Определение № 681 от 25.11.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 681 гр. Монтана, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500452 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК по частни жалби, подадени от К.ЕАД гр. *и А.Т. ЕООД гр. * срещу определение на РС Монтана № 1133/08.08.2025г. по гр. дело № 3092/2024г. , с което по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК съдът е оставил без уважение молбите им за изменение решението по делото в частта относно присъденото на адвокат Е. И. като пълномощник на насрещната страна на основание чл.

38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

В жалбата К. ЕАД чрез пълномощник юрисконсулт В. Т. поддържа, че постановеното определение е неправилно. Твърди се, че възнаграждение от 960 лева с включен ДДС , определено от съда при съобразяване уважените по делото осъдителни искове, е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и следва да бъде намалено до 480 лева общо за двата иска. Твърди наличие на многобройна и еднотипна съдебна практика по искове за нищожност на потребителски договори за кредит и обезпечаващи ги договори за поръчителство, включително и по дела между същите страни, като в РС Монтана са образувани за 2024г. девет дела с ищеца М. И., представлявана от адвокат Е. И. и ответници К. ЕАД и А.Т. ЕООД с еднотипни твърдения и линия на защитата и сходно развитие на производствата. По делото са били безспорно и редица обстоятелства между страните, което не е наложило активност на представителя на ищеца да ангажира многобройни доказателства , като дори оспорените договори са представени от ответниците .

Информацията по приетата експертиза е предоставена на експерта от ответниците . Макар и оспорени с отделни искове двата договора, предмет на установителните искове са свързани и последица от нищожността на договора за кредит е нищожност и на договора за поръчителство, а изградената защита се е съсредоточила около твърдението за несъответен на чл.19,ал.4 ЗПК ГПР, а от друга страна за съда е налице и служебно задължения да следи за нищожността на процесните договори . Делото е разгледано в едно съдебно заседание без 1 явяване на процесуалният представител на ищеца. Иска се от съда да отмени обжалваното определение, като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 960 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС, като отбележи, че сумата се дължи солидарно с А.Т. ЕООД.

В жалбата А.Т.ЕООД чрез пълномощник юрисконсулт С. С. неправилност на определението с доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора , обоснована с многобройната съдебна практика по сходни казуси , наличие на безспорни между страните обстоятелства , проведеното едно съдебно заседание без явяване на пълномощника на ищеца, както и наличието на водени дела в РС Монтана със сходен предмет между същите страни. Иска се от съда да отмени обжалваното определение, като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 960 лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС, като разграничи отговорността на двамата ответници .

Ответникът по жалбата ЕАД Е. И. като пълномощник на М. И. с писмен отговор поддържа правилност на атакуваното определение. Позовава се на съдебна практика, постановена след Решението от 25.01.2024 год. по д. № С-438/22 на СЕС, в която се приема, че при предявяването на няколко иска предметът на делото се усложнява, а неприсъждането на разноски на потребителя в пълен обем ще има върху потребителите възпиращ ефект да търсят защита за потребителските си права по съдебен ред. Оспорва да е приложима субективна преценка за фактическата и правна сложност на спора, доколкото такъв критерий не намира приложение при изчисляване дължимата държавна такса с оглед цената на иска като обективен критерий и съдът следва да съобрази материалния интерес за защита на който е ангажиран адвоката. Счита, че евентуално намаляване на адвокатския хонорар може да има, но само ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен род дела, но когато то попада в рамките на общоприетите и обичайни размери за съответния предмет и цената на исковете, неговото намаляване би било необосновано.

Окръжният съд, след проверка на атакувания акт , предвид твърденията на страните и събраните доказателства, приема следното:

Жалбите са подадени в срок от страни, имаща правен интерес да атакуват постановеното по отношение разноските определение на РС Монтана , поради което са допустими за разглеждане.

Разгледани по същество са неоснователни.

Производството по гр.дело № 3092/2024г. на РС Монтана е образувано по искова молба, подадена на 04.12.2024г. от М. И. от село *, чрез пълномощник ЕАД Е. И. срещу К.

ЕАД гр. *и А.Т. ЕООД гр. *, с която са предявени субективно съединени два установителни иска с предмет прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит /ДПК/ от 10.01.2023г., сключен от ищцата с първия ответник и договор за поръчителство от същата дата,обезпечаващ ДПК, сключен с втория ответник, както и два осъдителни иска за връщане от всеки от ответниците недължимо платени суми. С исковата молба е заявено искане за назначаване експертиза, като са представени две удостоверения, издадени от 2 ответниците, че към 09.04.2023г. задълженията на М. И. по двата договора за погасени. След указания на съда за внасяне държавни такси е заявено е искане за освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на такси като непосилно за нея с приложена декларация. Съдът е освободил ищцата от държавна такса. Постъпили са отговори от ответниците, с които са оспорени твърденията за нищожност на договорите, като с отговорите са представени писмени доказателства за договорните отношения между страните. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза и е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил. С постановеното решение исковете са уважение като ответниците са осъдени да заплатят на адвокат Е. И. на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в общ размер 960 лева с включен ДДС.

Доказателства за регистрация на ЕАД Е. И. по ДДС по делото не са представени, като молбата на същата /л.81 / от делото не е подписана ръкописно или с валиден електронен подпис, съответно няма значението на валидно процесуално действие с оглед изискванията на чл. 100 ГПК, според който процесуалните действия извън съдебно заседание с извършват в писмена форма. Указания по чл. 101 ГПК съдът не е давал, въпреки което и при липса на произнасяне с определение по чл. 214,ал.1 ГПК , с постановеното решение е съобразил заявеното с тази молба изменение на осъдителните искове.

В срока за обжалване на решението ответниците с молби по чл. 248,ал. 1 от ГПК са поискали от съда да измени решението си в частта за разноските с твърдения, че при определяне адвокатското възнаграждение съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на спора, както и наличието на други дела между същите страни със сходен предмет.

След изпълнение на процедурата по чл. 248,ал.2 от ГПК, съдът с обжалваното определение е приел молбите за изменение на решението му в частта за разноските за неоснователни.

Така поставеното определение е правилно.

Отговорността за разноските е предопредЕ. от изхода на спора , като по правило присъждането им е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В случая с решението по съществото на спора и четирите иска са уважени , поради което и на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноските , направени в хода на делото. Със сключения между ищцата и адвокат Е. И. , действаща като ЕАД договор за правна защита и съдействие е договорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38,ал.1,т.2 ЗА, поради което и на основание чл. 38,ал.2 ЗА съдът следва да присъди на процесуалния представител с оглед изхода на спора адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 36,ал.2 ЗА размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован, като след постановяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 от ГПК , то посоченото в чл. 36,ал.2 ЗА изискване този размер да е не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, не подлежи на съобразяване от 3 съдилищата. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (Определение № 2436 от 30.07.2025 г., постановено по к. ч. т. д. № 743/2025 г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение № 972 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 856/2024 г., г. к., IV г. о. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/2022 г., т. к., I т. о. на ВКС и други).

В случая фактическа сложност на спора не е налице, тъй като между страните не е имало спор по обстоятелствата, обуславящи фактическа обстановка по спора, а именно наличието на сключени два договора с конкретно съдържание. Не е налице и правна сложност доколкото спорът се е съсредоточил до установяване действителния размер на ГПР по кредита с оглед императивната норма на чл. 19,ал.4 ЗПК, съответно разходите за поръчителство следва ли да участват в изчисленията на ГПР като задължителна клауза в ДПК съгласно чл. 11,т.10 ЗПК и налице ли е основанието по чл. 22 ЗПК. По правния въпрос обусловил уважаване на предявените искове е налице многобройна съдебна практика, приемаща че разходите за поръчителство се включват като такива при изчисляване ГПР по кредита, като съдът за да прогласи договорите за нищожни на основание чл. 22 ЗПК е приложил императивната норма на чл. 19,ал.4 във връзка с чл. 10,ал.1 ЗПК. Извършените от адвокат Е. И. процесуални действия се изразяват в подаване на искова молба и молба по чл.

83,ал.2 ГПК, делото е разгледано в едно съдебно заседание без явяване на адвокат И.. Макар и да са предявени два установителни иска, то искът с предмет нищожност на договора за поръчителство е обусловен от иска за нищожност на ДПК предвид акцесорния му обезпечителен характер. Изходът на осъдителни искове пък е предопределен от изхода на установителните такива. Не без значение е и обстоятелството, че като пълномощник на ищцата М. И. адвокат Е. И. е предявила пред РС Монтана на 04.12.2024г. девет искови молби , всички с предмет нищожност на различни договори за кредит, сключени от ищцата с К. ЕАД, по които са образувани отделни искови производства, приключили с положителни за ищцата решения, по всяко от които процесуалното представителство е безплатно по чл.

38,ал.1 ЗА с присъдено адвокатско възнаграждение.

Всички тези обстоятелства обаче са съобразени от първостепенния съд, който е определил едно адвокатско възнаграждение по двата иска срещу К. ЕАД и едно такова по двата иска срещу А.Т. , които възнаграждения са в минималния размер според Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа- чл. 7,ал.2,т.1 , без да се съобразява материалния интерес по всеки от исковете и обстоятелството, че са два срещу всеки от ответниците.

Намаляване на адвокатското възнаграждение до искания с жалбите размер 200 лева не би било съобразено с качеството на положения от адвокат И. адвокатски труд, който е високо квалифициран , както и с извършените от пълномощника на ищцата действия по 4 конкретното дело в защита интересите й. Определеният размер от по 400 лева адвокатско възнаграждение , дължимо от всеки един от ответниците е обоснован и в разумни граници, като не са налице основания за намаляването му.