Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2022 от 21.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9357/2022
Вид
Решение № 2022
Подписан
21.04.2023
В сила
21.04.2023
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Теодора Ангелова Карабашева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2022 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100509357 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20026508 от 31.03.2022 г. по гр.д. № 2161/2020 г. по описа на СРС, 36-ти с-в, е признато за установено по предявените от Етажна собственост, Метро сити Бизнес Център, бул.“*******, представлявана от управителя Д. К.Р. положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.48, ал.3 и ал.8, и чл.50, ал.1 от ЗУЕС, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответникът С. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.“******* дължи на Етажна собственост, Метро сити Бизнес Център, бул.“*******, представлявана от управителя Д. К.Р. сумата от 310, 74 лева- дължими разходи за ремонтни дейности на общите части в етажната собственост за недвижим имот - офис Б11, находящ се в гр. София, ж.к. *******, бул. „******* и разходи за счетоводни услуги, съгласно решения на ОС, обективирани в протоколи от проведени ОС на ЕС от 09.01.2017 г., от 21.10.2016 г., от 30.03.2018 г., 14.03.2018 г. от 26.04.2018 г. и 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението - 29.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30418/2019 г. по описа на Софийски районен съд като е отхвърлен иска за разликата над 310,74 лева до пълния предявен размер от 358,74 лв. като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението в 1 частта на уважаване на исковете от ответника С. Д. Т. с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост на фактическите констатации във връзка с установените по делото факти, чрез събраните доказателства, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Отправя искане за отмяна на решението на СРС в посочената обжалвана част, като неправилно и отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Етажна собственост, Метро сити Бизнес Център, бул.“******* не е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба. Не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по иск на Метро сити Бизнес Център, бул.“*******, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.48, ал.3 и ал.8, и чл.50, ал.1 от ЗУЕС, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, с предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.

410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения в размер на 358,74 лева, представляваща дължими разходи за ремонтни дейности на общите части в етажната собственост по решения на ОС, обективирани в протокол проведени ОС на ЕС от 09.01.2017 г., от 21.10.2016 г., от 30.03.2018 г., 14.03.2018 г. от 26.04.2018 г. и 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението 30.05.2019 г. до окончателно погасяване на задълженията.

2

Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по текущо използване на общите части.

Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата – чл.

48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните разноски /дефиниция на тези понятия се съдържа съответно в § 1, т. 8 и 12 от ДР на ЗУЕС/. Само необходимите и полезни разноски за общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично. Ползвателите съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУЕС имали задълженията на собствениците на обекти с изключение на тези по чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, освен ако не било уговорено друго между собственика и ползвателя, което подлежало на вписване в книгата на ЕС на основание чл. 7, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС.

От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване", за извършването на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи – чл. 11 и чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.

По делото не е спорно и се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху недвижим имот – ½ ид.ч. от офис Б11, находящ се в гр. София, ж.к.

*******, бул. „*******.

Установява се, че с решение на общото събрание на етажната собственост по т.3 от протокол от 30.03.2018 г., ОС на ЕС е упълномощила УС на ЕС да разходва парични средства, необходими за непредвидени ремонтни дейности. Удостоверено е, че в такива случаи е налице задължение за изпращане на електронните пощи на собствениците незабавно съответните фактури към всеки един офис съобразно общите части, както и фактурите за разхода. Предвидено е разходът да се фактурира на всеки собственик на офис, като сумата дължима за разхода се разделя на съответните общи 3 части на Бизнес Центъра и се умножи по съответните общи части на офис. Посочено е, че в описание на фактурата да бъде посочено „Ремонтни дейности“, след което да се опише какви са тези дейности. Поставено е изискване разходите да се фактурират в месечните фактури за управление и поддръжка на общите части. В неотложните случаи е предвидено фактурите да бъдат изпратени на електронните пощи на собствениците, като срокът за плащане е 5 календарни дни от електронното писмо. В случай на липса на плащане било предвидено УС на ЕС да може да предприеме необходимите законови действия пред съдебните органи.

Според представения протокол разходът за изграждане на система за сигурност е в размер на 357 лева, разходът за реновиране на информационни табели е до 1000 лв. с ДДС, разходът за изграждане на уеб сайт е до 2500 лв. с ДДС, разходите за изграждане на система за виодеонаблюдение е до 4500 лв. с ДДС. Представени по делото са и протоколи от 21.10.2016 г. и от 09.01.20217 г.

Чрез представения протокол от ОС на ЕС от 26.04.2018 г., разходът за изграждане на домофонна система в Етажната собственост е на стойност до 2,150 лева без ДДС или до 2,580 лева с ДДС, разходът за изграждане на пожаро-известителна система е 2415,80 лева, разходът за закупуване на офис обзавеждане е 2000 лева, като въз основа на решение № 10 от 26.04.2018 г. на Общото събрание на собствениците на офиси, които членуват в Етажната собственост е издадена фактура 1339/31.05.2018 г. за сумата от 20.64 лева с ДДС и със срок на плащане 11.06.2018 г. Съгласно решението разходът следва да се фактурира на всеки един собственик на офис, като сумата дължима за инвестиционния разход се разделя на общата сума от общите части на Етажна собственост.

Доводите на въззивника – ответник, че решенията приети на ОС на ЕС проведено на 26.04.2018 г. са незаконосъобразни, съдът намира за неоснователни.

Както е предвидено в Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 Г., Г. К., І Г.

О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Изразено е следното становище, което се възприема от настоящия състав:

Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения.

Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.

Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо 4 формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници"-чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/ При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост.

Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.

Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.