Определение № 881 от 28.08.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1123/2024
- Вид
- Определение № 881
- Подписан
- 28.08.2024
- В сила
- 28.08.2024
- Състав
- Татяна Грозданова, Вера Чочкова, Нина Иванова Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл.67 ал.1 т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.116 ал.1 т.6 · Наказателен кодекс
- чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.63 ал.2 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.445 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 446 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 881 гр. София, 27.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Грозданова
Членове:
Нина Ив. Кузманова
Вера Чочкова като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601123 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 446 ал. 2 вр.чл.445 ал.1 т.2 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения К. С. С. срещу определение от 22.07.2024 г. постановено по н.ч.д. № 461/2024 г. на ОС – гр.Враца, с което първоначално определеният режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на осъдения е заменен от „Общ“ на „Строг“по предложение на Началника на затвора в гр.Враца.
С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна.
Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:
К. С. С. изтърпява в затвора в гр. Враца наказание от десет години лишаване от свобода, наложено по нохд № 250/23 на ОС-Враца за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.2 т.1 от НК.Началото на изтърпяване на наказанието е 08.01.2024г. при първоначален общ режим,съгласно присъдата и осъдения е настанен в ЗООТ-Враца,след навършване на пълнолетие.
От досието на осъдения е видно,че първоначалният риск от рецидив е среден -76 точки.Осъденият С. ,макар и в добро здравословно състояние и физическа 1 годност,отказва да упражнява правото си на труд в мястото за лишаване от свобода.В досието му е отбелязано,че поведението му е агресивно и го характеризира като нарушител.Наказван е нееднократно/ пет пъти/ за различни нарушения на вътрешния ред-притежаване на забранени вещи,свада с друг лишен от свобода,държане на наркотични вещества в кратък интервал от време,надлежно описани в досието му.По отношение на наложените наказания не са настъпили предпоставките на чл.109 от ЗИНЗС.Няма данни същите да са обжалвани от осъдения.В хода на изготвяните междинни оценки рискът от рецидив е повишен до 84 точки/висок риск/.
Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо шест, с отчетливо открояване в тях на дефицити при зоните отношение към правонарушението , умения за мислене,управление на финанси и междуличностни проблеми.
Отбелязва се ,че при осъдения не е отчетена настъпила положителна промяна в поведението му.Налице са нежелание за промяна,негативно отношение към затворническия персонал,към установения вътрешен ред и порядки.Реализираните прояви в условията на общежитието разкриват явно пренебрежително отношение към установения ред и липса на разбиране от необходимостта да се спазват определени правила,което затруднява процесът на поправяне и дава неблагоприятно отражение върху режимната дисциплина.Заложените цели и задачи в плана на присъдата,за които осъдения е изразил съгласие не се изпълняват.
С оглед на гореизложеното,първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения С. е налице хипотезата на чл.67 ал.1 т.2 от ЗИНЗС,тъй като същия системно нарушава установения ред и влияе отрицателно върху останалите лишени от свобода,което обуславя нуждата от санкционирането му чрез замяна на първоначално определения режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък,съгласно предложението на Началника на затвора.
Изводите на първия съд са правилни и следва да бъдат споделени, тъй като намират подкрепа в доказателствата, приложени към досието на осъдения. Докладите, оценките и справките за индивидуалния план на присъдата, предоставени от служителите на затворническата администрация, които пряко са ангажирани с корекционния процес на С. показват, че същият системно нарушава вътрешните правила в мястото за лишаване от свобода и с поведението си влияе отрицателно върху останалите лишени от свобода.
От посочените доказателства е видно, че по време на престоя му в затвора рискът от рецидив не е коригиран,напротив увеличен е.Не са налице каквито и да е поощрения,които да обективират декларираните от осъдения и в жалбата му пред настоящия съд добри поведенчески модели.Отказва да упражнява трудова дейност. Не без значение и факта ,че проблемните зони при осъдения са значителни като брой - в доклада на ИСДВР фигурират шест такива. Сред тях се включват отношение към 2 правонарушението, умението за мислене и междуличностни проблеми.
Заложените цели и задачи в плана на присъдата не се изпълняват.Отсъстват желание и мотивация за положителна промяна,безразличие към поемане на отговорности/включително чрез включване в трудова дейност/ и начина на протичане на бъдещия престой в мястото за лишаване от свобода,както и липса на поставени цели в това отношение.
Фокусът обаче и на въззивната инстанция е насочен към деструктивното поведение на осъдения,което се изразява в явно незачитане на вътрешните правила и липсата на разбиране от необходимостта те да се спазват.При конкретният осъден е видно ,че не се касае за инциденти прояви,продиктувани от адапционния период в мястото за лишаване от свобода/ доколкото са извършени в рамките на първата година от постъпването му в затвора/ и младата му възраст.Налице е системно поведение,което следва да бъде коригирано,посредством заложения от законодателя инструментариум,доколкото приложените до момента корекционни мерки/беседи,наказания/ не дават резултат.Без значение е от какъв вид са извършените нарушения от страна на осъдения,тъй като същественото в случая е техния брой/пет/,упоритостта ,която се демонстрира и отхвърлянето на вътрешните правила за живот в мястото за лишаване от свобода,наред с отражението на подобно поведение върху режимната дисциплина.
В обобщение на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че предложението на Началника на затвора за замяна на режима на С. следва да бъде уважено,с оглед на което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 446, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,8 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.07.2024 г. постановено по н.ч.д. № 461/2024 г. на ОС - Враца, с което първоначално определеният режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на осъдения К. С. С. с ЕГН ********** е заменен от „Общ“ на „Строг“по предложение на Началника на затвора в гр.Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Да се уведомят страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4