Решение № 15 от 05.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Административно наказателно дело 510/2025
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Христо Петров Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 21, т. 4 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл. 21, ал. 4 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл. 25, ал. 1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл. 25, т. 1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл. 18, ал. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Г.О., 05.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20254120200510 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Т. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Г.О., ул. „***” № 3, вх. Г, ет. 1, ап. 1, обжалва чрез своя защитник адв. С. Д. от САК издаденото срещу него Наказателно постановление № 2025-268-120002/11.08.2025 г. на М.Д.Л. – началник РУ – Г.О. при ОД на МВР – В.Т., с което за нарушение на чл. 21, т. 4 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на основание чл. 25, т. 1 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева). Счита същото за незаконосъобразно. Адв. Д. заема становище, че И. не е извършил нарушението, описано в НП, а именно – нахлуване на спортния терен. Освен това сочи, че при издаването на наказателното постановление са допуснати нарушения на нормите, уреждащи правилата за съставянето му. Според него наказващият орган се е задоволил единствено бланкетно да пренесе в обжалваният акт текста на нормата на чл.
21, т. 4 от ЗООРПСМ, като липсват констатации и фактически твърдения в тази насока в описателната част на атакуваният административен акт. Излага подробни доводи за това, че при индивидуализиране на нарушението е налице непълнота, довела до невъзможност жалбоподателят да научи фактическото 1 основание на претендираната отговорност. Адв. Д. допълва, че при съставяне на АУАН също е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в него е посочен свидетел П. М., без да е посочено дали е свидетел на извършването на нарушението, на установяването му или само на съставянето на акта, доколкото при липса на данни за други лица, присъствали при установяване на нарушението, АУАН е следвало да бъде подписан не от един, а от двама свидетели. Същевременно защитникът отбелязва, че АУАН, НП и Заповедта за налагане на принудителна административна мярка са съставени на една и съща дата, без да е налице възможността за това, визирана в чл. 44, ал. 4 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят И. И. се явява лично и със своя упълномощен защитник адв. С. Д. от САК. Лично и чрез своя защитник заявява, че поддържа депозираната срещу НП жалба. Дава обяснения по случая.
В хода на съдебните прения защитникът адв. Д. от САК заема становище за несъставомерност на деянието по чл. 21, т. 4 от ЗООРПСМ. Уточнява, че тази разпоредба предвижда санкции за нахлуване на спортния терен като по смисъла на т. 4 според него това е зелената тревна настилка, на която се провежда спортното мероприятие. А неговият подзащитен се намира на тревна площ, непосредствено след оградата и дори преди самата писта на терена, тоест той не бил навлязъл на самото футболно игрище. Според защитника това неговото деяние би могло да се субсумира като нарушение на т. 3 от този закон, включваща преодоляване на препятствия, прегради и т. н. на спортното съоръжение, но в никакъв случай не съставлява нахлуване на спортния терен. Алтернативно излага подробни доводи за приложимост на чл.
28 от ЗАНН.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Началник РУ – Г.О. при ОД на МВР – В.Т., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.08.2025 г. на стадион „Локомотив“ в гр. Г.О. се провеждала футболна среща от втора професионална лига между отборите на ОФК 2
„Локомотив“ – Г.О. и ОФК „Беласица“ – П.. Външния периметър на стадиона бил охраняван от служители на РУ – Г.О., а за охраната на вътрешния била ангажирана и наета охранителна фирма „Делта гард“. Футболната среща завършила с резултат 1:0 за отбора на ОФК „Локомотив“ – Г.О.. След последния съдийски сигнал между футболистите от двата отбора, треньорските щабове и съдиите възникнало напрежение. Започнали словесни нападки и един спрямо друг на спортния терен, пред резервните скамейки и на подхода към съблекалните. Вследствие на това част от привържениците на ОФК „Локомотив“ – Г.О. нахлули на спортния терен и се отправили към резервните скамейки и подхода за съблекалните, при което служителите на охранителна фирма „Делта гард“ се намесили и с помощта на част от футболистите на ОФК „Локомотив“, треньорския щаб и лица от управителните съвети на отбора и фен клуба, успяват да върнат обратно на трибуните навлезлите фенове.
На 10.08.2025 г. в сградата на РУ – Г.О. се явил председателят на ОФК „Локомотив“ – Г.О. В.Л.Р.. В снетото писмено сведение той заявил, че след последния съдийски сигнал на терена са навлезли резервните футболисти на ОФК „Беласица“ – П. и са обградили длъжностните лица на футболната среша, като това довело до ескалация между двата отбора. Охраната на футболната среща веднага се намесила, вследствие на което напрежението между двата отбора било преустановено. Заявил също, че разполага с видео запис, на който било видно кога навлизат феновете на стадиона. Предава същият с приемо-предавателен протокол от 11.08.2025 г.
Записът бил предоставен на служители от сектор „Криминална полиция“ при РУ – Г.О., които след преглеждането му установили самоличността на лицата извършили противообществената проява. Сред тях бил жалбоподателят И. Т. И.. На същия било снето писмено сведение, в което той заявил, че е бил в сектор „А“ по време на мача и след последния съдийски сигнал е забелязал, че треньорския щаб ма противниковия отбор е навлязъл на терена и футболист на ОФК „Локомотив“ – Г.О. бил ударен. По тази причина навлязъл на терена, като минал през незаключена врата в близост до терена, но охранителите на „Делта гард“ го извели извън терена.
На 11.08.2025 г. бил съставен АУАН № 2025-268-12-0002 (бл. № 0514554) срещу жалбоподателя за извършеното от него нарушение на чл. 21, т.
3
4 от ЗООРПСМ.
На същия ден било издадено и обжалваното наказателно постановление, което било връчено на И. И. на 12.08.2025 г. На 18.08.2025 г. е депозирана жалбата срещу него чрез наказващия орган до Районен съд – Г.О..
В настоящото производство като свидетели бяха разпитани актосъставителят Д. И. В. и свидетелят по акта П. П. М.. Двамата обясниха, че въз основа на предоставените записи от ръководството на футболен клуб „Локомотив“ – Г.О., прегледани то служители на „Криминална полиция“ при РУ – Г.О., които са установили феновете, навлезли на терена зад огражденията. В. и М. не са участвали в разпознаването на лицата. Не са виждали записа. Актът е съставен от тях, понеже сектор „Криминална полиция“ нямат правомощията за това, въз основа на техните данни и писменото сведение, снето от И..
В хода на съдебното следствие бе допуснат в качеството на свидетел и разпитан К.И.К. – присъствал на процесната футболна среща и приятел на жалбоподателя. В своите показания свидетелят Косев заяви, че след приключване на срещата футболистите на „Беласица“ – П. се държали грубо с публиката и футболистите на „Локомотив“ – Г.О.. Те били в сектор А, жалбоподателят се намирал встрани на две седалки от него. Уточни, че там, където свършват пейките имало асфалтова алея. Там имало отворена вратичка и И. действително минал през нея, но тръгнал да се движи по тревата до самата ограда. Там го спрял служител на „Делта Гард“ и И. се върнал обратно през вратата, от която се прибират футболистите. Не е стигал дори до лекоатлетическата писта, а бил само на около 50 см от оградата, където е тревната площ.
И. Т. И. даде лични обяснения по случая пред настоящата инстанция. В тях той също заяви, че се е намирал в сектор А. След края на срещата вече бил тръгнал да си ходи, когато видял футболист на „Беласица“ – П. да удря капитана на „Локомотив“ – Г.О.. Подпрял се на намиращата се до него вратичка и тя се отворила. Тогава той навлязъл на тревната настилка преди пистата и се отправил към скамейката на гостуващия отбор. В този момент бил спрян от служител на „Делта Гард“, който му казал да излиза и И. излязъл през вратата, която се намирала под съблекалните. Допълни, че е извън сектора за привърженици е бил за около минута, не повече.
4
По направено искане от страна на защитника съдът е изискал от РУ – Г.О. 1 бр. флаш-памет със запис на футболната среща между отборите на „Локомотив“ – Г.О. и „Беласица“ – П., предоставен от В.Л.Р. – председател на ФК „Локомотив“, с приемо-предавателен протокол от 11.08.2025 г.
Видеоклипът, материализиран върху магнитен носител, бе прегледан в съдебно заседание. На същият ясно се вижда как И. Т. И. за секунди пробягва през тревната площ преди пистата за бягане, след което веднага се връща към местата за публиката.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите Д. И. В., П. П. М. и К.И.К., от обясненията на жалбоподателя И. Т.
И., както и от приетите по делото писмени и веществени (1 бр. диск, съдържащ видеозапис на футболна среща) доказателства.
След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, което има правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на определената им компетентност, в давностните срокове по ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, т. 4 от ЗООРПСМ. Разпоредбата гласи, че противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отИ.е или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в нахлуване на спортния терен. Съответната на нарушението по чл. 21, т. 4 от ЗООРПСМ санкционна разпоредба е тази на чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ.
Последната предвижда за извършени противообществени прояви по чл. 21, т.
1 - 10 да се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
Настоящата съдебна инстанция не споделя възражението на защитника адв. Д. за несъставомерност на деянието по чл. 21, ал. 4 от ЗООРПСМ, тъй като според него спортният терен е зелената тревна настилка, на която се провежда спортното мероприятие и до която И. не е стигал. Действително, в 5 специалния закон няма легална дефиниция на понятието „спортен терен“. По тази причина следва да се изхожда от целта на закона, а именно - да се опази общественият ред преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия, както и нарушителите на този ред да претърпят негативни последици, изразяващи се в налагане на съответните наказания. Ето защо наред с другите видове противообществени прояви, описани в чл. 21 от ЗООРПСМ, законодателят е предвидил като такава и нахлуването на спортния терен. В този смисъл не може да се възприеме като меродавно съждението, че под термина спортен терен следва да се разбира единствено затревената част на игрището. В настоящия случай конкретният спортен обект – стадион „Локомотив“ в гр. Г.О. разполага със спортен терен, който включва както футболно игрище, така и лекоатлетическа писта, около него. Във връзка с провеждането на спортни мероприятия на терена са поставени защитни ограждения, които отделят трибуните от лекоатлетическата писта. Те са поставени там именно, за да индикират на посетителите, че е забранено тяхното преминаване и съответно нахлуването на спортния терен.
Евентуалното тяхно преодоляване би застрашило и възпрепятствало провеждането на спортното мероприятие, тъй като на пистата често биват разположени линейки на бърза помощ, журналисти, треньори и други лица, пряко ангажирани с провеждането на футболната среща. По тази причина и доколкото жалбоподателят сам твърди, че е преминал тези заграждения, то той е извършил нарушението, което му е вменено – нахлуване на спортния терен.
Разпечатката съдържа 38 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17b2c179-5091-405c-b028-a271fcf5bec9