Решение № 4273 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4273 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100510389 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 7646 от 25.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20221110111466 по описа на СРС, 119. състав, са отхвърлени предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК131001375 със седалище и адрес на управление в гр. София в жилищен квартал Малинова долина на ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №416 в сграда „Матрикс тауър“ на етаж VI срещу Я. Р. А. с ЕГН**********, живеещ в гр. София в жилищен квартал Банишора в блок ХХVIII във вход Б на етаж ХIII в апартамент СХIХ, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 1 943.97 лева главница по договор за заем чрез предоставена кредитна карта; 592.42 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от 10. VІ. 2018 година до 09. VI. 2021 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10. VI. 2021 година до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02. VII. 2021 година по частно гражданско дело №36225 по описа на Софийския районен съд за 2021.

С решението „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК131001375 е осъден да заплати на Я. Р. А., ЕГН********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600.00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в която са развити съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят поддържа, че необосновано първоинстанционният съд бил приел за падеж на процесните вземания датата на последното усвояване - 26.07.2013г., като съобразно чл.4.4.1 е приел възможността падежът да е настъпил две години след сключване на договора – на 01.03.2015г., следователно давността била изтекла на 01.03.2020г. Сочи, че крайният срок на договора бил 28.02.2017г., съгласно т.4.4. от същия, поради което и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, давността не била изтекла. Позовава се на съдебна практика, съгласно която „началният момент, от който за почва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена/съобщена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита". Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Я. А. е подал отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност.

Счита, че срокът на договор е бил двегодишен, т.е. до 01.03.2015г. Съгласно т.12.2. от същия налице била само възможност за продължаването на срока с още две години, при условие, че клиентът е изряден платец, което било предмет на настоящото производство. Ето защо, петгодишната давност била изтекла на 01.03.2020г. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като по изложените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното:

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно кредитно правоотношение между страните, усвояването на главницата по кредита, размера и изискуемостта на претендираните вземания за главница и мораторна лихва, както и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.

С оглед факта, че ищецът се легитимира като кредитор по силата на договор за цесия, той следва да установи и сключването на валиден договор за цесия, с който процесните вземания са му били прехвърлени от предишния кредитор.

2

В тежест на ответника е да докаже плащането на вземанията по договора за кредит.

По легитимацията на ищеца като цесионер по валиден договор за цесия, с който са му прехвърлени процесните вземания от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, съобщен на ответника, между страните не е формиран спор пред въззивната инстанция.

Установява се от ангажираните писмени доказателства, а не е и спорно между страните, че на 01. 03. 2013г. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е сключил със „Солид сълюшънс“ ЕООД с ЕИК200813283 договор за кредитна карта за бизнес клиенти, по силата но който банката предоставила на дружеството кредитна карта с лимит 2 000 лв. Ответникът Я. А. се е задължил по договора като солидарен длъжник в качеството си на управител на търговското дружество и оправомощен държател на кредитната карта.

Дружеството се е задължило да ползва картата чрез оправомощения държател, като усвоява в рамките на периода за клиентски плащания и възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минимална погасителна вноска. Съгласно т. 3.1 от договора месечният лихвен процент е в размер, съгласно обявения в лихвения бюлетин за всеки отделен месец през срока на действие на договора, определен съгласно установеното в него, който към датата на договора е 1,6 %. В т. 4.1 е предвидено, че минималната изискуема погасителна вноска е в размер на сума, равна на 3% от кредитния лимит или 60 долара. Съгласно т. 4.1.1. периодът на клиентски плащания е всеки календарен месец от 1-во до 30/31 число с изключение на първия след сключването на договора и последния при изтичане на срока му, които месеци обхващат реалните дни. В т. 4.1.2 е уредено, че периодът на погасяване /издължаване/ е от 01-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания. Срокът за ползване на разрешения кредитен лимит /т.4.2/ е до 28.02.2015г., датата на блокиране на картата при възникване на всяко едно просрочие съгласно установеното в този договор и общите условия /т.4.3/ е на 31-ия ден от възникване на просрочието. В т. 4.4. е посочен срок на действие на договора до 28.02.207г., като въззивният съд приема, че е допусната техническа грешка и чрез тълкуване волята на страните, следва да се приеме, че коректната дата е 28.02.2017г., предвид направеното уточнение, че датата на крайния срок е до 48 месеца от датата на сключване на договора.

В т.4.4.1 е предвидено, че крайният срок за окончателно възстановяване и погасяване на дължимите по кредита суми – главница и лихви - е две години, считано от датата на сключване на договора и при условията на т.12.2.

Посочената разпоредба от договора предвижда, че в случай, че клиентът изрични писмено не поиска прекратяване на договора и е бил изряден платец по този и по съществуващи други договори за кредит, банката може по своя 3 преценка да продължи еднократно действието на договора автоматично по силата на настоящата клауза за нов двугодишен период.

В т. 7.4. от договора е уговорено, че в рамките на срока по т.4.2 от договора оправомощеният държател може да усвоява суми до размера на кредитния лимит по т.2 при предпоставката, че е възстановил сума, не помалка от дължимата за всеки период на клиентски плащания минимална дължима сума. При неизпълнение на това изискване картата се блокира.

Минималната погасителна вноска, съответно минималната дължима сума по картата е изискуема и дължима до 15-то число на текущия месец, следващ периода на клиентски плащания, като след внасянето й ползването на картата в частта на свободния кредитен лимит се възстановява, така че към всеки един момент от действието на договора, усвоеният от оправомощения държател кредитен лимит да не надхвърля разрешения по т. 2 от договора. Според т.7.5.1 ако на 15-то число на текущия месец, следващ ПКП, средствата по картовата сметка са недостатъчни за покриване поне на минималната погасителна вноска/минималната дължима сума или реално изразходваната през предходния ПКП, банката събира наличната сума от картовата сметка за частичното им покриване, а останалата неплатена вноска се отнася в просрочие. Банката блокира ползването на картата и може да пристъпи към събиране на вземанията си от останалите сметки на клиента или на солидарния длъжник.

Също така в настоящото производство няма спор и от приетото от СРС и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 03.03.2013г. до 25.07.2013г. дружеството е усвоило средства по кредитния лимит в общ размер от 4 944,22 лева. Извършени са плащания в общ размер на 3 850 лв., от които 3350лв. са платени в периода 11.04.2013г. – 23.07.2013г. към Уникредит Булбанк, а 500 лв. – към ищеца ЕОС Матрикс ЕООД през 2017г. на три вноски.

След така извършените погашения неплатената главница е останала в размер на 1943,97 лева, а неплатената мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2015г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК възлиза на сума в размер на 1239,82 лв.

Като взе предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че претендираните вземания за главница и мораторна лихва се явяват установени по размер.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпроса за изискуемостта на вземанията с оглед релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. По този въпрос съдът намира следното:

Видно от приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната 4 експертиза за периода до 26.07.2013г. кредитният лимит е бил активен, като ответникът е извършвал усвоявания в общ размер от 4 944,22 лв. и е извършвал плащания, последното от които на 23.07.2013г., с които е погасил 3 350 лв. След тази дата няма данни за извършвани усвоявания, а сумите в общ размер на 500 лв. са доброволно платени към ЕОС Матрикс ЕООД през 2017г. Следвателно, ползването на кредитния лимит и плащането на месечни минимални погасителни вноски е преустановено след м.юли 2013г. Към този момент, изискуеми са били вноските за главница с настъпил падеж /за чийто размер по делото няма конкретни данни/, като изискуемостта на остатъка от усвоената главница е настъпил с изтичане на уредения в т. 4.4.1 от договора краен срок за окончателно възстановяване и погасяване – две години след датата на сключване на договор, или 01.03.2015г.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че изискуемостта настъпвала с изтичане на уредения в т. 4.4 срок на действие на договора до 28.02.2017г. Срокът на договора е двугодишен, т.е. до 01.03.2015г., както е уговорено в т. 4.4.1 от него, докато посоченият в т. 4.4 срок до 28.02.2017г. обхваща хипотезата на еднократно продължаване с още две години при условията на т. 12.2, каквото не се твърди, нито се установява да е извършено, а и не са били налице предпоставките за това, доколкото посочената уговорка между страните изисква изрядност на платеца, а в случая длъжникът е бил в забава.

Предвид гореизложеното, както е изяснено в съдебната практика /решение № 327 от 25.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 134/2025 г., I т. о., ТК/ началният момент на давностния срок следва да бъде диференциран, като давността тече от различна дата по отношение на падежиралите минимални погасителни вноски и по отношение на останалата непогасена част от главницата. За вноските по главницата с настъпил падеж давността тече от падежа им, а за останалата усвоена и непогасена част – от уговорения в договора краен срок за плащане – 01.03.2015г.

Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.06.2021г., петгодишният давностен срок е изтекъл за вземането за главница изцяло. Извършените през 2017г. плащания не са прекъснали течението на давността, т.к. от една страна доброволното плащане на част от главницата по дълга не прекъсва давността за целия дълг, тъй като частичното плащане само по себе си не презумира признание на останалата непогасена част от задължението, а от друга страна - от заключението на ССчЕ се установява, че така извършените плащания не са погасили никаква част от главницата, поради което давността за същата не е била нито спирана, нито прекъсвана, за никаква част от вземането. Ето защо, с изтичане на 5 давностния срок на 01.03.2020г. вземането за главницата по кредита се е погасило по давност.