Решение № 193 от 02.11.2023, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Попово, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря И. Д. Б. като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20233520100039 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с искове по чл.53 от СК, чл.56, чл.57, ал.2, чл. 59 и по чл. 143, ал. 1 от СК.

Ищецът- А. А. А. от гр.П., действаща чрез адв.Р.Р. от ТАК твърди в исковата си молба, че с ответника са са съпрузите от 13.08.2005г. От брака си имали родени две деца- А.

А. А., род. на ****г. и С. А. А., род. на ***г.

Ищецът твърди, че като семейство живеели в жилище, находящо ул.“*****, което жилище страните придобили преди брака. се в гр.П.,

Твърди се, че през 2016г., с цел изкарване на повече пари започнал работа в чужбина, като през 2018г. решил и се върнал в България, където започнал работа като шофьор в „К.“ АД

Още преди раждането на второто им дете отношенията между съпрузите се влошили, и започнали проблеми, тъй като ищеца разбрал, че съпругата му поддържала извънбрачна връзка. На няколко пъти настоявал тази връзка да бъде прекратена, и по този повод възниквали спорове и караници помежду им. Въпреки това, ищеца твърди, че съпругата му отказала да прекрати връзката си с другия мъж, като подала и жалба срещу него по ЗЗДН. В тази връзка по своя инициатива, на 01.12.2022г. напуснал семейното жилище и се установил при родителите си.

Ищецът твърди, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. С оглед изложеното, ищеца счита че бракът му с ответника е изчерпан от съдържание, и моли съда да го прекрати, с развод, по вина на ответника. Не се противопоставя на майката да се предоставят упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца –А. и С., като на него се определи режим на лични отношения с тях.

Не възразява да заплаща месечна издръжка на двете деца в минимален размер. Желае след прекратяване на брака съпругата му да си възстанови предбрачното си фамилно име- К..

В с.з. иска се поддържа лично и чрез упълномощен процесуален представител.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника С. Ю. А. от гр.П. действаща чрез адв.В.Д. от ТАК, с който не оспорва, че 1 семейните отношения са влошени и не възразява бракът му с ищцата да бъде прекратен, но счита за вина за това има ищеца, като в тази връзка предявява насрещен иск против А. А. А. от гр.П., който е приет от съда за разглеждане.

Ищецът по насрещния иск и ответник по първоначалния не оспорва, че семейните отношения са влошени, като счита, че вина за това има ищеца. Счита, че причините за настъпилото брачно разстройство са различни от тези, изложени от ищеца. Твърди че, ищеца се върнал от чужбина без да било ясно дали бил спечелил нещо, и ако е спечелил къде било вложено. Излагат се твърдения, че ищеца започнал да проявява егоизъм и да се грижел основно за своите интереси, под предлог, че не получавал внимание и с безпочвени обвинения за връзка с друг мъж. Постепенно отчуждението им стигнало до там, че макар да обитавали в едно жилище, живеели отделно, като съпругата и децата обитавали детската стая, а ищеца хола.

Твърди се още, че съпруга пазарувал храна само за себе си, често се хранел и по ресторанти. С децата си също не споделял храна, въпреки, че възнаграждението му било голямо и той не страдал от лишения, за разлика от съпругата и децата, които се издържали от възнаграждението на майката. Твърди се още, че редовно се изнасяло готвено месо за компанията в жилищния блок, без да остава нищо за семейството.Често вечер съпруга започвал караници, след употреба на алкохол, а през последните месеци на съвместно съжителство съпругата била обиждана, тормозена психически и физически. Така след поредния случай на агресия спрямо нея, тя подала молба за защита по ЗЗДН, което дело било спряно по общо съгласие на страните за уреждане на развод по взаимно съгласие.

Твърди се, че такова не било постигнато поради нежелание на ищеца да заплаща по –високи издръжки на двете деца.

Във връзка с изложеното ищеца по насрещния иск иска от съда да прекрати брака й с ответника А. по негова вина. Претендира за упражняване на родителските права по отношение на двете деца, като на бащата се определи режим на лични отношения с тях, като за по-малкото иска да е без преспиване . Претендира бащата да заплаща месечна издръжка на двете деца, както следва: за А. в размер на 400.00 лв., и за С. в размер на 350.00лв. Желае предоставяне ползването на семейното жилище в гр.П.. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име-К.

Редовно призован за с.з. се явява лично и с упълномощен представител, който по същество поддържа депозирания насрещен иск.

Ответникът по насрещния иск- А. А. А. оспорва изложените от ищцата по насрещния иск факти и обстоятелства във връзка с настъпилото разстройство на брачните отношения.

Възразява по отношение на искането на ищцата за режим на лични контакти с помалкото дете, като счита, че няма пречка същия да бъде ограничаван.

Възразява и по отношение на претендираната издръжка за двете деца, като счита, че не са съобразени с нуждите на децата и с размера по чл.142, ал.2 от СК, като в тази връзка ги оспорва като неоснователни.

Не възразява по отношение на семейното жилище, но претендира ищцата да му заплаща наем за ползването от нея на неговата идеална част от апартамента, в размер на 100.00лв. месечно, считано от 01.12.2022г.

Съдът след анализ и преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното:

Страните са съпрузи по силата на граждански брак сключен на 13.08.2005г. с акт №****г., съставен в гр.П., първи по ред и за двамата съпрузи.

По време на брака им се родили две деца – А. А. А., род. на ****г., съгласно удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане ****г., съставен от Община 2

П., и С. А. А., род. на ***г., съгласно удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №****г., съставен от Община П..

От представеното удостоверение, изх.№***/17.10.2022г., изд. от Спортно училище-Р., се установява, че по-голямото дете А. е ученик в 10 клас, а по-малкото дете е ученик в 1-ве клас в ОУ „****“, гр.П., съгласно представеното удостоверение, изх.№**/17.02.2023г.

От представената служебна бележка, изх.№**/17.02.2023г., изд. от ОУ „****“, гр.П., се установява, че С. А. се храни в училищния стол, като за това се заплаща седмично сумата от 16.50лв. Приложена по делото е служебна бележка, изд. от ПДЮТА „С.“ към НЧ „Св.****“, гр.П., от която се установява, че С. посещава редовно репетиции ПДЮТА „С.“, за което се заплаща месечна такса в размер на 20.00лв.

Преди брака страните са придобили недвижим имот, находящ се в гр.П., ****, и представляващ Самостоятелен обект в сграда- апартамент №****, състоящ се от две стаи, столова с кухненски бокс, сервизни помещения и балкон, със застроена площ от 75.71кв.м., заедно с избено помещение №**, ведно с прилежащите му 149/10000 ид.ч. от общите части на блока и правото на строеж, видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ при РС-П., под акт №***, дело №***/21.05.2003г.

Не се спори, че посочения недвижим имот е семейно жилище на страните.

От неоспореното заключение на допусната и извършена по делото СТЕ се установява, че жилище на страните е в добро състояние, както и че се намира в непосредствена близост до детска градина, хипермаркет, градски парк и пешеходен достъп до повечето административни сгради и централния площад на града. От заключението се установява, че месечния наем на описания имот е в размер на 200.00лв.

От приложените по делото доказателства - удостоверение, изх. №***/16.01.2023г., фишове за работна заплата, както и от приложените справки от НАП, се установява, че съпруга А. А. работи като шофьор в „К.“ АД, и получава средно брутно трудово възнаграждение на месец в размер на 3456.01 лв.

Съпругата С. А. работи като технически сътрудник в „О.“ ЕООД гр.Л., и получава средно брутно трудово възнаграждение на месец в размер на 545.22 лв., видно от приложеното удостоверение ***02.02.2023г.

От представения социален доклад по делото, се установява, че след раздялата на родителите, децата се отглеждат от майката, която полага необходимите грижи за възрастта им. Установено е, че двете деца са израснали с двамата си родители и имат изградени отношения на привързаност към тях. Между двете деца също има изградена емоционална връзка. Жилището което обитават майката и децата разполага с необходимите удобства. От социален доклад се установява, че на децата са осигурени физиологичните, здравни, психоемоционални и социални потребности, като родителите са информирани, че задължение на дамата е да се грижат за децата си, както и да не възпрепятстват или ограничават възможността на децата да осъществяват контакти с всеки един от тях.

От приложените платежни нареждания се установява, че А. А. от м.декември 2022г. до м.април 2023г. е превеждал сумата от 400.00лв. за издръжка на двете деца.

От извършената съдебно-психологична експертиза на детето С. се установява, че детето отговаря на действителната физическа и психическа възраст. Интелектуално паметовите възможности са в рамките на нормата. Мисленето на детето е преобладаващо конкретно и липсва богатство на опит и понятия. Нагажда отговорите си към въпросите на питащия, и предвид своята интелигентност, при ясно подсказана тенденция е в състояние да долови и продължи разказа. Често много ясно се проявяват противоречия между твърденията й и здравата логика, дори, тя самата ги долавя и тогава изпада в недоумение/подсмихване/. Друг път поддържа своите представи за нещата без да отчита 3 наличното противоречие по типа на „логическа грешка”. Абстрактно-логическото мислене не е достатъчно развито, за да може да осъществи пълен вътрешен контрол над умствената дейност, т.е. детето е внушаемо.

От тази експертиза се установява, че отношението между родителите са трайно влошени с пикове на кумулация, още от най-ранната детска възраст на детето.

Поддържаните враждебно-войнствени отношения имат ярко негативно повлияване върху С., състоящи се от висока тревожност и страхова зареденост, неудовлетворена потребност от сигурност, стремеж да се опази, защити от агресия идваща от околния свят. Емоционалното състояние на детето е невротизъм, ригидност, тревожност, потребност от защита от външна опасност. В проективните методики, детето възприемало бащината фигура доста противоречива. Първо като отстъпчива и приемаща, като страдаща и безпомощна, но само при определени обстоятелства - раздяла на семейството. В следващия момент, в.л. е установило, че докато изпитва съжаление и подпомага мъжката фигура в разказа, детето рязко прави обратен завой, като поддържа изрази обвиняващи бащината фигура. Описва го като лентяй, забраняващ, осъждащ. Майчината фигура макар и не толкова наситена с емоционални окраски, то по отношение на нея също изразявало противоречия. Според вещото лице тези феномени, как една сюжетна линя, поражда противоположна сюжетна линия, е признак, че назованите противоречия са заложени в потребността на нейното емоционално оцеляване.

Тъй като детето не е щадено от множеството детайли свързани с конфликтите между родителите и във времето, според в.л. ставало обект, както на пряка, така и на индиректна нежелана комуникация между тях, и се е налагало да възприема недобронамереното отношение от единия, спрямо другия родител и обратно. Детето е било поставено в позицията да разказва и неща компроментиращи бащата. Съзнанието и се моделира следствие директно и индиректно послание по посока на това, че е срамно или неправилно да се обича такъв баща и поради тази причина, детето в рационален разказ поддържа това, но в индиректен материал изразява чувствата си на привързаност към бащата. С. продължава да възприема семейството цялостно и поради тази причина си налага автоцензура, когато проектира двата образа на родителите си като потребни, тъй като се намира в „конфликт на лоялност” към образа на майка си.