Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5685 от 12.12.2024, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 1150/2024
Вид
Решение № 5685
Подписан
12.12.2024
В сила
05.03.2025
Състав
Василка Желева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5685

Хасково, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора АНТОН ПЕНЕВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20247260701150 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на И. А. М., гражданин на [държава], с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец): РПЦ – Харманли, [жк], срещу Решение №11024/24.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че административният акт бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, при което бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят бил изложил добросъвестно пред административния орган причините, поради които напуснал Сирия, и те били възприети от същия правилно. Жалбоподателят се опасявал за своята сигурност вследствие на водещите се военни действия в неговия район. В частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт бил преценил, че не му е заявено за жалбоподателя да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице за жалбоподателя, и той не можел да се завърне в Сирия поради изложените по време на интервюто обстоятелства.

Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл.3 от ЕКПЧ включвала една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявала изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл.3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава (бежанци „sur place“). Чл.5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени факти сочели повърхностно провеждане на административната процедура, която водела до издаването на един незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността на жалбоподателя.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си ст.юрк. Л. Г., излага писмено подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР, с вх.№105450-12634/13.12.2022 г. и молба, подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ при МС под вх.№7635/16.12.2022 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-25941/16.12.2022 г., И. А. М., гражданин на [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-25941/16.12.2022 г. като И. (собствено име) М. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на [държава], роден на [дата]. в Сирия, [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – **, религия –***, професия – ***, с *** образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите и брата на чужденеца, които са в Сирия, и за неговата съпруга и 1 дете, за които е вписано, че са в Турция.

С писмо рег.№УП-25941/19.12.2022 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от И. А. М. молба за закрила.

С Решение №5121/14.03.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ, на основание чл.77, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУБ, е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на И. А. М., с мотиви, че молителят е бил надлежно поканен да се яви за провеждане на интервю, от съставения констативен протокол с рег.№УП-25941/09.01.2023 г. е видно, че той не се е явил на определената му дата, както и в продължение на 30 дни след нея, за да посочи обективни причини, които са му попречили да изпълни задължението си, и съгласно докладна записка с вх.№28/04.01.2023 г. на РПЦ – Харманли кандидатът самоволно е напуснал Центъра и от 29.12.2022 г. е в неизвестност.

С адресирана до Директора на РПЦ – Харманли при ДАБ Молба рег.№УП-25941/01.07.2024 г. И. А. М., гражданин на [държава], е поискал производството по подадената от него молба за международна закрила в Република България да бъде възобновено и подновено от етапа, на което е било прекратено.

По изготвена от младши експерт в отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли Докладна записка рег.№УП-25941/01.07.2024 г., че са налице условията на чл.77, ал.2 от ЗУБ, съгласно които производството за предоставяне на международна закрила се счита възобновено, ако чужденецът се яви в рамките на 9 месеца от прекратяването и пожелае молбата му да бъде разгледана, е поставена положителна резолюция от 01.07.2024 г. на Директора на РПЦ – Харманли за възобновяване на производството.

До И. А. М. е изпратена Покана рег.№УП-25941/01.07.2024 г. за провеждане на интервю, връчена му на 01.07.2024 г.

С второ по ред писмо, поради възобновено производство по молбата за международна закрила, с рег.№УП-25941/08.07.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от И. А. М. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-13360/23.08.2024 г. (рег.№УП-25941/26.08.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-25941/01.07.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с И. А. М., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че бил роден в [населено място], област Дараа и там живял до 2014 г., след това заминал за Халеб, където живял до края на месец ноември 2022 г., когато тръгнал за България. Сочи, че родният му град се намирал в близост до Йордания, на един час път с автобус от Дараа. Разказва, че бил завършил шести клас в родния си град и работел като механик. Бил [семейно положение] от 2018 г., със съпругата си имали една дъщеря на три години, родена в родния му град. В момента семейството му се намирало в Истанбул, Турция, там били от един месец горе-долу, живеели при близки роднини на жена му, която не работела, били издържани от неговата майка, която се намирала в Сирия и се занимавала със земеделие. Имал и един брат, който се намирал в родния му град.

Интервюираният разказва, че през месец ноември 2022 г. напуснал Сирия и влязъл в Турция нелегално. Установил се в Истанбул, отседнал в малък хотел. Нямал проблеми с властите на Турция, никой не го бил принуждавал да се връща в Сирия, напуснал Турция, защото целта му била Германия. Около 20 ноември 2022 г. влязъл в България нелегално, с помощта на стълба и в началото на м.декември 2022 г. бил задържан от българските власти на път за София. Разказва, че след това от България влязъл нелегално пеша в Сърбия, оттам нелегално пеша влязъл в Унгария, откъдето отишъл в Австрия – нелегално с кола, и от Австрия отново нелегално с кола влязъл в Германия, където му дали документ като удостоверение, да може да се движи, и бил в отворен лагер за бежанци.

На въпроса защо е напуснал страната си по произход, отговаря: „Напуснах Сирия, защото по време на войната пострадах от снаряд в ръката и затова отидох в Халеб. В самото начало – през 2011 г. имаше мирни демонстрации, а после полицаите започната да бият хората. На третия месец след като започната демонстрациите, полицаите затвориха доста деца и след един месец ги пуснаха. След това лека-полека военните на правителството започната да арестуват хора от вкъщи. Сложиха и бариери по улиците. След това имаше бомбардировки от самолети – пускаха варели от самолети – това беше от 2013 до 2014 г., веднъж от една бомбардировка се нарани дясната ми ръка и майка ми помогна да отида извън града и отидох в Халеб, там положението беше по-добро от района на Дараа. И там имаше отвличания на хора, имаше и други проблеми – може и куршум да те улучи. Не можах да взема жена си и детето поради финансови причини“.

Интервюираният декларира, че не е членувал в политически партии, не е бил арестуван или осъждан в Сирия или в друга държава, не е имал проблеми с официалните власти на Сирия, не е бил жертва на насилие и не е имало заплахи към него. Заявява, че не е имал проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група в Сирия или в друга държава, където е пребивавал, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия на мюсюлманин-сунит в Сирия или в друга държава. Сочи, че е отбил военната си служба от 2010 до 2011 г. в Хомс. На въпроса какво трябва да се случи, за да се завърне в страната си, отговаря „да се оправи положението, да няма отвличания“.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-25941/13.09.2024 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №11024/24.10.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. А. М. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 04.11.2024 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 07.11.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход Сирия. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.