Решение № 188 от 14.08.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 139/2026
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 14.08.2026
- Състав
- Борис Димитров Царчински
Цитирани разпоредби
- чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. Ихтиман, 14.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200139 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. В. Л., ЕГН **********, с адрес:
********************, против Наказателно постановление № 420013***/**.**.2025 г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София (ООАА – София) на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) към Министерство на транспорта и съобщенията (МТС), с което за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложено на С. Л. административно наказание „глоба“ в размер на по 2000 лева, на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление с аргумента, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е установено по безспорен начин извършено ли е нарушение, кога и по какъв начин, както и дали деянието е извършено от жалбоподателя и дали е извършено виновно.
Сочи, че наказателното постановление (НП) е издадено преждевеременно, тъй като за същото деяние е образувано ДП № 50**/2025 г. по описа на РУ – И.
(пр. пр. № 5**/2025 г. по описа на РП – С., ТО – И.). Жалбоподателят възразява, че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а акта за административно нарушения не отговаря на изискванията на чл. 42 ЗАНН.
Сочи, че на процесната дата не е извършвал обществен превод на пътници срещу заплащане. Иска от съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв. Б. П., 1 който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Счита, че в хода на производството не се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Сочи, че актосъставителят и свидетелят по акта не са възприели пряко действията описани в АУАН, а същият е съставен единствено на база писмени материали. Счита, че никой не е потвърдил, че е възприел да е заплатена сумата от 12 лева за осъществен нерегламентиран превоз.
Алтернативно, счита, че е налице маловажен случай, с оглед заплатената сума от едва 12 лева за превоза и доколкото не се съдържат данни за периодично осъществяване на такъв превоз от страна на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган (АНО) – Началника на ООАА – София на ИААА към МТС, редовно призован, не се представлява, като в съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се по делото, че против жалбоподателя е бил съставен АУАН № 346*** от **.**.2025 г. за това, че на 28.02.2025 г. при извършване па проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове К. Г. В. - ******* в Областен отдел „Автомобилна администрация“ София е установил, че С. В. Л. около 11: 30 часа на територията на община И. е извършил обществен превоз (срещу заплащане) на цена 12 лв. (заплатени при приключване на превоза) на 2 броя пътници К. П. и Н. Р. (служители на НАП) по маршрут на движение гр. И.
(център) село Ж. – парк Б.. За превозното средство няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България или заверено копие към лиценз ЕО за международни пътнически превози, както и това, че превозното средство не е включено към удостоверение за извършване на таксиметрови превози. Като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
От протокол за извършена проверка в обект, сер. № АА № 201*** от **.**.2025 г. се установява, че на същата дата е била извършена съвместна проверка от ОП на НАП със служители на ДАИ и МВР, като преди легитимация органите по приходите – Н. Р. и св. К. П. наели такси с рег. № СВ*****Х марка ****** с водач на МПС С. Л., като след пристигане на крайния адрес е заплатено от ОП на НАП в брой 12 лева на шофьора, след което е установено, че търговския превоз е нерегламентиран и не е представен документ за предложената услуга.
С писмо с рег. № РД-14-1179/3/10.03.2025 г. АУАН е изпратен на 2
Софийска районна прокуратура с оглед извършване на проверка за наличието или липсата на данни за извършено престъпление по чл. 234г, ал. 1 от Наказателния кодекс. С постановление за изпращане по компетентност от 18.03.2025 г. образуваната пр. пр. 5***/2025 г. по описа на СРП е изпратена на РП – С., ТО – И. по компетентност, където е образувана пр. пр. № 5**/2025 г. по описа на РП – С., ТО – И., досъдебно производство (ДП) № 50**/2025 г. по описа на РУ – И.. Същото ДП е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.11.2025 г., като постановлението е изпратено на Началника на ОАА – гр. София за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо С. В. Л..
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение от Началника на ООАА – София на ИААА към МТС е издадено обжалваното в настоящото производство
Наказателно постановление
№ 420013***/**.**.2025 г. с идентично описание на нарушението, с което за нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП на жалбоподателя С. В. Л., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства обективирани в показанията на свидителите К. В., А. Г. и К. П., както и от писмените доказателства – протокол за извършена проверка в обект, сер. № АА № 201*** от 28.02.2025 г., обяснение от К. Р. П. и останалите приложени към административнонаказателната преписка писмени документи.
Съдът кредитира изброените доказателствени източници като логични, последователни и непротиворечиви. Те са взаимно допълващи се и изцяло установяват възприетата от АНО фактическа обстановка.
Така от показанията на св. П. – служител на НАП се установява, че с колежката му Н. наели кола от стоянка на центъра на гр. И. за превоз до парк Б., като шофьорът ги закарал и те му платили 12 лева в брой без да им бъде предоставен касов бон. При предявяване от съдебния състав на приложено към материалите по административнонаказателната преписка обяснение на л.
11 от делото, свидетелят потвърждава, че същото е съставено от него и изложеното в сведението, а именно че превозът е бил осъществен от центъра на гр. И. до с. Ж., парк Б., като услугата е извършена от автомобил ******** с № СВ **** *Х с водач С. В. Л., а за превоза била заплатена сума в размер на 12 лева в брой, за която сума не били издадени ФКБ, касова бележка от кочан или друг платежен документ.
От показанията на свидетелите В. и Г. се установява, че те не са възприели извършването на превоза и заплащането на сумата, като са съставили АУАН въз основа на протокола съставен от служителите на НАП и дадено сведение от св. К. П..
Съдът намира, че от изброените доказателства по несъмнен начин се установява правилно приетата от АНО фактическа обстановка.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са 3 съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната местна и материална компетентност, видно от приложените към административнонаказателната преписка заповеди.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация, досежно нарушението. Същото е описано с всички съставомерни признаци.
Спазени са и императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, в одач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация, или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Безспорно за съда се установява по делото, че с личния си автомобил С.
Л. е извършвал нерегламентиран превоз, доколкото по делото не се оспорва обстоятелството, че МПС не е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметров превоз срещу заплащане и автомобилът не бил включен към удостоверение за регистрация за извършване таксиметров превоз на пътници. Спорен е въпросът дали е извършван обществен превоз (какъвто е и таксиметровия), както и самоличността на нарушителя . За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, АНО, чиято е тежестта на доказване на нарушението, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство се установява несъмнено по делото. Видно от приложените по делото писмени доказателства в хода на административното производство са били снети 4 писмени обяснения св. К. П., ********* към НАП, извършил плащането на превоза от И. до с. Ж. в размер на 12 лева, който уточнява, че не е даден касов бон, касова бележка от кочан или друг платежен документ, както и че превозът е бил осъществен от С. Л.. Тези обяснения са потвърдени от свидетеля в дадените от него показания в хода на съдебното следствие. По делото няма доказателства, които да опровергават или поне да разколебават установения факт на извършване и заплащане на превоза, както и самоличността на нарушителя, която се потвърждава и от показанията на св.
В..
При съставянето на АУАН, не е дадено писмено възражение/обяснение за установеното нарушение. В хода на адм. производство тези доказателства не са оборени по предвидения процесуален ред, респективно, развитите от жалбоподателя доводи в жалбата до съда са несъстоятелни. Ето защо сведенията на превозваните лица представляват редовно събрани в хода на административното производство доказателство, същите се ползват с формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда.
Разпечатката съдържа 46 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17ad4442-d9ca-4a5b-a84c-1cf16f50d9b5