Решение № 441 от 07.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Варна, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Красимир Т. Василев

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100500628 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 10480/09.02.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******** срещу решение № 246/26.01.2023г. постановено по гр.д.№ 7159/2022г. по описа на ВРС, с което са уважени предявените от Х. К. К. против въззивника искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Х. К. К., ЕГН ********** извършено със Заповед № 282/23.05.2022г., издадена и подписана от двама от изпълнителните директори на ЗК „Л.И."АД, на основание чл. 190, ал.1, т.2 от КТ, във вр. с чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, поради неявяване на работата в на 03.05.2022г. и 04.05.2022г. И Е ОТМЕНЕНО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; ВЪЗСТАНОВЕН е Х. К. К., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „Р.К.Ц. Варна“ в ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; ОСЪДЕН е ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Х. К. К. сумата от 15920,10 лева, представляваща обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение за периода от 25.05.2022г. до 25.11.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2022г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и ЗК „Л.И.“ АД е ОСЪДЕН да заплати адвокатско възнаграждение, както и държавна такса и разноски по уважените искове в полза на Районен съд-Варна в размер на 906,80 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Въззивникът – ЗК „Л.И.“ АД оспорва решението с твърдения за неправилност, 1 необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че в нарушение на закона, събраните по делото доказателства са обсъдени едностранчиво и тенденциозно, което е довело до неправилен извод за основателност на предявените искове. Посочва се, че не са взети предвид показанията на разпитаната свидетелка М.Н., която е служителка в офиса, в който е работел до уволнението си въззиваемият. Излага, че дори от анализа на събраните гласни доказателства да се установи, че Х. К. се е появил кратковременно на работното си място на 03.04.2022г. и на 04.04.2022г., то същият не е изпълнявал никакви действия спадащи към служебните му задължения. Счита, че не е било установено, че ищецът е имал достъп до електронната си поща само чрез служебния си компютър, както и че на процесните дати е отсъствал от офиса, тъй като е осъществявал срещи с потенциални клиенти извън него. Във връзка с това моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Х. К. К., чрез процесуалния му представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Оспорва твърденията във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение във връзка със събирането и цененето на доказателствата по делото. Излага, че въззивникът не е направил възражения във връзка с изготвения от съда доклад на делото и дадените с него указания за доказателствената тежест, според които в тежест на работодателя е било да установи, че са били налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца за точно посочените в заповедта нарушения, а именно неявяването му на работа в два последователни дни. Посочва, че ангажираните от ищеца гласни доказателства установяват, че той е бил на работа в дните, в които се твърди че не се е явил – 03.04.2022г. и 04.04.2022г., а в случай че нарушението му е било, че не е извършвал трудовите си задължения, то това би било основание за ангажиране на отговорността му, но на друго основание. Посочва, че за посочените дни ищецът е подписал многобройни документи, което изключва твърденията на ответника, че не е бил на работа и не е осъществявал трудовите си функции. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Процесуалният представител на въззиваемия претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Пред ВРС са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ от Х. К. К. против ЗК „Л.И.“ АД за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца със Заповед № 282/23.05.2022г., издадена от изпълнителните директори на ЗК „Л.И."АД на основание чл. 190, ал.1, т.2 от КТ, във вр. с чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, поради неявяване на работата на 03.05.2022г. и 04.05.2022г.; за възстановяване на предишната работа на ищеца „Р.К.Ц. Варна“ и за осъждане на ответника 2 да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 25.05.2022г. до 25.11.2022г. в размер на 15920,10 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника ЗК „Л.И.“ АД считано от 30.04.2019г., при когото е заемал длъжност „Р.К.Ц. Варна“. Посочва, че на 25.05.2022г. му е била връчена Заповед № 282/23.05.2022г., издадена и подписана от двама от изпълнителните директори на ЗК „Л.И."АД, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение с уволнение поради нарушаване на трудовата дисциплина изразяващо се в неявяване на работа в два последователни дни.

Заповедта била мотивирана със сигнал /докладна/ до работодателя от лицето Д.Н. специалист АКС в ЗК „Л.И." АД, че „при извършена проверка на 03.05.2022г. и 04.05.2022г. се установило, че същият /Х. К./ не се намирал на работното си място в офис на КЦ-Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „В.В." № 69“.

Ищецът оспорва цитираната заповед с твърдението, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразно, извършено в нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила за установяване и налагане на дисциплинарни наказания. Твърди, че заповедта е немотивирана, а дисциплинарното наказание е наложено при неизяснена фактическа обстановка.

Ищецът излага, че на посочените в оспорваната заповед дати - 03.05.2022г. и 04.05.2022г. е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения – подписвал е полици и платежни документи, водил е кореспонденция с изпълнителни директори на дружеството по служебна ел.поща, за която твърди че може да бъде използвана само от стационарния служебен компютър в офиса, находящ се на адрес: гр. Варна, бул. „В.В." № 69. Посочва също, че е осъществявал и срещи с корпоративни клиенти и застрахователни посредници, водил е преговори извън офиса, които са задължения вменени му с длъжностната характеристика. Посочва, че лицето Д.Н. се е появил на 03.05.2022г. в офиса на дружеството за около 30 секунди до вратата, за да уведоми една от служителките, че ще паркира автомобила си на служебните паркоместа и не е търсил информация кой е в офиса, нито е посещавал офиса по друго време на същия и/или на другия ден.

Излага, че на 28.04.2022г. е подал искане по ел. път за ползване на отпуск от 03.05.2022г. до 05.05.2022г., за което не получил разрешение от работодателя. По тази причина на посочените в заповедта дати 03.05 и 04.05 е бил на работа и е изпълнявал трудовите си задължения в офиса и извън него - работа с документи, подписване на ордери, комуникация чрез служебния личен мейл, в това число и изпратени съобщения от и до г-н В.И. и г-жа М. /изпълнителни директори/, както и до други представители на дружеството.

Счита, че в случая работодателят се е възползвал от неразрешения отпуск, като вероятно е предполагал, че ищецът не е разбрал за отказа и не се е явил на работа.

На 16.05.2022г. ищецът Х. К. е получил искане изх.№ 3481/13.05.2022г. за представяне на писмени обяснения до 20.05.2022г. на основание чл.193, ал.1 от КТ във връзка с установеното нарушение на трудовата дисциплина, а именно неявяването на работа 3 в два последователни дни. Със заявление от 19.05.2022г. са дадени обяснения и са оспорени констатациите за нарушаване на трудовата дисциплина.

Ищецът твърди, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение е незаконосъобразна, поради това, че е не е налице посоченото в нея дисциплинарно нарушение, а отделно от това е немотивирана с посочване на конкретните параметри на дисциплинарното нарушение и момента на извършването му. Оспорва се като неправилна и преценка на обстоятелствата водещи до ангажиране на отговорността му.

Моли за уважаване на исковете, а именно за отмяна като незаконосъобразно на прекратяването на трудовото му правоотношение чрез уволнение и заповедта, в която е обективирано, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в следствие на уволнението.

В срока по чл.131 от ГПК работодателят ЗК „Л.И.“ АД е депозирал писмен отговор, чрез процесуалния си представител, в който оспорва предявените искове считайки ги за неоснователни. Поддържа, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина неявявайки се на работното си място в два последователни дни на 03.05.2022г. и на 04.05.2022г., във връзка с което му е наложено дисциплинарното наказание уволнение.

Излага, че на 04.05.2022г. Х. К. е провел кореспонденция по вайбър чат с един от изпълнителните директори на застрахователното дружество В.И., в който е посочил, че е в отпуск в периода от 02.05.2022г. до 06.05.2022г. Посочва, че е получил докладна записка от Д.Н. - специалист „С.л." към АКС при Ликвидационен център-Варна, който при извършена проверка 03.05.2022г. и на 04.05.2022г. установил, че Х. К. К. не е бил на работно си място, без да е бил в разрешен годишен отпуск или болничен. Във връзка с констатираното дисциплинарно нарушение от ищеца били изискани писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 от ГПК. В дадените такива служителят отрекъл верността на направените констатации и заявил, че в посочения двудневен период е бил на работното си място. Със заповед № 282/23.05.2022г. на Х. К. било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.330 ал.2, т.6 от КТ и трудовото му правоотношение било прекратено.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и видно от представеният трудов договор № 45/30.04.2019г. ищецът Х. К. К. е бил е трудово правоотношение с работодателя ЗК „Л.И." АД, при когото е заемал длъжността „Р.К.Ц.-Варна“.

Съгласно характеристиката на длъжността заемана от ищеца, същият следва да планира, организира, ръководи, координира и контролира цялата дейност на корпоративния център; Да изготвя бизнес плана и бюджета на агенцията, за който отговаря; Да създава контакти и да търси потенциални клиенти за компанията; Да осъществява срещи с корпоративни клиенти и застрахователни посредници, да договаря условия и сключва рамкови договори и споразумения; Да води преговори и договаря сделки, както и конкретните параметри по застрахователните договори и да дава преференциални условия 4 на застраховане; Да следи за новостите на застрахователния пазар; Да участва в проучване на застрахователния пазар, в разработването на нови застрахователни продукти, да дава предложение за подобряването на съществуващите такива и оптимизиране на работата с клиентите; Да отговаря за разширяване пазарния дял; Да поддържа добри професионални отношения с други агенции; Да ръководи поверения персонал, провежда интервюта за назначаване на нови служители участва в разпределението на бонусите и премиите на служителите; Да организира работата на служителите в агенцията за изпълнение на поставените задачи от ръководството и да осъществява контрол върху дейността им; Да изготвя справки, отчети и доклади за извършваната от агенцията дейност; Да изпълнява и други професионални задължения, при изискване от страна на ръководството и др.