Решение № 416 от 02.07.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на единадесети юни през двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. при секретаря

Велислава Трифонова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 138 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 2374 от 28.11.2019 г по гр. дело № 5181/2019 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ №3 ЕИК ***, представлявано от ст. комисар К. Н. да заплати на И.Г.М. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, сумата 1468,27 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 31.07.2016 г. - 29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Срещу така постановеното решение въззивна жалба е подадена от ОД на МВР – Плевен , в която се възразява ,че решението на РС - Плевен е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата на чл.

9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за процесния период са действали две наредби по различно време за реда на организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР.

В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно правоотношение.Служителите от МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че положеният нощен труд е заплатен изцяло с допълнително възнаграждение от 0,25 лв на час.Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно време по график.

Възразява се, че не са обсъдени възраженията на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във връзка със задължителни указания на МТСП.Възразява се и по отношение на разноските. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемата страна, редовно призована, не взема становище по жалбата. Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв РС – Плевен е приел ,че страните са се намирали в служебни правоотношения ,както и, че за процесния период ищецът пред РС е заемал следните длъжности: до 03.04.2018 г. – полицай във ІІ-ро РУ при ОД на МВР Плевен; до 27.03.2019 г. – старши полицай ВПИ във Второ РУ при ОД на МВР Плевен; и от 28.03.2019 г. “Младши полицейски инспектор“ - във ІІ-во РУ - Плевен при ОДМВР Плевен.

Между страните не е било спорно и, че за процесния период, ищецът е осъществявал трудовата си дейност, по утвърдени графици и протоколи, на смени - 12 часови дневна и нощна, при сумарно изчисляване на работното време.

Установява се, според РС, от приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от

29.08.2011 г. на МТСП, че министерството е взело становище относно увеличаване заплащането на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време По делото е изслушана и ССЕ, заключението на която съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото и, от която се установява, че: ищецът е полагал труд на 12 часови смени, в т.ч. и нощни часове, дадени в табличен вид от ВЛ- с общ брой часове нощен труд за периода -1544 ч.; същите са отразени в платежните ведомости на отчетен едномесечен и тримесечен период; че по отношение на положеният от ищеца нощен труд, няма съответно преобразуване на нощен към дневен труд, с коефициент 1,143; че часовата ставка на ищеца, на база основните работни заплати за периода, е 6,65, в т.ч. 50 % за извънреден труд. ВЛ е дало в табличен вид преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, преизчислени с коефициент 1,143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня, поради което когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ е посочило , че за исковият период, ищецът е положил общо 1544 часа нощен труд.

Положеният нощен труд, не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час.

Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1764,792 часа, като за разликата 220,792 часа, се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1468,27 лв., изчислено със средна ставка 6,65 лева, формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. За целият процесен период, видно от платежните ведомости на ответника ищеца е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на Вътрешните работи, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение. ВЛ е посочило, че в случай, че не бъде преизчисляван положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен от ищеца извънреден труд.

Според РС разпоредбата на чл.176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Разпоредбите на чл.3, ал.3 и в трите Наредби са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период, се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба

№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче, според РС, не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен,според РС, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.

РС е приел, че основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.