Определение № 2958 от 15.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2958 гр. Бургас, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501706 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№5106 от 13.07.2026г. по описа на Районен съд – Айтос против определение №539 от 06.07.2026г. п о ГД.№ 258/2026, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

С частната жалба, подадена от И. Н. И., ищец в първоинстанционното производство, се изразява несъгласие с изводите на съда за наличие на преюдициална връзка между производството по ГД №258/2026 и ГД №116/2026г. Посочва се, че двете дела, макар и между същите страни, имат различен предмет и касаят различни имоти, като не е налице пречка /производството по ГД №116/2026/ препятстваща упражняването на правото на иск от страна на ищеца И. И. за отмяна на извършеното от него дарение на имот в полза на сина си /ответника по делото/.

Намира, че не са налице предпоставките за спиране, вкл. предвид разясненията дадени по т.5 на ТР№7/31.07.2017г. по т.д.№7/2014 на ОСГТК, поради което моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника, с който се оспорва частната жалба.

Посочва, че основният довод на ищеца е оставянето му без средства след отстраняването му от имота, предмет на иска по ГД№116/2026 по описа на АРС, което му дава основание за търси издръжка и завеждане на дело за отмяна на дарението. Счита, че двете производства са свързани. Намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от активнолегитимирано лице, поради което същата е допустима.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ГД № 258/2026 г. по описа на АРС е образувано по искова молба, предявена от И. Н. И. срещу Н. И. И. с искане да бъде отменен сключения между страните договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н.а. №17, том 2, рег. №2217, дело№ 188 от 15.04.2019г. на нотариус Бисер Д., а именно:679.00/1155.00 кв.м. ид.ч. от дворно място цялото с площ от 1155.00 кв.м., находящо се в с. Лясково, Община Айтос, съставляващо ПИ 88, кв.14 по плана на селото, поради отказ на надарения да даде на дарителя издръжка, от която се нуждае на основание чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД.

Депозирана е допълнителна искова молба от 05.03.2026г., с която се иска при уважаване на иска по чл.227, ал.1,б.“в“ ЗЗД, ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца собствеността и владението върху недвижимия имот, предмет на иска.

В срока за отговор ответникът е подал писмен отговор на исковата молба като я е оспорил изцяло.

В с.з. процесуалният представител на ищеца е конкретизирал, че ищецът е изпаднал в крайна нужда за издръжка от 10.02.2026г., когато не е бил допуснат от ответника в жилищния имот, в който живеел и който е прехвърлил с договор за покупко-продажба от 2022г на ответника, както и е поискал доклада на съда да бъде допълнен с подадената допълнителна искова молба.

Процесуалният представител на ответника е изразил становище, че е недопустимо такова изменение на иска, посочвайки, че между същите страни е висящо ГД №116/2026 по описа на АРС. Също така посочва, че част от обстоятелствата касателно отношенията баща и син са изложени в другата искова молба и те нямат отношения към настоящото производство.

Предвид изнесеното от страните и във връзка с направените доказателствени искания съдът е преценил, че преди всичко следва да бъде изяснен въпросът какъв е предмета на ГД №116/2026 и едва след това да бъде дадена възможност на ищцовата страна да формулира точно и конкретно доказателствените си искания.

С нарочна молба от 09.06.2026г. ищовата страна е конкретизирала доказателствените си искания, като е посочил във връзка с искането за изменение на доклада с допълнителната искова молба, че същата е подадена преди връчване на исковата молба на ответника, поради което не представлява изменение на иска по см. на чл.214, ал.1 ГПК.

С обжалваното определение съдът е приел, че безспорно между страните е висящ спор по ГД №116/2026 по описа на АРС и предвид твърденията на ищеца в настоящото производство, че е изпаднал в крайна нужда от издръжка след като е бил изгонен от сина си от друг имот, който е бил прехвърлен между страните и по тази причина е останал без жилище, респ. има нужда от допълнителни средства за заплащане на наем. От това е направил извод, че двете производства са образувани въз основа на аналогична фактическа обстановка, поради което решението по ГД №116/2026 по описа на АРС ще има значение за правилното разрешаване на настоящия спор. Посочено е също така, че съдът е извършил служебна справка. С тези 2 мотиви производството е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора”. Съгласно задължителните указания, дадени с т.1 по ТР №1/2017 от 09.07.20219г. по т.д №1/2017 на ОСГТК на ВКС връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. С други думи, законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело.

В конкретния случай такава зависимост липсва. Общото между двете дела са страните, но решението по по-рано образуваното дело не обуславя изхода от спора по настоящото. Само това, че има аналогични твърдения в двете искови молби само по себе си не сочи на извод за съотношения на обуславящо и обусловено дело. Друг е въпросът, че по делото не е представена исковата молба по по-рано образуваното дело, а изводът е направен само въз основа на това, че страните не спорят, че между тях има и друго висящо производство, но за друг имот и на друго основание, което според настоящия състав е и крайно недостатъчно, за да се направи извод за преюдициалност на спора.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение №539 от 06.07.2026г. по ГД.№ 258/2026, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК И ВРЪЩА делото на Районен съд – Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4