Решение № 37 от 04.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Кюстендил, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500422 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№8193/14.07.2025г., подадена от Л.

В. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.********, чрез пълномощника адв.Т.

П. от АК- Кюстендил, същата и като съдебен адресат, с адрес: гр.Кюстендил, ул.„Цар Освободител“ №64, ет.2, насочена срещу решение №708 от 13.06.2025г., постановено о т Районен съд - Кюстендил по гр.д.№20231520101603 по описа за 2023г. н а същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Л. В. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*******, против Е. В. В., с ЕГН **********, с адрес в с.Жабокрът, общ.Кюстендил, ул.***, иск да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 12 364 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по засаждането и отглеждането на зеленчукови култури - домати в три броя оранжерии от по 500 кв.м. или общо 1.5 дка, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняването на вредата – 05.07.2023г., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сумата от 10 500 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняването на вредата до окончателно изплащане на сумата. Със същото решение КнРС е осъдил, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, Л. В. А. да заплати на Е. В.

В. сумата от 2 175 лева, представляваща разноски по делото.

1

Въззивницата излага съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа, че решаващият състав неправилно приложил материалния закон, приемайки, че исковете са недоказани и презумпцията за вина по чл.45 ал.2 от ЗЗД не е успешно оборена. Изтъква, че съдът не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, като същевременно преценил неправилно част от събрания доказателствен материал, което довело до формиране на погрешни крайни изводи.

Сочи допуснато от съда процесуално нарушение, свързано с назначаване на агротехническата експертиза, а именно: липсата на компетентност на вещото лице Т.С., която не била вписана като правоспособно лице в списъка на Камарата на независимите оценители, което обстоятелство било своевременно оспорено от ищцата.

Счита, че районният съд неправилно кредитирал и базирал изводите си на заключението на в.л.С., същевременно игнорирал заключението на в.л. Е.Т., и постановил съдебния си акт без да направи анализ на останалите СТЕ.

Изразява несъгласие с изводите на съда, че залИ.ето на оранжериите с вода не е станало в следствие деяние на ответника, а от падане на значителни валежи на 06 срещу 07.07.2023г. върху терена, на който те са разположени, които изводи съдът базирал на измерванията от Института по земеделие в с.Ябълково. Акцентира върху обстоятелството, че писмените доказателства, съдържащи данни за паднали валежи от 49 л/кв.м., респ. 72л/кв.м., били оспорени от ищцата, като подчертава, че от тях не се доказва, че на посочената дата именно на територията на с.Жабокрът се е изляло соченото количество вода. Допълва, позовавайки се на заключения на вещите лица, че оранжериите са от затворен, покрит тип и тези количества вода не могат да се излеят директно върху масивите, като същевременно те били снабдени с отводнителни канали.

Навежда пространни съображения в подкрепа на твърдението си, че извършените от ответника с притежавания от него багер действия, свързани с натрупване на земна маса, довели до отклоняване на водата и стичането й в имота на ищцата, са в пряка причинна връзка с настъпилите за ищеца вреди. Възразява като необоснован срещу извода на съда за липса на противоправно поведение на ответника.

Изтъква, че първоинстанционният съд допуснал процесуално нарушение, формирайки изводите си въз основа на показанията на св.Я.С., които определя като заинтересовани, предвид близките му отношения с ответника. Излага становище, че решаващият състав не следвало да кредитира показанията на свидетелите Е. и Я.С. и на свидетеля Б. Б., които не са преки очевидци на случая, и чиито показания са в противоречие с показанията на свидетелите Д Д. и Н.А. – преки очевидци, както и с обясненията на самия ответник, дадени в хода на проверката срещу него.

Въззивницата счита, че обясненията на ответника, дадени в друго производство, могат да бъдат ценени като извънсъдебно признание, доколкото обективират неизгодни за страната обстоятелства.

Поддържа се, че неправилно и необосновано съдът цени измереното количество валеж от Института по земеделие - с.Ябълково, който нямал лицензирана лаборатория за измерване количествата паднал дъжд, а не данните на НИМХ, установяващи количеството валеж и литри за м. юли 2023г., според чиято справка не може да се говори за проливен дъжд.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат уважени.

2

Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Е. И.ов В. чрез процесуалния представител по пълномощие адв. И. С., с който се изразява становище за нейната неоснователност и се възразява срещу наведените в нея оплаквания. Заявява се искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира се присъждане на разноски за въззивното производство.

ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази доводите и възраженията на страните, в рамките на своите правомощия, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.

Атакуваният съдебен акт, с оглед събраните доказателства, в това число и тези от въззивната инстанция, се явява правилен и следва да бъде потвърден, поради следното:

Производството пред РС-Кюстендил е инициирано с исковата молба, подадена о т Л. В. А., с постоянен адрес в гр.Кюстендил, против Е. В. В., с постоянен адрес в с.Жабокрът, с която са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника Ев.В. да заплати на ищцата Л.А. следните суми: 12 364 лева (увеличена по реда на чл.214 ал.1 от ГПК), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата, в качеството й на земеделски производител, имуществени вреди - претърпени загуби, равняващи се на направените разходи по засаждане и отглеждане на зеленчукови култури реколта 2023г. – домати от сортовете „Густо Пинк“. „Торбай“ и „Розова магия“ в три оранжерии, всяка от по 500 кв.м., разположени в ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Жабокрът, общ.Кюстендил, ползван по силата на договор за аренда от 10.05.2021г., както и сумата от 10 500 лева, частично от 21 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата, в качеството й на земеделски производител, имуществени вреди – пропуснати ползи, равняващи се на сумата, която А., като земеделски производител, отглеждащ домати от горните сортове, реколта 2023г. в посочените три оранжерии, би могла да получи от реализацията на пълния добив от реколтата, които вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, са настъпили в резултат на противоправно поведение на ответника В., изразяващо се в самоволно прокопаване / блъскане на 05.07.2023г. със собствения му багер на дига на канала за напояване, довело до отприщване на вода и наводняване на намиращите се в най-ниската част на местността три броя оранжерии, 3 стопанисвани от ищцата. Претендирано е и присъждане на законната лихва върху двете обезщетения, считано от датата на причиняване на вредата – 05.07.2023г., до окончателното им изплащане и на разноските, направени по делото.

Ответникът е оспорил исковите претенции с отговора на исковата молба, като е отрекъл да е извършил описаното от ищцата противоправно действие, както и е оспорил на терена въобще да е имало дига. Възразил е, че на датите 5-ти и 6-ти юли 2023г. в района на с.Жабокрът е имало голямо количество валежи, които именно са причинили наводнението, както в арендувания от ищцата имот, в който се намирали трите оранжерии, така и в съседните ниви, а също и в имота на самия ответник.

Ответникът е изразил предположение, че противоправни действия на ищцата и членовете на семейството й са попречили на отводняването на терена и стоят в основата на наводняването на оранжериите. Оспорени са и размерите на твърдените да са претърпени имуществени вреди.

В първоинстанционното производство е събран внушителен обем от доказателства – чрез приобщаването на документи, изслушване на вещи лица и на свидетели.

От анализа на доказателствата и от процесуалното поведение на страните може да се заключи, че между същите няма спор относно няколко факта: че ищцата Л.А. е била регистрирана като земеделски производител; че по силата на договор за аренда, сключен на 10.05.2021г. между нея и трето за спора лице – Г.Б., А. е имала правото да обработва 1825/9700 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Жабокрът, общ.Кюстендил, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, целият с площ от 9 699 кв.м.; че в този имот през селскостопанската 2023г. в три оранжерии, разположени в североизточния му край, в близост до имот с идентификатор №***, представляващ асфалтиран път, свързващ гр.Кюстендил и с.Жабокрът, А. е засадила домати от три различни сортове – различен сорт във всяка оранжерия. Установява се още и също не е спорно, че от срещуположната страна – югоизточната, ПИ с идентификатор *** е в близост до друг път, заснет като ПИ с идентификатор №*** – селскостопански, горски, ведомствен път с трайна настилка от макадам (земя, чакъл и камъни), който път от двете страни има отводнителни канавки, които в източния му край са били унищожени (запълнени с бетонови фундаменти и земя).

Няма спор и относно изложения в исковата молба факт, че на 06.07.2023г. и трите оранжерии, заедно с по-голямата част от поземления имот, в който са били разположени, са били наводнени по начин, че водата в оранжериите е достигала до около 50 см височина над нивото на терена.

От заключение с вх.№11133/30.09.2024г. по назначената от КнРС комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвено от вещите лица инж.Р.С. и Д.Н., в техническата му част, се установява, че и двата пътя (имот с №343 и имот с №181) са на по-високо ниво от нивото на терена на поземления имот, в който се намират оранжериите. Посочена е констатацията, че черният път - ПИ с идентификатор №***, продължава на изток до достигане на строителните граници на населеното място и преминава в път с трайна асфалтова настилка, заснет в КК като ПИ с идентификатор №***, от чиято южна страна са разположени имоти с плътни масивни огради, а от северната му страна няма отводнителна канавка или друго крайпътно съоръжение. Вещото лице инж.С. е охарактеризирал района – имота с оранжериите, заключен между двата пътя – като плато с ниво на терена, пониско от ограждащите го пътища, а също така е констатирал наличие на общ наклон на 4 терена с посоки: запад - изток и юг-север.