Решение № 260847 от 10.03.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………. гр. Варна, 10.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав в публично заседание, проведено на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА при секретаря Светлана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

2232 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Т.М. Комерс“ ЕООД срещу

О.Ф.Б.

ЕАД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 772.32 лева

– имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба под формата на удръжка от трудовото възнаграждение на П.К.М., ЕГН **********, вноска за месец февруари и март 2015г., всяка от по 386.16 лева, причинена в резултат от неправомерно поведение на служител на „Банка ДСК“ ЕАД (праводател на ответника), изразяващо се в извършване на действия по продължаване на принудителното изпълнение по и.д.№ 637/2011г. по описа на ЧСИ Р.Т., рег.№ 717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1533/2011г. по описа на ВРС, 25-ти състав, въпреки знанието, че П.К.М. не е титуляр на задължения по Договор за кредит от 13.08.2007г., въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на ВРС, 25-ти състав, и е предприето принудителното изпълнение, което вземане е цедирано в полза на ищеца „Т.М. Комерс“ ЕООД с договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 11.09.2019 г.

В исковата молба се твърди, че по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано заповедно производство по ч.гр.д.№ 1533/2011г. по описа на Районен съд – Варна за вземане по договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г. и допълнително споразумение от 30.06.2010г. към същия срещу лицата Михаил Желязков Желязков, Цветелина Николова Иванова -поръчител и П.К.М. - поръчител.

Твърди се, че лицето П.М. не се е намирал в облигационна връзка, включително и като поръчител с банката по отношение на процесното вземане, претендирано с договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г., а е бил поръчител по друг договор, но въпреки това ответникът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него.

Твърди се, че е издадена Заповед № 1324/02.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която освен кредитополучателя и действителния му поръчител Цветелина Иванова, е осъден в качеството му на поръчител и П.К.М. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сума в общ размер на 14 456.39 лева, произтичаща от Договор за кредит от 13.08.2007г.

Твърди се, че по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 637/2011г. по описа на ЧСИ Р.Т., рег.№ 717, срещу П.К.М. и на 14.07.2011г. му е връчена покана за доброволно изпълнение. Сочи се, че П.М. не е подал възражение срещу издадената заповед, поради което тя е влязла в сила, като е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

Твърди се, че ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело поради настъпило частно правоприемство на вземането по силата на сключен с първоначалния взискател договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012 г.

Твърди, че ответното дружество е образувало, в качеството си на частен правоприемник, ч.гр.д № 8534/2011г. по описа на Районен съд – Варна, 12 състав, за вземане по договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г., отпуснат на Михаил Желязков Желязков, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 07.06.2011г., с която П.М. е осъден да заплати в качеството му на поръчител на банката сума в общ размер на 16 296.12 лева по договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г. За вземанията е образувано изп.д. №

911/2013 г. по описа на ЧСИ Р. Тодорова.

След запознаване с двете заповедни производства и образуваните изпълнителни дела П.М. е разбрал, че е плащал чуждо задължение, за което не се е съгласявал да поръчителства.

Вследствие на подадено от него възражение по ч.гр.д.№ 8534/2011г. по описа на Районен съд - Варна е било образувано гр.д.№ 702/2014г. по описа на Районен съд - Варна, като с влязло в сила съдебно решение изп.д.

№ 911/2013г. по описа на ЧСИ Р. Тодорова е било прекратено по отношение на П.М..

Твърди се, че вследствие на постъпилите средства от удръжките от трудовото възнаграждение на П.М., изп.д.№ 637/2011г. е приключено поради пълно погасяване на дълга по него.

Сочи, че още през

2013г. ответното дружество, чрез свои служители, е узнало от П.М. факта, че е било предприето принудително изпълнение, въз основа на несъществуващо поръчителство, но въпреки това е продължило недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави принудително да се удовлетворява. Счита, че поведението на ответника съставлява злоупотреба с процесуални права по чл. 3 ГПК.

Твърди се, че процесното вземане, съответно на удръжката за месец февруари и м. март 2015г. е прехвърлено на ищеца с договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 11.09.2019г., като на длъжника е изпратено уведомление по чл. 99 ЗЗД, като е дадена възможност за доброволно заплащане на процесната сума в 14-дневен срок от връчване.

С липсата на изпълнение в указания срок ищецът обосновава интереса си от исковата претенция и моли за осъждане на ответното дружество да заплати горната сума. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. На първо място, твърди, че процесният договор за цесия в полза на ищеца е нищожен поради невъзможен предмет, доколкото счита, че твърдяната от ищеца имуществена вреда не е прехвърлимо вземане.

Твърди, че обезщетението за вреди има характер на вземане с оглед личността и за това е непрехвърлимо според естеството си.

На следващо място, възразява, че липсват предпоставките за реализиране на претендираната от ищеца отговорност за непозволено увреждане по чл. 3 ГПК. Счита, че по делото липсват доказателства за наличие на вреда, съгласно твърденията на ищеца.

Твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г.

„Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на ответното дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, сред които е и това срещу П.К.М. в качеството му на задължено лице по влeзли в сила изпълнителни титули - заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011г., издадени по ч.гр.д.№

1533/2011г. по описа на Районен съд - Варна. Твърди, че ответникът като частен правоприемник на цедента се ползва от издадените в полза на банката и влезли в сила преди цесията заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011г., издадени по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на Районен съд - Варна, въз основа на които по искане на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано изп.д.№

637/2011 г. по описа на ЧСИ Р.Т.. Твърди, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 14.07.2011г. лично от П.М., същият не е упражнил правата си по чл. 414 ГПК и възможността за възражение е преклудирана за него. Твърди че пропускането от страна на П.М. на възможности, които са му предоставени по закон, не е основание да се приема, че ответното дружество с поведението си е злоупотребило с права. Възразява, че предприемането на принудително изпълнение за вземане, с което кредиторът разполага с влязъл в сила изпълнителен титул, не съставлява противоправно поведение. Възразява, че запорът върху трудовото възнаграждение на П.М. е поискано от предходния взискател по изпълнителното дело „Банка ДСК“ ЕАД, поради което счита, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на ответника и твърдените от ищеца вреди. Цитира практика по предходни дела. Счита, че в случай, че са произтекли вреди в конкретния случай, то същите са в резултат на грешка на служител на „Банка ДСК“ ЕАД – отговорния юрисконсулт, който е представил погрешен договор за поръчителство, както и на съдия при Районен съд – Варна, който не е изследвал обстойно предоставените му документи, ведно със заявлението. Твърди се още, че дори да се приеме, че е било налице недобросъвестно процесуално поведение (в случая на юрисконсулт на „Банка ДСК" ЕАД) и то е послужило като основа за издаване на заповедта за изпълнение, то след като същата е влязла в сила, искът за обезвреда с основание чл. 3 ГПК не може да бъде предявен. Счита още, че не е налице твърдяната от ищеца злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като. самото узнаване от страна на „ОТП Факторинг“ ЕАД, че П.М. не е поръчителствал за процесното задължение, не покрива съдържанието на недобросъвестност и злоупотреба с процесуални права. Моли да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на депозирано от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр.д.№ 1533/2011г. на РС-Варна за вземания, произтичащи от договор за кредит от 13.08.2007г. и допълнително споразумение от 30.06.2010г. към договора, срещу лицата М. Ж., Ц. Н. И.-поръчител и П.К.М.-поръчител (л.

18-19). По това заявление е издадената заповед № 1324/02.02.2011г. и изпълнителен лист (л. 24-26).

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на „Банка ДСК“ ЕАД е образувало изп. д. № 637/2011г. на ЧСИ Р.Т. срещу М.Ж., Ц. И. и П.К.М.

(л. 27). На последния през м. 07.2011г. е връчена лично покана за доброволно изпълнение (л. 84-85).

Със запорно съобщение от 25.07.2011г. (л. 28) е наложен запор върху трудовото възнаграждение на П.М. за вземанията по издадения изпълнителен лист по гр.д. № 1533/2011г.

С молба от 14.12.2012г. (л. 86) по изпълнително дело като взискател е бил конститутиран настоящият ответник, легитимирал се като частен правоприемник на взискателя въз основа на договор за цесия, по силата на който е придобил вземането по горния изпълнителен лист.

От приложеното на л.

172 от делото писмо от ЧСИ Р.Т. се установява, че от трудовото възнаграждение на Машев, на 06.03.2015г. и на 08.04.2015г. по изпълнителното дело са постъпили суми от по 386.16 лева, които са преведени на взискателя съответно на 17.03.2015г. и на 16.04.2015г.

Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е придобило процесното вземане от П.К.М. с договор за цесия от 21.05.2019г.

В първото по делото съдебно заседание между страните е прието за безспорно, че ответната страна е била в известност, че цедентът П.М. не е бил поръчител по договор за поръчителство към договор за текущо потребление от 13.08.2007г., допълнително споразумение от 30.06.2010г., към датата на удръжката.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящата претенция е вземане за репариране на имуществени вреди във формата на претърпени загуби, които се твърди да са търпяни в резултат на недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави упражнено процесуално право, изразяващо се в искане да бъде продължено принудителното изпълнение по изп.д. № 20117170400637 и нареждане по сметка на ответника на постъпилите по изпълнението суми, независимо от знанието, че изпълнителен лист касае дълг, по които П.М. не е поръчителствал.

Спорните по делото въпрос е представлява ли удръжката от трудовото възнаграждение на П.М. противоправно деяние, от което са настъпили вреди за цедента, съответно налице ли е основание за ангажирана на деликтната отговорност на ответника.

Съществуват различни виждания относно противоправността в областта на деликтите, но най-общо в доктрината и практиката противоправността се определя като ефективно накърняване на благо, за което императивните правни норми налагат забрана. Специалният състав на чл. 3 ГПК предвижда отговорност за противоправно поведение, изразяващо се в превратно упражняване на процесуални права, в нарушение на принципите за добросъвестност и спазване на добрите нрави. Тоест процесуалният закон урежда своеобразен процесуален деликт. По същността си превратното упражняване на процесуални права може да се обобщи като упражняване на определени правомощия формално в съответствие с изискванията на закона, но по начин да се заобиколи определени него изискания. Такива са случаите на шиканиозно упражняване на права-многократно отлагане разглеждането да делото от страна неупълномощила процесуален представител и същевременно удостоверяваща основателни причини за неявяването си; неоказване съдействие на вещото лице, в хипотези, в които по отношение на страната не може да се приложи последицата на чл. 161 от ГПК, изнасяне на неверни факти от страна в обясненията й по чл. 176 от ГПК, воден на симулиран процес и т.н. Не е налице злоупотреба с процесуално право, когато се предявява недопустим или неоснователен иск, освен ако това не се прави с нарочната цел да се увреди насрещната страна. Дали, обаче един иск е основателен, съответно съществува ли предявеното материално правоотношение е въпрос, който се решава от съда в рамките на гражданското производство с участието на страните. Именно в това производство (независимо дали исково и заповедно) страната, на която се противопоставя спорното право може да взема становище, като признае или отрече заявеното притезание, а в заповедно производство - да възрази срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК или пропусне да стори това. В последния случая длъжникът имплицитно признава дълга и правото на принудително изпълнение на кредитора по заповедта.