Решение № 157 от 21.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20265000500150 по описа за 2026 година намира следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 1139/30.01.2026 г. от А. Д. Г. ЕГН ********** срещу решение № 534/15.12.2025 г., постановено по г. д. № 688/2022 г. по описа на ОС – Пазарджик, с което отхвърлен иска на А. Д. Г. ЕГН ********** от гр.София, бул. „*“ № *, ет.

*, ап. *** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, бул. „Македония“ № 3, БУЛСТАТ 000695089 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000.00 лева, във връзка с настъпилата при ПТП на 22.12.2018 г. смърт на нейния баща Д.

А. Г., ведно със законните лихви, считано от 22.12.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.

Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, бул. „Македония“ № 3, БУЛСТАТ 000695089, както следва: „Европейски пътища“ АД - гр. Пловдив, ЕИК 115004094 „Грома холд“ ЕООД - с.

Бело поле, област Благоевград, ЕИК 101611650, „Инжстройинженеринг“ ЕООД - гр. Варна и „Еко хидро-90“ ООД - гр. Пазарджик, ЕИК 112580619.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да осъди ответника да заплати сумата от 45 000.00 евро. Претендира разноски.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, БУЛСТАТ 000695089 (АПИ) счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

1

„Европейски пътища“ АД - гр. Пловдив, ЕИК 115004094, в качеството на трето лице-помагач на АПИ счита, че въззивната жалба е неоснователна.

„Грома холд“ ЕООД - с. Бело поле, област Благоевград, ЕИК 101611650, в качеството на трето лице-помагач на АПИ счита, че въззивната жалба е неоснователна.

„Еко хидро-90“ ООД - гр. Пазарджик, ЕИК 112580619, в качеството на трето лице-помагач на АПИ счита, че въззивната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от А. Д. Г. ЕГН ********** от гр.София, бул. „*“ № *, ет. *, ап. *** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, бул. „Македония“ № 3, БУЛСТАТ 000695089.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 150 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди смърт на нейния баща Д. А. Г., настъпила при ПТП на 22.12.2018 г., ведно със законните лихви, считано от 22.12.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноските.

Ответникът на признава исковете. Претендира разноски.

Субективно съединени обратни искове иск, предявени от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, бул. „Македония“ № 3, БУЛСТАТ 000695089 против Европейски пътища“ АД - гр. Пловдив, ЕИК 115004094 „Грома холд“ ЕООД - с. Бело поле, област Благоевград, ЕИК 101611650, „Инжстройинженеринг“ ЕООД - гр. Варна и „Еко хидро-90“ ООД - гр. Пазарджик, ЕИК 112580619.

Ищецът по обратните искове моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят сумата, която Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, бул.

„Македония“ № 3, БУЛСТАТ 000695089 евентуално би била осъдена да заплати на първоначалния ищец А. Д. Г. ЕГН ********** до размера от 150 000.00 лева.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

І. за предмета на въззивното производство:

В исковата молба се иска съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 150 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди смърт на нейния баща Д. А. Г., настъпила при ПТП на 22.12.2018 г., ведно със законните 2 лихви, считано от 22.12.2018 г. до окончателното плащане.

В петитума на въззивната жалба се иска ответникът да бъде осъден да заплати да заплати сумата от 45 000.00 евро или 88 012.35 лева.

Следователно предмет на въззивното производство е дължимостта на сумата от 88 012.35 лева. За разликата над 88 012.35 лева до пълния предявен размер от 150 000.00 лева или за 61 987.65 лева, решението на първоинстанционният съд не е обжалвано и е влязло в сила.

ІІ. по същество:

В исковата молба се твърди, че А. Д. Г. ЕГН ********** е дъщеря на Д. А. Г. ЕГН **********.

Доказателства за това твърдение не са представени.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2018 г., на пътен участък на надлез в с. з., при управлението на л. а. „Лада-ВАЗ 21061“, Г. е участвал в ПТП, като е навлязъл в лентата за насрещното движение и се блъснал челно в движещия се по нея товарен автомобил. Като резултат от удара, Г. получил значителни и починал.

Тези твърдения не са спорни и се доказват от представените писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, заключение на медицинска експертиза (л. 266 – 269 от делото на ОС).

По делото е спорен механизмът за настъпване на ПТП и кой носи отговорност за причините за него.

Няма спор, че мястото на инцидента е част от републиканската пътна мрежа. Ето защо отговорност следва да бъде търсена от АПИ, на база на нормативните актове, с които и е възложено управлението и дейността по поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа (чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 2 и 3 от Наредба № РД-02-20-19/12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата.

В исковата молба се твърди, че основната причина за ПТП е „изцяло непочистен заледен пътен участък“, който не позволявал безопасно преминаване и от това следвало риск за водачите на МПС.

По делото няма никакви данни пътят да се нуждаел от почистване, което се предприема при снеговалеж и навявания от сняг върху пътната настилка. Събраните доказателства установяват, че на 22.12.2018 г. сняг не е валял, нито е имало натрупан такъв от предишни валежи върху надлеза, нито-уплътнени снежноледени пластове, които да е било необходимо да се почистят.

Според комплексната техническа експертиза (л. 509 – 553 от делото на ОС), имало е поледица, т. е. тънка ледена коричка, която се предполага, че не се е забелязвала от водачите на МПС, а настилката е изглеждала като мокра. В експертизата подробно е обяснено как се образува този, наричан още „черен лед“ върху пътната настилка и категорично не се касае за заледяване, образувано поради непочистен сняг. Такива заледени 3 участъци от пътя няма как и не се почистват механично, а за да се предотвратят опасности от заледяване на пътя чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредбата предвижда, че се предприема „обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане: разпръскване на минерални материали и химични вещества“.

В исковата молба се твърди, че състоянието на заледения пътен участък не позволявало безопасно движение.

Това твърдение е неоснователно.

Според вече коментираното заключение на комплексната техническа експертиза (л. 509 – 553 от делото на ОС), сутринта на 22.12.2018 г. е имало мъгла, температурите са били малко под нулата, а върху пътната настилка е имало тънък лед, който изглежда да водачите на мокър асфалт. При тези обстоятелства починалия водач на автомобил е преминавал по надлеза със скорост 62 км. ч., при разрешена при нормални пътни условия до 50 км. ч. Ограничението е поради преминаването в населено място, което според експерта инж. С. е било достатъчно, за да се гарантира безопасното преминаване през надлеза и при зимни условия, когато може да се очакват хлъзгави участъци. Нарушавайки тази забрана за максимално допустимата скорост и пренебрегвайки мъглата и състоянието на настилката, която е изглеждала мокра, а това също я прави хлъзгава, водачът на автомобила сам се е поставил в риск. Скоростта с която се е движил е била над допустимата и далеч надвишаваща съобразената с конкретните метрологични условия и особеностите на пътя надлез с наклон от 2% при спускане. По въпроса дали е било необходимо поставянето на знак, предупреждаващ за опасност от заледяване на пътния участък или от такъв за скорост под 50 км. ч., експертизата отговаря отрицателно, с аргументи, че скоростта е ограничена до 50 км. ч. от влизането в населеното място, хоризонтална права е, без завой/и няма данни за влошено техническо състояние на съоръжението-надлез. Вещите лица се позовават и на наложената практика пътен знак А15 и табела Т14 да се поставят приоритетно пред мостови съоръжения, премостващи реки или разположени в близост до водоеми, където изпаренията и влагата са значително по-големи, респективно има мъгли и опасност от заледяване по пътя, както и - на автомагистралите, поради несравнимо по-голямата интензивност на транспортния поток. Очевидно процесното място не отговоря на тези критерии, поради което не е проява на небрежност от страна на АПИ непоставянето на тези допълнителни знаци. Настъпването на ПТП на 22.12.2018 г. и обстоятелства

В експертизата ясно е описан механизма и възможните причини за настъпване на ПТП в конкретния случай, като се държи сметка кои от тях са безспорно установени и кои – предполагаеми. Превишената и несъобразената скорост и навлизането в насрещната лента за движение са нарушения на нормативните правила за движение по пътищата и допускайки ги водача на автомобила безспорно има вина за настъпилото ПТП.

В сферата на предположенията, експертизата заключава, че било възможно да навлизането в насрещната лента да е станало при загуба на управление поради: скоростта от 62 км. ч., неправилно боравене с газ, спирачка или волан или технически причини, свързани автомобила. При липса на доказателства за значими технически повреди, следва да се 4 приеме, че загубата на управление и навлизането в насрещната лента са станали по вина на водача.

Колкото до извода в експертизата, че състоянието на пътното платно е „част от предпоставките за настъпване на произшествието", то това се коментира в условията на "внезапно попадане от пътен участък с нормално суха настилка върху пътен участък със заледена", при мъгла и намалена видимост, при което водачът бил в невъзможност да реагира адекватно на загуба на странична устойчивост и неконтролируемо занасяне на автомобила.

Следва да се има предвид, че автомобилът вече е бил преминал половината от надлеза и е започнал спускане, при изкачването пътния участък също е бил заледен, видно от показанията на свидетели Г., Л. и К.-В., но процесният автомобил го е преминал без проблем. Според показанията на свидетел А., хлъзгавината на пътя се е усещала едва при натискане на спирачка, именно той описва как е успял да реагира адекватно и да отклони автомобила си при опасна ситуация, като го е овладял и не е загубил управление при скорост около 30-40 км. ч.

Освен това свидетелите установиха, че множество други автомобили са се движели безпрепятствено и са преминавали по надлеза без инциденти при същите метрологични условия и състояние на настилката в този отрязък от време, което косвено подкрепя извода за субективно причини за настъпване на процесния инцидент.

Надлезът е бил опасен за преминаване, но проходим обективно. При движение със съобразена (по-ниска) скорост, при внимателно шофиране и адекватни реакции, е било възможно безпрепятственото му преминаване. Дори при допусната загуба на управление и навлизане в другата лента е можело да се избегне сблъсъка с насрещно движещия се автомобил, но прие една значително по-ниска скорост дори спрямо разрешената - при 25 км. ч., според посоченото в експертизата. Не се касае за инцидент, който е бил неизбежен поради самото заледяване на пътя, нито пък доказателствата сочат, че това е „основната причина за ПТП“, както се твърди в исковата молба.