Решение № 198 от 24.04.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Перник, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500128 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от И. Г. С. против решение № 174/05.12.2022 г. по гр.д. № 221/2022 г. на Рс – Брезник, с което е признато за установено по предявените от П. Г. Г. срещу И. Г. С. и С. А. Л. искове с правно основание чл. 108 ЗС, че П. Г. е собственик по наследство на 1/24 идеална част от поземлен имот, находящ се в ***, с ид. *** по КККР, адрес на поземления имот ***, целия с площ от 629 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м./, с номер по регулационен план ***, ***, квартал ** по РП на града, заедно със 17/120 идеални части от построената върху имота сграда с идентификатор *** по КККР, със застроена площ от 54 кв. м., брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда еднофамилна, при съседи на поземления имот по КК, имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, ***, *** по КККР на гр. ***. Съдът е осъдил И. Г. С. и С. А. Л. да предадат на П. Г. Г. владението върху 1/24 идеална част от описания имот заедно със 17/120 идеални части от построената върху имота сграда. Със същото решение в тежест на ответниците са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.

1

В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че исковата претенция е процесуално недопустима,поради липса на активна правна легитимация в условията на липса на правен интерес от предявяване на исковата претенция, тъй като без при условията на пълно и главно доказване ищцата да доказва, че е носител на право на собственост върху процесния недвижим имот,независимо от обема на притежаваната част, същата не може да притежава активна правна легитимация да предявява иск с правно основание чл.109 от ЗС, тъй като активно легитимен правен субект по чл.109 от ЗС е онзи субект,който е притежател на правото на собственост върху недвижим имот, а в настоящия случай ищцата не доказва да притежава твърдяната идеална част от процесния имот. Приложените нотариални актове към исковата молба са изцяло неотносими с оглед на релевираните в исковата молба юридически факти, от които ищцата твърди,че е придобила твърдяната идеална част от процесния недвижим имот. От представените по делото нотариални актове ищцата не удостоверява да е носител и притежател на правото на собственост върху претендираната идеална част от процесно засегнатия в исковата молба недвижим имот, а напротив идеалната част върху която ищцата твърди, че е придобила собствеността по наследствено право е придобита,чрез дарения от ответницата по делото. С оглед на това се иска исковата молба да се върне като процесуално недопустима и като правна последица от това делото следва да бъде прекратено,след отмяна на обжалваното по въззивен ред решение. В жалбата се твърди, че исковата претенция, алтернативно на процесуалната недопустимост на предявената искова претенция, се явява неоснователна. Ищцата, въпреки задължението си да докаже исковата претенция при условията на пълно и главно доказване не представя доказателства, от които да се установява, че са налице юридически факти от състава на чл.109 от ЗС и че ответницата има пасивна правна легитимация да отговаря по предявената искова претенция. Напротив от свидетелските показания по делото се установява,че ищцата не е живяла и посещавала имота в продължение на повече от 20 години и в този смисъл са и справките от общината за постоянен и настоящ адрес на ищцата. От справката за настоящ адрес на ищцата се установява ,че ищцата не с адрес на местоживеене в процесния недвижим имот, а е с адресна регистрация в ***. Това доказва, че са неверни твърденията на ищцата, че била възпрепятствана от ответницата да посещава процесния имот. В мотивите на обжалваното решение се очертава един тенденциозна линия на обсъждане и кредитиране на писмените и гласни доказателства,като гласните доказателства са обсъдени изопачено и неправилно. Необосноваността на обжалваното решение произтича от това ,че фактическата обстановка очертана в мотивите на обжалваното решение не кореспондира със събрания доказателствен материал от писмен и гласен характер. С оглед на това се иска изцяло отмяна като неправилно и необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на обжалваното решение от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете.

Въззиваемата излага подробни доводи и съображения за неоснователност на жалбата и в подкрепа на първоинстанционното решение, като се сочи, че исковата претенция е била 2 надлежно доказана, поради което решението следва да бъде потвърдено в цялост, като се претендират разноски.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно.

Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и заявен петитум /ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика и осъждане на ответника да му предаде владението на същия/ предявеният иск е по чл. 108 ЗС. Предмет на делото по иска по чл. 108 ЗС е правото на собственост на ищеца и искът съдържа в себе си две искания за правна защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.

Съгласно т. 2 А от ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца и осъдителен диспозитив по претенцията за предаване владението на имота. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск с пр. осн.чл. 108 ЗС и не се е произнесъл недопустимо, поради което доводите в жалбата за недопустимост на решението са неоснователни.

С оглед горното обжалваното решение е допустимо и с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, се установяват следните относими за спора факти:

Установява се от приложените по първоинстанционното дело нот. актове и удостоверения за наследници, че с Нот.акт №***,т.***,д.№8/1959г. Г. С. Г. - наследодател на ищцата П. Г. Г. и на ответницата И. Г. С., и Г.А.Г. по договор за покупко-продажба са придобили общо собствеността върху празно дворно място от 705. кв.м съставляващо парцел ***, кв. *** по плана на гр. ***, като при липса на изрично посочено друго в нотариалния акт следва, че имотът е придобит от купувачите при равни квоти – от по ½ ид.ч. Идентичността на описания в Нот. акт №***,т.***,д.№8/1959г. парцел и едноетажна масивна жилищна сграда, построена върху него, с процесния имот и сграда по КККР на община *** се установява от приложените скица на поземлен имот и сграда и удостоверение на община Брезник, в които е отразено, че едноетажната масивна жилищна сграда е строена през 1969г. и сградата е търпим строеж на осн. § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Не се спори, че горепосоченият имот е закупен от Г. С. Г. и процесната сграда е строена по време на брака му с Ц.М. С.. Бракът е съществувал и при действието на СК от ***г. и съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК -85г. закупената от Г. С. Г. ½ ид.ч. от имота е придобила характер на съпружеска имуществена общност, независимо че ид. ч. от имота е закупена само на името на Г. С. Г.. Не се спори, че цялата едноетажната масивна жилищна сграда е построена по време на брака на Г. С. Г. и Ц.М. С. само от последните, поради което цялата сграда е придобила характер на съпружеска суперфициарна общност на осн. чл. 19, ал. 1 СК -85г. Г. С. Г. е починал на *** като е оставил наследници по закон Ц.М. С. /съпруга, поч.

***/, К. Г. С. – дъщеря, И. Г. С. – дъщеря, Й. Г. Г. – дъщеря, П. Г. Г. – дъщеря, С. Г. С. - син.

3

Със смъртта на Г. С. Г. през *** г. СИО върху имота и сградата е прекратена и на основание чл. 27 СК - 85г., чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН правото на собственост върху ½ ид.ч. имота и правото на собственост върху цялата сграда е придобито от преживелия съпруг Ц.М. С. и неговите наследници – ищцата, ответницата И. Г. С. и другите му деца К. Г. С., Й. Г. Г., П.

Г. Г. и С. Г. С.. След откриване на наследството на Г. С. Г. процесният имот и сграда е принадлежал съгласно чл. 27 СК - 85г., чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН в съсобственост на Ц.М.

С. с дял от 7/24 ид. части за имота /6/24 ид.ч. - на собствено основание и 1/24 ид.ч. - по наследство от съпруга си Г. С. Г./, като петте им децата са с дял по наследство от баща си от по 1/24 ид. ч. Съответно от сградата преживялата съпруга е имала общо 7/12ид.ч., респ. петте им децата са с дял по 1/12 ид. ч.

С нот. акт за дарение на недвижим имот № ***, т. ***, рег. № ***, д. № 17/2011г. от 04.02.2011г. преживялата съпруга Ц.М. С. дарява на дъщеря си – ответницата И. Г. С. собствените си 7/24 ид.ч. от процесния недвижими имот и сграда. С нот. акт за замяна на недв. имот с движима вещ № ***, том ***, рег. ***, д. № 69/2015г. от 08.04.2015г. наследниците К. Г. С. и С. Г. С. прехвърлят на ответника С. А. Л., всеки своята по 1/24 ид.ч. или общо двамата 1/12 ид.ч. от процесния недвижими имот и сграда.

С Нот. акт за собственост върху недвижими имоти № ***, т. ***, рег. № ***, дело № 24 от 09.02.2022г., ищцата- П. Г. Г. е призната за собственик, придобит по наследство от родителите й, на 1/24 идеална част от процесния поземлен имот, заедно със 17/120 идеални части от построената върху имота процесна сграда.

Поради това, към момента на предявяване на иска по чл. 108 ЗС между ищцата и ответниците е съществувала съсобственост върху процесния недвижим имот, като ответникът И. Г. С. притежава общо 8/24 ид. части /по наследство от баща си 1/24 ид. ч. + 7/24 ид.ч. по дарение от майка си Ц.М. С., ответникът С. А. Л. - общо 2/24 ид.ч. /по договор за замяна от наследниците К. Г. С. и С. Г. С./, ищцата притежава общо 1/24 ид.ч. по наследство от родителите си. Съответно се установява, че към същия този момент ищцата притежава съсобственост върху процесната сграда общо 17/120 ид.ч. /1/12 ид.ч. по наследство от баща си Г. С. Г. + 7/120 ид.ч. по наследство от майка си Ц.М. С., поч. ***./., респ. ответникът И. Г. С. притежава 52/120 ид.ч. от процесната сграда и ответникът С. А. Л. притежава от 1/12 ид.ч. от процесната сграда.

От съвпадащите доводи-твърдения на страните и св. показания следва безспорният факт, че ответниците упражняват фактическата власт върху процесния имот и сграда, но не се установява при доказателствена тежест на ответниците, че упражняват фактическата власт на правно основание, а ако заявяват свои вещни права – да докажат противопоставимо на ищцата придобивно основание. Това е така, защото по наследство и с процесния договор за дарение ответницата И. Г. С. е придобила собствеността само върху общо 8/24 ид. част от имота и 52/120 ид.ч. от сградата от своя прехвърлител Ц.М. С., съответно ответникът С. А.

Л. е придобил по договор за замяна собствеността само върху общо 2/24 ид. част от имота и 1/12 ид.ч. от сградата от своите прехвърлители - наследниците К. Г. С. и С. Г. С., съответно може да държат/владеят имота и сградата само до тези части, тъй като ответниците не могат 4 да придобият повече права от своите праводатели. Без значение е дали ищецът, който е станал съсобственик на процесния имот по наследство през ***г. и после през ***. ползва наследствения си имот, защото с това той не е загубил правото си на собственост, още помалко - само поради това, процесния имот не може да бъде придобит в собственост от ответниците, след като собствеността не е придобита по възможните според закона способи от ответниците. Още повече - близката родствена връзка между насрещните страни, както и етичните задължения да се почитат и уважават взаимно, са все обстоятелства, които трудно могат да направят явно и несъмнително намерението на ответника да свои вещта, ако това не е ясно изразено по отношение на останалите наследници. Така сложилите се родствени и житейски отношения изискват безсъмнено открояване на тези, свързани с владението на имота. Законът не толерира неправомерните действия - общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият (съсобственикът) няма възможност (поради неведение) да се брани.