Решение № 124 от 31.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. И., 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Г. Цончев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Гражданско дело № 20221840100671 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба от Н. В. Й., ЕГН **********, с адрес: с. Н. х., общ. Е. П., ул. „В.“ № 1 на основание чл. 45 ЗЗД ответниците К. Г. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. И., ул. „Ц. С.“ № 3 и И. Г.

Д., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „Ц. С.“ № 3 да бъдат осъдени солирано да й заплатят сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от нанесена телесна повреда на 01.02.2020 г. ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебни разноски

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на 01.02.2020 г. около 22:45 часа в сградата на ФСМП гр. И., при изпълнение на служебните й задължения ответниците К. Д. и И. Д., посредством удари с юмруци по главата и тялото й причинили телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядане по лигавицата на горната устна от ляво на ниво 1-3 горни леви зъби, кръвонасядане по предностранична повърхност на ляво коляно, обширен отток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявото стъпало в областта на пръстите. Дълго време изпитвала силни болки. Инцидентът се отразил на психичното й състояние.

1

За това деяние ответниците К. Д. и И. Д. са признати за виновни и осъден с влязло в сила Споразумение № 72 от 06.10.2020 г. по НОХД № 387/2020 г. по описа на РС – И. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

1, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Въз основа на горното претендира ответниците К. Д. и И. Д. бъдат осъдени солидарно да й заплатят сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди за нанесена телесна повреда на 01.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. чл. 131 ГПК ответниците не депозират отговор на исковата молба.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 вр. чл.84, ал. 3 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – И., намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, и вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Основателността на иск при квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и 2 противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В производството по НОХД № 387/2020 г. по описа на РС – И. с определение е одобрено Споразумение № 72 от 06.10.2020 г. и ответниците К. Г. Д. и И. Г. Д. са признати за виновни в това, че на 01.02.2020 г. около 22.05 часа в гр. И., обл. Софийска, във ФСМП-И. в съучастие, като съизвършители, чрез нанасяне на удари в главата и тялото, са причинили на ищцата Н. Й. – длъжностно лице, при изпълнението на службата й медицински специалист фелдшер в ЦСМП-София, лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в кръвонасядане по лигавицата на горната устна от ляво на ниво пред 1-ви и 3ти горни леви зъби, кръвонасядане до предно страничната повърхност на лявото стъпало в основата на пръстите/областта в метатарзофангиларните стави/ - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.

20. ал. 2 вр. ал. 1 НК.

При приложението на задължителната сила на присъдата и споразумението, съгласно чл.300 ГПК, относно обстоятелствата дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, следва да се заключи, че настъпилата телесна повреда на ищеца е в пряка причинна връзка с престъплението, извършено от ответниците.

От ангажираната в производството медицинска документация може да се заключи, че, вследствие деликта, ищецът е претърпял телесно увреждане довело до кръвонасядане и утоци.

Удовлетворен е фактическият състав по реализиране на отговорността на причинителя на увреждането – чл.45 ЗЗД, тъй като се касае за настъпило противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, виновно поведение на извършителя.

Исковете за неимуществени вреди са доказани по основание.

Относно размера на претенцията, съдът съобрази следното:

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че телесните увреждания за причинили болка и страдание на 3 ищцата, като периодът на възстановяване е около 15 дни.

От събраните в хода на производството гласни доказателства, които са логични и непротиворечиви, обективирани в показанията на свидетеля С., преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява, че около месец след деянието ищцата не се чувствала комфортно. Имала болки в главата, охлузвания, нужда от помощ в периода на възстановяване, била трудно подвижна, защото кракът й бил ударен. Налагало се синовете й да й пазаруват, тъй като и самият свидетел е пострадал при същия инцидент.

Впоследствие трябвало да бъде преместена в други филиал на ЦСМП, като и към настоящия момент не работи във ФСМП-И.. Всичко това се отразило на психиката й.

Преценката на съда, при остойностяване на неимуществените вреди, е дейност, която по същността си предполага претеглянето на неоценими блага, каквито са човешкото здраве и интегритет, и възможността те да намерят своя паричен еквивалент. Прилагането на релативния критерий по чл.52 ЗЗД изисква съобразяването на онези конкретни факти, относими към увреждането, които обуславят стойността на засегнатото благо за неговия притежател. В настоящия случай, в горния смисъл, следва да се съобразят възрастта на пострадалата – жена в активна възраст, неговото обективно състояние към момента на настъпване на непозволеното увреждане на здрав човек, интензитетът на болкови изживявания, свързани с причинената травма.

Високото ниво на стрес предвид механизма на деянието - нанасяне на поредица от удари в главата от две лица едновременно по време на изпълнение на служебните й задължения. Състоянието й след травмата – трудности в ежедневието, намалена работоспособност, изпитана болка, унижение от непредизвикана физическа агресия, както и необходимост от подкрепа от близкия семеен кръг. Преценявайки всичко гореизложено и обществения критерий за справедливост, съдът намира, че адекватно обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания представлява сумата от 3 000 лв., в какъвто размер предявеният кумулативно субективно съединен иск следва да се счете за основателен и доказан солидарно, като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата солидарно предвид разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД.

По разноските:

4

Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно в полза на РС – И. сумата от 520 лв. разноски в производството, от които 400 лв. заплатено възнаграждение за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза и 120 лв. държавна такса определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 72, ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Мотивиран от горното, Районен съд – И., пети състав РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Г. Д. , ЕГН ********** с адрес: гр. И., ул. „Ц. С.“ № 3 и И. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „Ц. С.“ № 3 на основание чл. 45 ЗЗД ДА ЗАПЛЯТЯТ СОЛИДАРНО на Н. В. Й., ЕГН **********, с адрес: с.

Н. х., общ. Е. П., ул. „В.“ № 1 сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от средна телесна повреда, нанесена на 01.02.2020 г., ведно със законната лихва от 01.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА К. Г. Д. , ЕГН ********** с адрес: гр. И., ул. „Ц. С.“ № 3 и И. Г. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „Ц. С.“ № 3 ДА ЗАПЛЯТЯТ СОЛИДАРНО в полза на РС – И. по сметка на РС – И. сумата от 520 лв. разноски в производството.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – И.: _______________________ 5