Решение № 178 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора А. Ист. Р. като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600090 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. И. В. И. – а. Я., срещу присъда № 260058 от 19.10.2022г. на СГС, НО, 17-ти състав, постановена по нохд № 2774/2019 г., с която съдът признал подсъдимия за виновен в това, че: На 01.06.2018г. в гр. Банкя, дал подкуп в размер на 20 лв. на длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение – полицейски орган - полицейския служител от СПС ОВОР – СДВР Д. М., за да не извърши действие по служба – да не състави акт за административно нарушение по чл. 45, ал. 2 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК му наложил наказание „пробация“ с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, и двете мерки за срок от шест месеца, както и „глоба“ в размер на 300 лв.

На основание чл. 307а НК отнел предмета на престъпление - сумата от 20лв. в полза на държавата.

С жалбата се твърдят допуснати от първостепенния съд нарушения на 1 процесуалния закон и неправилност на присъдата. Представят се доводи, че съдът е надценил значението на едни доказателства за сметка на други, неправилно придал доказателствена стойност на протокола за оглед, неправилно кредитирал показания на свидетелите - полицейски служители. Оспорва се самото изпълнително деяние, тъй като действията на подсъдимия не включвали подаване на банкноти. Също така подсъдимият бил съгласен, че е извършил нарушение и е пожелал да понесе отговорност за него. Прави се искане присъдата да се отмени и вместо нея постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание през въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура счита въззивната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Определя обвинението като несъмнено доказано, присъдата като правилна и законосъобразна и моли да се потвърди.

Защитникът на подсъдимия пледира да се уважи въззивната жалба. Поддържа доводите в нея. Акцентира на противоречивите доказателства в показанията на ключови свидетели – полицейските служители, и моли да не бъдат кредитирани.

Пледира присъдата да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият се признае за невиновен по обвинението.

Подсъдимият в лична защита подържа казаното от защитника.

В последна дума отрича престъплението и моли да бъде оправдан.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на страните в съдебно заседание и доказателствата по делото и като сам служебно по реда на чл. 314 НПК подложи присъдата на цялостна проверка, прие следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е провел надлежно следствие, подложил е събраните доказателства на вярна оценка, според действителното им съдържание. За изясняване на някои фактически положения, както и за саниране на очевидно ползвани от първостепенния съд показания на св. М. З. от досъдебното производство без да са прочетени по реда на чл. 281 НПК, въззивният съд допусна допълнителен разпит на св. М. З.. Допусна допълнителен разпит и на подсъдимия по негово желание да даде обяснения. Допълнителното разследване не довежда до промяна на приетите за установени с присъдата факти, а само до тяхното обосноваване.

Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съд прие за установено от фактическа страна, че:

Св. Д. М. бил полицейски служител от 2015г., като последната му длъжност съгласно Заповед № 513з-372 от 23.01.2017г. била полицай 01 група сектор С -1 към отдел Специализирани полицейски сили за спазване и възстановяване на обществения ред при Столична дирекция на вътрешните работи. Св. Д. М. и св. М. З., също полицейски служител, работели в 09 РУ – СДВР.

Съгласно длъжностна характеристика, св. Д. М. извършвал охранителна дейност в групата на сектора, свързана с опазване и възстановяване на обществения ред, осигуряване на движението и оказване противодействие на престъпността.

Извършвал и административно-наказателна дейност при установяване на 2 административни нарушения по Наредбата за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/.

На 01.06.2018г. св. Д. М. и колегата му св. М. З., изпълнявали служебните си задължения в гр. Банкя като автопатрул АП – 240- 1 със служебен автомобил „Опел“ модел „Астра“ с рег. № ***.

Около 16:20ч. свидетелите забелязали лек автомобил „Шкода“, модел „Суперб“ с рег. № ***, който подсъдимият И. И. бил спрял неправилно на кръстовището между ул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Кирил и Методий“, до друг паркиран автомобил и образувал втори ред автомобили в активната лента за движение по ул. „Ал.

Стамболийски“.

Св. Д. М. спрял служебния автомобил и отишъл до автомобила на подсъдимия.

Представил се на подсъдимия, поискал му документите за проверка, помолил го да премести автомобила и да отиде до полицейския автомобил, за да му бъде съставен акт за административно нарушение.

Подсъдимият дал исканите документи, преместил автомобила си и отишъл до полицейския автомобил. В него на предна лява седалка седял св. Д. М., а на предна дясна – св. М. З..

Подсъдимият като останал с впечатление, че свидетелите са служители на КАТ и ще му съставят акт по Закон за движение по пътищата, което, според него щяло да породи много неудобства и проблеми, свързани с отнемане на контролен талон и точки, настоявал, че за нарушението трябва да му бъде съставен фиш, който да плати веднага, а не акт. Свидетелите му обяснили, че не могат да съставят фишове по ЗДвП и ще му съставят акт по НОДТСО. Действително правомощията на свидетелите като полицейски служители не включвали административно-наказателна дейност по ЗДвП.

Подсъдимият, виждайки че ще му бъде съставен акт, започнал да се държи арогантно, да спори, да обяснява, че имал важни задачи, че не бил престъпник да му губят времето, че щял да ги „пусне“ в „прайм-тайма“ на телевизията. Настоявал да му издадат фиш.

Св. Д. М. започнал да съставя акт за извършено от подсъдимия административно нарушение, под № 591040. Тогава подсъдимият бръкнал в джоба на панталона си, извадил портфейл, от него извадил банкнота от 20 лв. и казал на свидетелите: „Вземете тези 20 лв. да се почерпите да не ме бавите и да направите компромис, че и без това имам достатъчно ангажименти и да ми върнете документите“. Св. М. З. му казал да си прибере парите, защото това било престъпление. Подсъдимият обаче протегнал ръка през отворения докрай прозорец на шофьорската седалка и пуснал банкнотата с репликата: „Вземете!“. Банкнотата паднала между краката на св. Д. М.. Св. М. З. веднага слязъл от автомобила и задържал подсъдимия. Св. Д. М. също слязъл от автомобила. Свидетелите докладвали за случая на ОДЧ на 09 РУ – СДВР и запазили обстановката в автомобила, без да местят нищо.

На място дошла огледна група от 09 РУ – СДВР, която провела оглед на полицейския автомобил. Било констатирано, че предният ляв прозорец на автомобила бил свален докрай, на предна лява седалка се намирал 1 бр. химикал и черен калкулатор, а вдясно от предната лява врата, на около 60 см от нея и на около 40-50 3 см. от волана върху предна лява седалка се намирала банкнота с номинал 20 лв., сериен № БЮ 1545401, която била иззета. Банкнотата е изследвана с техническа експертиза и установена като истинска.

Подсъдимият бил отведен в 09 РУ – СДВР и задържан. Започнатият на място акт за нарушение, чието съставяне било прекъснато от описания случай, бил довършен в сградата на 09 РУ – СДВР. Актът бил съставен за нарушение на чл. 45, т. 2 от НОДТСО - за паркиране и престой като втори автомобил до престояващ или паркиран автомобил заемащ активна лента за движение. /л. 48 ДП/

Изложената фактическа обстановка се извежда от доказателствата, събрани от първостепенния съд и от въззивната инстанция в допълнително разследване.

Въззивната инстанция се съгласява с анализа на доказателствата, проведен от първия съд, който е детайлен, изчерпателен и задълбочен. Трябва да се отбележи обаче, че на места анализът почива на предпоставки, каквито не се наблюдават. Така, съдът е съобразил като надлежно събрани доказателствени средства от досъдебното производство показания на св. М. З. и св. Д. М., които не са прочетени по реда на чл.

281 НПК, независимо че в мотивите съдът е отбелязал обратното. Прочетените показания на св. М. З. в частта на само един отговор на въпрос, не съставляват всички негови показания, които се съдържат в три отделни протокола, както и нямат отношение към показанията на св. Д. М., които изобщо не са прочетени. /л. 41, гръб нохд/

Доколкото показанията на двамата свидетели са с един характер и по едни и същи обстоятелства, описаният пропуск бе отстранен от въззивната инстанция чрез допълнителен разпит и прочитане показанията на св. М. З. по реда на чл. 281 НПК.

Вярна е преценката на първия съд за достоверния характер на показанията на св. Д. М. и св. М. З., които си кореспондират, последователни са и са подкрепени и от други доказателствени източници, в частност - протокола за оглед, при който била намерена и иззета процесната банкнота от 20 лв. Показанията и на двамата свидетели са еднопосочни по основни фактически положения като тези, че подсъдимият се държал арогантно, че спорил с тях за издаване на фиш, а не акт, че пуснал в колата банкнота от 20 лв. за да не му съставят акт, че започнатият акт за административно нарушение не бил довършен на място, а в 09 РУ – СДВР.

Показанията на свидетелите се подкрепят в голяма част и от обясненията на самия подсъдим, който не отрича, че е спрял автомобила си неправилно, че е имал разговор с полицейските служители по повод нарушението си, че е настоявал да не му съставят акт, а фиш.

Единственото несъответствие между свидетелите касае мястото, където банкнотата паднала при пускането й. Според св. Д. М. – това било между краката му на седалката, а според св. М. З. – между краката на М. до седалката. Разминаването е относително и несъществено, а и привидно, тъй като в показанията си св. М. З. прави уговорката, че няма точен спомен как е станало подхвърлянето на банкнотата. /л. 42 нохд/. Поради това и не може да се говори за действително противоречие. Още повече, че протоколът за оглед е доказателственото средство, което показва несъмнено кое е 4 било въпросното място. То следва да се обвърже с показанията на свидетелите, че са запазили местопроизшествието до пристигане на огледната група. Не на последно място разминаването касае незначителна подробност, тъй като главното е, че банкнотата е била пусната от подсъдимия в полицейския автомобил и то с думи говорещи недвусмислено за предназначението й на подкуп.

Неоснователно е възражението на защитника във въззивната жалба, че противоречие между свидетелите имало и по обстоятелствата как е съставен актът за нарушение. Такова противоречие не се наблюдава. И двамата свидетели са еднопосочни за обстоятелството, че съставянето на акта е започнало на мястото на проверката, което е нормално при констатирано нарушение, но е завършило в сградата на 09 РУ – СДВР, което е логично, с оглед прекъсването на процедурата поради деянието на подсъдимия. В такъв смисъл са показанията на св. М., че „..в районното беше довършен актът“ /л. 37 гръб нохд/, на св. З., че „актът беше започнат на местопроизшествието и завършен в районното“ /л. 41 нохд/, прочетени показания на св. М. З. от досъдебното производство, че докато колегата „съставял акта“ подсъдимият подхвърлил банкнотата /л. 8 ДП/, вкл. и прочетените показания на св. М.