Решение № 4170 от 30.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 135/2024
- Вид
- Решение № 4170
- Подписан
- 30.06.2025
- В сила
- 24.10.2025
- Състав
- Евгени Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, т.1 · Кодекс за застраховането
- § 27 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4170 гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20241100100135 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] М. Л. е заявил в искова молба от 04.01.2024 г., че на 25.10.2023 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Д. Н., чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД. От ПТП М. Л. е получил:
- контузия на гръдния кош;
- навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб;
- счупване на кръстен прешлен L5.
[2] На 25.10.2023 г. М. Л. е поискал от БУЛ ИНС да му заплати обезщетение за вредите, но БУЛ ИНС не го е направил. Затова М. Л. моли съда да осъди БУЛ ИНС да му заплати:
- 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;
1
- законната лихва от 06.11.2023 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4; молбата за допускане намаляване на иска, л. 161; определението за допускане намаляването на иска от протокола от о. с. з. на 13.06.2025 г., л. 161).
2. На ответника
[3] БУЛ ИНС е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. не Д. Н. е причинила ПТП;
2. М. Л. не е претърпял увреждания от твърдяното ПТП, а дори да е претърпял увреждания, то това не са всички твърдени увреждания;
3. търсеното обезщетение е прекомерно. Ето защо БУЛ ИНС моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 51-54).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[4] Не се спори, че М. Л. е бил роден на ********* г. Той се е чувствал нормално; работил е първоначално като парамедик, а след това си е направил фирма за осигуряване на медицински транспорт; не е спортувал; имал е дискова херния (показанията на свидетелката Л.а, л. 121-122).
[5] На 25.10.2023 г. около 17:28 часа свидетелката Д. Н. е управлявала лек автомобил „Тойота“ по бул. „Сливница“ в посока от бул. „П. Дертлиев“ към Околовръстен път с 50 км/ч. Д. Н. е управлявала автомобила „Тойота“ на три метра зад автомобил „Форд Транзит“, управляван от М. Л., който е предприел спиране. Д. Н. не е могла да спре автомобила „Тойота“ и той е ударил автомобила „Форд Транзит“ (двустранния протокол, л. 5; показанията на свидетелката Н., л….; заключението на вещото лице инженер Т., л. 95-98).
Не се спори, че към този момент ГО на Д. Н. е била застрахована при БУЛ ИНС.
2
[6] От удара М. Л. е получил: контузия в тилната област на главата; навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб; контузия на гръдния кош; обща контузия на гръбначния стълб. От това той е претърпял болки и страдания за около 30 дни, през които работоспособността му е била ограничена, а през първите пет-седем дни е трябвало да носи шийна яка (заключението на вещото лице д-р М., л. 89-92; заключението на вещите лица д-р П. и д-р К., л. 141-143). Навяхването на шията на М. Л. е идентично на това на ищеца по решение на ВКС 50 1392023-II Т. О. по т. д. 545/2022 г. (показанията на вещото лице М., л. 118-120).
[ 7 ] На 06.11.2023 г. М. Л. е поискал от БУЛ ИНС да му изплати обезщетение (претенцията, л. 11-14). Не се спори, че БУЛ ИНС не го е направил.
[8] М. Л. е бил освободен от заплащането на държавна такса над 100,00 лева (определението, л. 28) . Той е заплатил: 100,00 лева държавна такса (л.
46); 1 600,00 лева за вещи лица (л. 100 и л. 135). БУЛ ИНС е заплатил 5 500,00 лева на адвокат (л. 77-67).
I I I . ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[9] М. Л. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр ъзка с чл. 429, ал. 1, т.
1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, вследствие на ПТП. Искът е частично основателен за 15 000,00 лева.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр ъзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ [10] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума, опредЕ. в застрахователния договор, отговорността на застрахования за 3 имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).
[11] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:
1. М. Л. да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на М. Л.;
3. Д. Н. да е причинила ПТП;
4. нейната ГО да е била застрахована при БУЛ ИНС ;
5. вследствие на уврежданията М. Л. да е претърпял неимуществени вреди;
6. БУЛ ИНС да не е изплатил на М. Л. обезщетение за тези вреди.
[12] Съдът установи, че:
1. на 25.10.2023 г. М. Л. е участвал в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;
2. от ПТП М. Л. е претърпял увреждания;
3. ПТП е било причинено от Д. Н., защото тя не е съобразила отстоянието на нейния автомобил до автомобила на М. Л. при избора си на скорост и не е успяла да спре веднага, след като М. Л. е предприел спиране, като така е нарушила чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;
4. ГО на М. Л. е била застрахована при БУЛ ИНС;
5. от уврежданията М. Л. е претърпял болки, страдания и неудобства;
6. БУЛ ИНС не е заплатил на М. Л. обезщетение за неимуществени вреди.
[13] Налице са предпоставките за уважаването на иска. За да установи за какъв размер искът е основателен, съдът следва да определи какво обезщетение за неимуществени вреди се дължи. Съдът следва да определи 4 размера на обезщетението за неимуществени вреди към датата на увреждането (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 25.10.2023 г.
[14] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осаК.вания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[15] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).
[16] На второ място трябва да се съобрази практиката на повисокостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[17] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:
- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;
5
- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм));
Разпечатката съдържа 60 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17afb1de-1e5d-4733-a845-65c0b25b413a