Определение № 459 от 21.10.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. ХАСКОВО, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. Н.А при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.А в присъствието на прокурора А. Д. К. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. Н.А Частно наказателно дело № 20255600200787 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.69 ал.1 от НПК.

Образувано е по искане на прокурор при СГП за вземане на мярка за процесуална принуда“отстраняване от длъжност „ по отношение на обвиняемия по ДП № 61/2025 г. по описа на КПК,пр.преписка №14734/2025г. по описа на СГП

М. А. И., заемащ длъжността **** .Поддържа се от прокурора ,че били нА.це основанията по чл. 69, ал.1 от НПК за вземане на исканата мярка за процесуална принуда,поради изпълнение на кумулативните предпоставки за това. От една страна повдигнатите обвинения за извършени престъпления по служба чл.282 ал.2,вр.ал.1 от НК били осъществени от обвиняемия в длъжностното му качество на ****.НА.це било ,както обоснованото предположение И. да е извършил престъпленията,за които е наказателно обвинен,така и поради водено друго висящо наказателно производство ,по което е привлечен като обвиняем да извърши друго/и престъпления. Наред с това имало основание да се счита, че служебното положение на И. ще създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, на което указвА. събраните по досъдебното дело гласни и писмени доказателства.

Защитата на обвиняемия ,осъществявана от адв.Д. Г. заема становище за липсата на втората законова предпоставка за вземане на посочената мярка за 1 процесуална принуда- достатъчно основание да се счита , че служебното положение на обвиняемия ще създаде пречки за обективното , всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Поддържа се ,че липсвА. конкретни ,реални данни ,че обвиняемият пречи на воденото разследване,като още от образуване на наказателното производство, той и ръководената от него *** са съдействА. на разследващите ,като на няколко пъти , в кратки срокове и в пълен обем са предоставяли изискваната й за нуждите на разследването писмена документация и по никакъв начин не е оказвал негативно влияние върху разпитваните по делото свидетели.

Вземането на исканата от прокурора мярка,според защитата прекомерно щяло да утежни процесуалното положение на обвиняемия , поради което и искането следвало да бъде оставено без уважение като неоснователно .

В съдебно заседание прокурорът от СГП поддържа искането за вземане на мярка за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“ по отношение на обвиняемия И., намирайки го основателно.

Обвиняемият И. дава обяснения в хода на съдебното следствие. В своя защита и в последна дума оспорва искането и моли да не бъде отстраняван от длъжността ****.

Съдът, като прецени събраните в производството доказателства , приема за установено следното:

Досъдебно производство № 61/2025 г. по описа на КПК,пр.преписка №14734/2025г. по описа на СГП е образувано с постановление от 01.07.2025г. на прокурор при СГП, по отделени материА. от ДП№ 173/2024г. по описа на КПК и водено за престъпление по чл.282 ал.2, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК.

С постановление от 14.08.2025г. което е първо по време и предявено от водещия разследването на 20.08.2025г. ,М. А. И., в присъствието на упълномощен защитник, е привлечен като обвиняем за три престъпления по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК, твърдени да са извършени , първото на 30.09.2019г., второто на 11.02.2020г. и третото на 28.11.2016г. в ***, в качеството му на длъжностно лице ,заемащо отговорно служебно положение **** . С посоченото постановление му е взета мярка за неотклонение „ гаранция в пари“ в размер на 9500 лв. и на същата дата е разпитан като обвиняем.

2

С постановление от 18.09.2025 г./второ по-ред/ повдигнатото спрямо М. А. И. обвинение е разширено, като освен за посочените по - горе обвинения за три престъпления по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК, е включено още едно ново обвинение отново за престъпление по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК, твърдяно като извършено от обвиняемия на 19.06.2025г. в същото населено място и длъжностно качество. Постановлението е предявено на обвиняемия И. на 23.09.2025г.в присъствието на защитник адв.Д. Г..

В настоящото производство,разглеждано по реда на чл.69 ал.1 от НПК подлежат на обсъждане две законови предпоставки ,а именно : обвиняемият да е привлечен за умишлено престъпление от общ характер,извършено във връзка с работата му ,както и да има достатъчно основание да се смята ,че служебното му положение ще създаде пречки за обективното ,всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

Тези две предпоставките , които също така я характеризират като цел на наказателния процес ,следва да са нА.це кумулативно.

На първо място, за да се прибегне до прилагане на отстраняването от длъжност като мярка за процесуална принуда, законодателят е поставил изискване обвиняемият да е привлечен в това процесуално качество за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му. Тази връзка може да бъде пряка – престъпление, извършено при изпълнение на служебни задължения / било в нарушение на служебните задължение или неизпълнение на правомощия по служба / или косвена – по повод изпълнение на служебни задължения, когато се касае до престъпна дейност, извършена по повод изпълнение на служебните задължения или за дейност, съставляваща експлоатация на служебно положение.

В случая обвиняемият М. И. е привлечен към наказателна отговорност по четири обвинения за престъпления по чл.282 ал.2,вр.ал.1 от НК в различни форми на изпълнителното деяние-не изпълнил и нарушил служебните си задължения, както и превишил властта си . И четирите обвинения за престъпления по служба ,за които се твърди да са извършени от И. в длъжностно качество *** са като извършител и са му повдигнати с постановлението за привличане като обвиняем от 18.09.2025 г., предявено на 23.09.2025 г. ,което е и последното актуално привличане, направено от 3 държавното обвинение . Всички тези престъпни деяния са умишлени от общ характер ,при това тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НПК , защото са наказуеми с лишаване от свобода над пет години . Следователно първата от изискуемите от НПК предпоставки за вземане на исканата от прокурора мярка за процесуална принуда е изпълнена.

В прокурорският акт и в хода по същество на настоящото производство, прокурорът пространно коментира нА.чието на обосновано предположение И. да е извършил престъпленията,за които е обвинен , както и опасността да извърши друго престъпление .Според настоящия състав на съда , за разлика от вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“,при налагане на отстраняването от длъжност като мярка за процесуална принуда ,законодателят не изисква при упражняване на съдебния контрол да се върши преценка и анА.з на подобни предпоставки.

Поради това, ограничаването на това право се налага само когато това е необходимо, за да бъде постигната целта , изведена в чл. 69, ал. 1 от НПК, която е и основната цел на процеса – да бъде извършено обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.Въпреки това свое виждане ,по воденото разследване са събрани достатъчно с оглед спецификата на производството по вземане на една от предвидените в НПК мерки за процесуална принуда, доказателства, които са в състояние да обосноват извод, че престъпления действително са нА.це, както и че негов автор би могъл да бъде обвиняемият . В подкрепа на това заключение са писмените доказателствени средства,докладът на АДФИ ,както и показанията на разпитаните до момента свидетели.

На второ място, при вземане на исканата мярка за процесуална принуда, законът изисква да са нА.це достатъчно основания да се счита, че служебното положение на обвиняемия ще възпрепятства заложената в мярката законна цел. А целта на налагане на тази мярка,както вече се каза, е да се отстранят възможни пречки от страна на обвиняемия за дължимото съгласно НПК изясняване на обстоятелствата по делото, когато има достатъчно данни, че служебното му положение ще окаже негативно въздействие върху насоката на разследването. Не е спорно по делото ,че понастоящем обвиняемият И. заема длъжността **** ,която след **** изпълнява в продължение на няколко ***,считано от *** година . Несъмнено е също така ,че исканата от прокурора мярка за процесуална принуда засяга 4 правото на обвиняемия да упражнява труд и се налага тогава ,когато това е възможно , без да се нарушават произтичащите от нея процесуални ангажименти. Данните ,събрани по настоящото дело сочат ,а и служебно известно е на съдията докладчик, че в периода от 20.09.2024г., когато спрямо обвиняемия И. от страна на държавното обвинение е било инициирано производство по чл.64 от НПК и след 03.10.2024г. ,когато му е взета мярка за неотклонение „домашен арест“ И. не е изпълнявал реално и фактически задълженията си по служба/ като *** .Едва след изтичане срока на действащата спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“,случило се на 03 юни 2025г., обвиняемият се е завърнал на работното си място . От този момент реално и фактически обвиняемият е „възобновил“ изпълнението на службата си на *** и произтичащите от това му служебно положение права и задължения .Няколко дни след това на 19.06.2025г., той е издал и Заповед №З-216/19.06.2025г. ,с която е обявил ****собственост ,сред които и имот, който не е собственост на ***,а на ****,предмет на последното от повдигнатите му обвинения по служба.

Осъществяването на служебните функции на *** от страна на И.,според настоящия съдебен състав може да постави в сериозен риск дейността по доказване

,както и да създаде затруднения при разкриването на обективната истина по делото. Неограниченият достъп на обвиняемият до цялата документация , съхранявана в *** /независимо от твърденията му че такава е предоставена на няколко пъти за нуждите на разследването и то в кратки срокове / ,в т.ч. и тази касаеща инкриминираните от обвинението разпореждания с *** имущество и средства , администрирането на входящата и изходяща кореспонденция на ***с граждани , юридически лица и институции в т.ч. и тази искана и необходима за нуждите на воденото наказателно производство и възложените в хода му и неприключили проверки на различни контролни органи , би поставило дейността по разследване в неоправдана зависимост от „добросъвестното поведение“ на обвиняемия,което няма как да се прогнозира и в никакъв случай не кореспондира с преследваната цел на процеса.Самият обвиняем и не отрича участието си при координиране на цялата писмовна кореспонденция,течаща между

***и разследващите органи,което несъмнено произтича от заеманото от него длъжностно качество ***.

5

До настоящия момент ,сред приобщените по делото материА. от досъдебното дело и тези ,събрани в съдебното производство не се откриват данни служители на *** , намирайки се в йерархична зависимост от обвиняемия по негово разпореждане да не са представяли изисквани от обвинението по реда на чл.159 ал.1 от НПК документи или да са укривА. такива. Въпреки това не може да се игнорира , че с отговора на отправеното им от разследващия орган с писмо от 17.09.2025 г. искане за представяне на конкретни документи, *** не ги е предоставила в пълен обем и съдържание, наложило повторното изпращане на писмо от 29.09.2025г. със същото искане до ****. Така че, изпълнявайки правомощията си на *** , обвиняемият има реална възможност да въздейства върху работата на *** ,а това крие опасност от извършване на служебни действия, насочени към прикриване на престъпленията или затрудняване на тяхното доказване напр. укриване или унищожаване на документи, или създаване на документи .

Горното заключение на съда не е голословно и лишено от основание ,а изводът му в тази посока не е произволен.Така от приетия по делото доклад по чл.203 ал.4 от НПК на водещия разследването орган от КПК и изисканите от съда доказателства в тази насока става ясно ,че след подаване на жалбата до прокуратурата от *** и дни преди да му бъде повдигнато обвинение за престъплението по чл.282 ал.2, вр. ал.1 от НК, твърдяно като извършено на 19.06.2025г. , И. в експедитивен порядък е предприел процедура по деактуване като *** на имота ,собственост на *** които му действия не могат да се разглеждат по друг начин освен като затрудняващи разследването по едно от повдигнатите му обвинения.