотин и петдесет лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 715,23 лева (седемстотин и петнадесет лева и 23 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.02.2023 г. до 15.01.2024 г. Претендират се разноски по заповедното и разноски по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва иска, но не се оспорват представените с молбата писмени доказателства.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №323/2024 г. на МзРС.

1

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, установено от фактическа и правна страна следното: приема за

По приложеното ч. гр. д. №323/2024 г. на МзРС е издадена заповед № № 104/29.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. С. К. с ЕГН: **********, да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК 131001375, с адрес на управление: гр. София, р-н Витоша ж.к. “Малинова долина” ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сумата от 17 750.00 лева (седемнадесет хиляди седемстотин и петдесет лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 715,23 лева (седемстотин и петнадесет лева и 23 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.02.2023 г. до 15.01.2024 г., и разноски.

Проведена е процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК и са дадени указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящия установителен иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

От представените писмени доказателства се установява, че на 18.01.2023г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 5403464, между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството му на Кредитор и К. С. К. с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател.

По силата на този договор, Кредиторът отпуска на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 17 750 лв. Кредитополучателят се е задължил да ползва кредита съобразно уговорените в договора цел, условия и да го върне ведно с дължимите лихви. Към договора е приложен погасителен план, от който е видно, че кредитът следва да бъде издължен на 24 месечни вноски за периода от 15.02.2023 г. до 20.01.2025 г. Приложени са и общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.

Твърди се в исковата молба, че след усвояване на кредита, ответникът не е плащал дължимите вноски, като останало непогасено вземане по кредита в размер на 18 465.23 лв. (осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и двадесет и три стотинки), от които главница 17 750 лв., и договорна лихва 715.23лв. Съгласно условията по сключения Договор за потребителски 2 паричен кредит 18.01.2023 г., ответникът се е задължил да погасява задължението си на 120 месечни вноски ежемесечно, считано от 01/02/2023 г.

Месечната вноска включва изплащане на главницата, лихвата и застрахователна премия, като всяка е в размер на 218.26 лв. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 01.01.2033 г. За настъпилата предсрочна изискуемост на вземането в пълен размер ответникът е уведомен с писмо, получено от неговата майка М. К. на 15.01.2024 г.

На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.08.2023 г. и приложенията към него, между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, с ЕИК 175070632 и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК 131001375, задължението на К. С. К. с ЕГН **********, произтичащи от Договор за потребитлски паричен кредит № 5403464 от 18.01.2023 г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Копие от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне вземания (Цесия) 11.08.2023г. и Приложение № 1 са приложени по делото.

На лист 54 от делото е приложено пълномощно, с което „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД упълномощава „ЕОС Матрикс“ да извърши уведомяване от името на банката на всички длъжници за извършената цесия с право да подпише писмените съобщение по чл. 99 ал. 3 ЗЗД от името на банката. Цесионерът е изпратил уведомление до ответника за извършената цесия по задълженията по двата договора, които са получени от майка му на 15.01.2024 г., приложени по делото на лист 8 и лист 9. Независимо че уведомлението не е връчено лично на ответника, следва да се приеме, съобразно трайната съдебна практика, че с връчване на копие от исковата молба с доказателствата на назначения особен представител, длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е възникнало облигационно правоотношение по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 5403464 от 18.01.2023 г., с посочено по-горе в настоящите мотиви съдържание. При това правоотношение ответника е имал качеството на кредитополучател, но също така и на потребител, по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП. В тази насока същият се ползва със 3 закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП. Не са въведени обаче оплаквания за несъобразяване на клаузите на договора с императивните правила на закона. При извършена проверка на основание чл. 7 ал. 3 ГПК съдът не е констатирал и наличие на неравноправни клаузи, обосноваващи дължимостта на претендираното вземане за главница. Още повече, че голяма част от ограниченията, предвидени в ЗПК, не са били приети при сключването на договора.

Установява се от събраните писмени доказателства, че по силата на договор за цесия вземането по процесния потребителски кредит е прехвърлено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който е и актуалният кредитор по правоотношението.

Прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера настъпва по силата на договора за цесия на основание чл. 99 ал. 1 ЗЗД. За да породи действие цесията спрямо длъжника и трети лица, по арг. от чл. 99, ал. 3 ЗЗД, същата следва да е надлежно съобщена. Както беше посочено по-горе, съдът приема, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия.

Видно от договора, с подписването му, кредитополучателят К. С. К. с ЕГН: **********, е удостоверил получаването на заемната сума в пълния и размер. Това обстоятелство не се оспорва. По делото липсва възражение от страна на особения представител на ответника за размера на дължимите суми.

Същият не оспорва представените с исковата молба писмени доказателства, не се доказа и реално плащане на претендираното задължение по кредита по договора.

Следователно предявените искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на исковете, са основателни и доказани, и следва да бъдат уважени.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в 4 размер на 369.30 лв., представляващи заплатена държавна такса, и възнаграждение на назначения особен представител, и в заповедното производство в размер на 1300 лв.

В решението присъдените суми са превалутирани, съгласно чл. 11, ал. 2, вр. чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Р. България.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. С. К. с ЕГН:

********** и адрес: гр. .........................................................., че същият дължи изпълнение на „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК 131001375, с адрес на управление: гр. София, р-н Витоша ж. к. “Малинова долина” ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, по издадената по ч. гр. дело № 232/2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 104/29.02.2024 г. за сумата от 9075.43 €, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 365.69 €, представляваща договорна лихва за период от 01.02.2023 г. до 15.01.2024 г.

ОСЪЖДА К. С. К. с ЕГН: **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК 131001375, с адрес на управление: гр. София, р-н Витоша ж.к. “Малинова долина” ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, разноски по настоящото производство в размер на 853.50 €, както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 250/2018 г. по описа на МзРС в размер на 311.53 €.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 5