Определение № 115 от 13.05.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Търговище, 13.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20243500200211 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК

Образувано е по ЖАЛБА от В. А. Ю., от с. Плъстина, срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.04.2024 год. на Окръжна прокуратура, гр.

Търговище, с което е прекратено ДП № 1/2021 год. по описа на ОСлО в ТОП, пр. преписка вх. № 1203/2020 год. на ТОП.

В жалбата относно процесното постановление се навеждат доводи затова, че процесното постановление не отговаря на събраните факти, от които било видно вината на конкретно лице. Моли се да бъде проверено наличието на извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Посочва се, че неправилно прокурорът в постановлението на стр. 3, е посочил, че кръвното налягане на починалия С. Ю. било в норма, при резултат от 180/60.

Сочи, че прокуратурата е констатирала конкретни пропуски на преглеждащия лекар.

Изразява се несъгласие за това, че не е установена причината за настъпване на смъртта, като се излагат доводи за това. Прави се искане за отмяна на процесното постановление на ТОП , като разследването бъде продължено и съответно повдигнато обвинение срещу конкретен лекар за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

След преценка на материалите по делото, съдът установи следното:

Жалбата е подадена от легитимно лице – съпруга на починалия, видно от Удостоверението за наследници, т.е. от лице, което има право да обжалва актовете на органите на прокуратура. Спазен е срокът по чл. 243, ал.4 от НПК и делото е подсъдно на ТОС.

Досъдебното производство е било образувано затова, че на 19.02.2020 год. в гр.

Омуртаг, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – при упражняване на лекарска професия,е причинил смъртта на С. С. Ю., настъпила на същата дата в с. Плъстина, общ. Омуртаг – престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Делото за четвърти път постъпва по реда на чл.243, ал. 4 от НПК, както следва: с 1 постановление от 23.11.2021 год. наказателното производство по ДП № 1/2021г. по описа на ОСлО при ТОП е било прекратено; с Определение № 3/10.01.2022г. по ЧНД № 295/2021г.

Окръжен съд Търговище е потвърдил постановлението за прекратяване; срещу определението на съда е депозирана жалба пред Апелативен съд Варна; с Определение № 14/22.02.2022 год. по ВЧНД № 49/2022г. АС е отменил определението на Окръжен съд Търговище и е дал указания за допълнително разследване; с постановление от 22.08.2022 год. Окръжна прокуратура Търговище отново е прекратила наказателното производство; постановлението за прекратяване е било обжалвано пред Окръжен съд Търговище, който с определение № 211/02.12.2022 год. по ЧНД № 204/2022г. е потвърдил прекратяването; срещу определението е подадена жалба до Апелативен съд Варна; АС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав; с определение № 89/09.03.2023 год. по ЧНД № 67/2023 год. Окръжен съд Търговище е потвърдил постановлението за прекратяване; с определение № 125/29.03.2023 год. по ВЧНД № 106/2023 год. Апелативен съд е отменил постановеното определение от Окръжен съд Търговище и е върнал делото на Окръжна прокуратура Търговище с указания за допълнително разследване.

В постановлението на ОП, с което е прекратено наказателното производство, е приета следната фактическа обстановка:

Пострадалият С. Ю. живеел със съпругата си В. Ю. в с. Плъстина, общ. Омуртаг.

През лятото на 1991г. Ю. бил приет в болница в гр. Омуртаг заради лека форма на прединфарктно състояние. Било му препоръчано медикаментозна терапия (пропранолол, аспирин или нитроглицерин), която да се приема при нужда. Много рядко, един - два пъти годишно, се налагало Ю. да ползва предписаните му медикаменти.

На 19.02.2020 год. около 15,00 часа С. Ю. се оплакал на съпругата си, че чувства стягане в гърдите. Тъй като подобно състояние се било случвало и друг път, но отминавало за около 5 минути, те решили да изчакат. Когато след петнадесет минути Ю. не почувствал подобрение, те решили, че трябва да отидат в болницата в гр. Омуртаг. Двамата тръгнали към колата, но преди да се качи в нея, Ю. се свлякъл на земята. Към 15,30 часа съпругата му, силно притеснена, се обадила на тел.112, за да повика помощ. После извикала на сина им да потърси хора, които да качат баща му в колата. С помощта на съседи Ю. бил сложен да легне на една от седалките в колата, и двамата със съпругата му потеглили към гр. Омуртаг.

Сигналът, подаден от съпругата на Ю., бил регистриран в ФСМП Омуртаг в 15,46 часа. От получените данни за състоянието на пациента била направена преценка за спешност на случая, и незабавно бил изпратен екип към адреса. Тъй като в края на с. Плъстина Ю. дошъл на себе си и поискал вода, жена му спряла до чешма и му дала да пие. Тя отново се обадила на тел.112, за да каже откъде да мине линейката, за да се срещнат. Двата автомобила се засекли в близост до с. Долно Новково. Д-р И. Ц., лекар в ФСМП Омуртаг към ЦСМП - Търговище, слязъл от линейката и отишъл до колата на семейството.

Виждайки състоянието на пациента, той преценил, че се налага транспортиране до болницата в гр. Омуртаг за преглед от специалист. Д-р Ц. попитал Ю. дали би могъл да стигне до автомобила на спешна помощ. Ю. се придвижил на собствен ход до линейката, 2 лекарят му помогнал да се качи, и тръгнали към болницата в гр. Омуртаг. След тях потеглила и В. Ю.. В 16,25 часа. спешният автомобил бил в сградата на болницата. Веднага след това на Ю. била направена кардиограма от дежурната сестра С. И., като тя пропуснала да напише върху нея името на пациента. За да бъде поставена правилна диагноза при тези симптоми, било нужно да се извърши консултация с лекар кардиолог. Тъй като към този момент в болницата такъв не бил на разположение, по правило следвало да бъде извикан специалист по вътрешни болести, или по анестезиология и интензивно лечение. За консултация бил извикан д-р А. С. - лекар от „Вътрешно отделение“ на МБАЛ – Омуртаг, който притежавал специалности - вътрешни болести и гастроентерология. При прегледа на Ю., д-р С. видял направената от сестра И. кардиограма. Измерено било кръвното налягане на Ю., то било в норма. Данните на кардиограмата и наличните симптоми на пациента насочвали към признаци на миокардна исхемия, като в такива случаи следвало да се извършва трикратно изследване стойността на тропонин – биомаркер за миокардна некроза ,и Ю. да остане за наблюдение в болница. Д-р С., обаче, не разчел правилно данните от ЕКГ-то и това довело до диагностични, а оттам и лечебни пропуски. Д-р С. не назначил необходимите изследвания и преценил, че състоянието на Ю. в момента на прегледа не било такова, че да налага задължителна хоспитализация. Д-р С. обяснил на В. Ю., че съпругът е добре, сигурно е настинал и е нужно да стои на топло. Сестрата измерила отново кръвното на Ю., дала кардиограмата на пациента и им казала в петък да посетят личният лекар на мъжа.

Когато се прибрали в дома си, Ю. запалила печката, помогнала на мъжа си да легне, и излязла да каже на хората, които помогнали, че С. е добре. Докато говорила със съседите, синът извикал от къщата, че баща му е паднал. Всички влезли вътре и видели С.

Ю. да лежи в коридора в безсъзнание и без признаци на живот. Един от съседите се обадил на тел.112 и поискал помощ, като обяснил, че става дума за същият човек от преди няколко часа. Без да губят време, съседите и жената на Ю. го натоварили в колата и тя тръгнала към гр. Омуртаг. Близо до с. Угледно се срещнали с линейката, от която слязъл лекарят от предишното посещение –д-р Ц., преслушал Ю. и на въпроса на жената, дали мъжа е жив, поклатил отрицателно глава. След това спешният екип си тръгнал. В. Ю. успяла да откара починалият си съпруг в къщи. Към 23.00 часа била посетена от двама полицаи, които казали, че трябва да се обърне към личният лекар за издаване на смъртен акт. Личен лекар на пострадалия бил д-р Ф. Ш.. На 20.02.2020 год. той издал съобщението за смърт, без да е видял тялото на починалия С. Ю.. В него като причина за смъртта, д-р Ш. посочил: непосредствена причина - Кардиогенен шок; междинна предшестваща причина - Остър миокарден инфаркт; начална /основна причина - Хипертонична болест. При изготвяне на съобщението за смърт д-р Ш. допуснал техническа грешка и вместо исхемична болест като начална причина, посочил хипертонична болест. Диагнозата, посочена в съобщението за смърт, била обикновено такава, каквато се поставяла при случаи на внезапна смърт, с предхождащи гръдни болки. Д-р Ш. приел, че най-вероятната причина за смъртта на мъж на възраст 74 години с исхемична болест на сърцето е остър миокарден инфаркт, поради което посочил тази диагноза в издаденото съобщение за смърт. На пострадалия не била направена 3 аутопсия.

На 28.09.2020 год. В. Ю. подала молба до прокуратурата, с която иска да бъде образувано досъдебно производство за смъртта на съпруга си С. Ю., като на виновните лица бъде повдигнато обвинение по чл.123, ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателката по делото, с изключение на посоченото от страна прокуратурата, че кръвното налягане било в норма, а то било 160/60.

Настоящият състав, след запознаване на материалите по делото счита, че фактическата обстановка е правилно установена, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, както и от заключенията на двете СМЕ.

Основателно е възражението на пострадалата В. Ю. относно неправилно посоченото в постановление, че кръвното налягане „било в норма“. Видно от приложения „Фиш за медицинско обслужване по спешност“ (л.49 т.1 от ДП) е измерено кръвно налягане на починалия С. Ю. - 180/60 ммНg. Ноторно известно е, че нормалното кръвно налягане е в диапазон 110-130 ммНg - систолично налягане ( горна граница) и 70-90 ммНg - диастолично налягане (долна граница). Обществено известен факт е също така, че разликата между горната и долната граница следва да е в диапозан около 40 ммНg, като сближаването или раздалечаването им е сигнал за наличието на сериозен проблем /факт общоизвестен, както е известна нормалната телесна температура на човек/. В теорията и практиката е прието, че когато се установяват факти, които са общоизвестни, не е необходимо да са специални знания/. Предвид това прокуратурата неправилно е приела, че кръвно налягане в 180/60 „било в норма“, още повече, че има голяма амплитуда между систолично и диастолично налягане от 120 ммНg, за да се приеме, че било в „норма“.

За да прекрати ДП, прокуратурата е приела, че деянието не е доказано, поради което на основание чл. 249, ал.1 т.2 от НПК е прекратила наказателното производство.

В жалбата срещу постановлението се прави искане, съдът да укаже на прокурора да продължи разследването, като да бъде повдигнато обвинение на виновния лекар.

Обемът на задължителните указания, които съдът може да даде на прокурора на основание чл.243, ал.6 т.3 от НПК, обхваща прилагането на материалния и процесуалния закон. В този смисъл са налице приетите от съдебната практика разяснения, като Решение № 557 от 17.12.2009 год. на ВКС по н.д. 527/2009 год., I н.о.; Решение № 238 от 29.04.2010 год. на ВКС по н.д. № 118/2010 год. 1-во н.о. : „Произнасянето по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, несъмнено е обусловено от преценката на съда по отношение на въпросите – извършено ли е престъплението и кой е неговия автор, а преди това по правилността на оценката на доказателствата в тази насока, направена от прокурора“; Решение № 155 от 12.11.2018 год. по н.д. № 775/2018 год. на 3-то н.о. на ВКС: „В посоченото определение съдебния състав на въззивния съд е споделил изводите на градския съд за неправилно приложение на материалния закон, критикувайки изводите на прокурора относно 4 недоказаността на субективната страна на деянието, направил е и анализ на събраните по делото доказателства“. Решение № 61 от 09.06.2020 год. на ВКС по н.д. № 209/2020 год. на 1-во н.о.: „От съдържанието на цитираните определения, постановени по реда на 243, ал.7 и 8 от НПК, е видно, че съдебните състави на въззивния съд са утвърдили дейността на първата инстанция, извършена в рамките на осъществения съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство. Споделена е критиката към изводите и доказателствения анализ на прокурора, както и наложилото се в тази връзка обсъждане на фактически и правни въпроси. В производството по реда на чл.234 от НПК съдът, извършвайки проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, навлиза по същество на делото, тъй като същността на процедурата изисква формиране на предварително заключение по обвинението“.