Решение № 6365 от 11.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6365 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100503465 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20224358/20.12.2021г. по гр.д. № 28823 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 125-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД , че Е. В. В., ЕГН ********** дължи на П.И.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 11754,90лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 22.02.2019г, до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит от 14.10.2008г.; сумата от 6866,52лв., представляващи неплатена договорна лихва за периода от 01.04.2010г. до 01.10.2015г ., сумата от 12787,96лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 01.04.2010г. до 21.02.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 11058/2019г. по описа на Софийски районен съд, като Е. В. В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на П.И.Б.”АД, ЕИК ******* сумата от 1320,48лв. съдебни разноски за исковото производство и сумата от 697,42лв. съдебни разноски по заповедното дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 12787,96лв. д предявен размер от 13137,96лв., като П.И.Б.”АД е осъдена 1 да заплати на Е. В. В. съдебни разноски от 15,98лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25008218/03.02.2022г. по входящия регистър на СРС от ответника по исковете Е. В. В., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. А. В., гр.

Сливница, пл. ******* , в частта, в която исковете са уважени . Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

Посочила е, че независимо, че в първото съдебно заседание съдът е отказал да обяви за безспорен факта, че се дължи главницата, допуснал е събиране на доказателства за същата, с решението е приел, че за този факт не се спори.

Неправилно било прието от СРС, че плащанията по общобанковата сметка не са относими. Тези плащания изрично сочели, че се правят по процесния договор. Ищецът бил признал, че по тази банкова сметка се извършвали плащания и по процесния договор, а не само по този от 20.06.2007г.

Заключението по счетоводната експертиза установило че 6597,94лв. са платени по процесния договор които плащания били до 01.02.2019г.

Установено било че платена сума от 250лв. била отклонена от банката за погашения по договор от 05.12.2008г., че такъв договор не е валидно съглашение , поради което и тази сума следвало да се отнесе като платена по процесния договор. Районният съд не съобразил и изводите на вещото лице за извършени плащания на 2679,39лв. в периода до 07.10.2019г, както и плащанията по договора 43КР-АА-3019, които били направени на 17.10.2018г. Не били съобразени плащанията от 3-то лице Д.П.И. със задължено лице – въззивникът, които са приети от банката. Клаузата на наказателната лихва противоречала на чл. 19, ал.2 от ЗПК, недопускащ обезщетението за забава да надхвърля законната лихва за забава. Не бил установен размер на дължима договорна лихва. Не били разграничени от райониня съд период на неплащания и размер на наказателната лихва, допълнителното заключение по счетоводната експертиза, сочещо че неплатената сума била 1337,39лв. Неправилно било прието от СРС, че клаузи по чл. 11 и чл. 19 от договора били валидни. Те били нищожни поради неравноправния им характер, защото злепоставяли интереса на потребителя Размер на наказателната лихва бил необосновано висок, размер бил 36,2%.

Тези клаузи не водели до нищожност на целия договор, но не пораждали задължение за въззивника да заплаща наказателна лихва. Разпоредбата 2 противоречала на чл. 19, ал.2 от ЗПК, ограничаващ обезщетението за забава до размера на законната лихва. Така банката държала кредита в просрочие и отнесла 5127,70лв. за погасяване на наказателна лихва. Банката не обявила предсрочната изискуемост на задълженията в момент, в който имало основание за същото, целта била да се натрупат лихви. С анкес № 1 била увеличена лихвата по договора един месец назад, което отново злепоставяло интересите на въззивника. В о.с.з. от 24.04.2023г. е посочила, че по време на действието на договора банката едностранно увеличавала размера на възнаградителната лихва. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ищец П.И.Б.”АД, ЕИК ******* с адрес: гр. София бул.

„Драган ******* в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. Посочило е, че приетите платежни нареждания установили плащания направени от въззивника по две банкови сметки, но с тези плащания били погасени задължения и по други договори за кредит-за издаване на кредитна карта от 20.06.2007г. и по договор за овърдрафт от 05.12.2008г. Процесният договор и договора от 05.12.2008г. се обслужвали по една и съща банкова сметка и затова част от плащанията били отнесени за задълженията по договора от 05.12.2008г. Обстоятелството, че било установено по делото, че подпис положен за въззивника под един от договорите не бил положен от него било неотносимо, защото това би било предмет на друго производство , а не на настоящото производство с предмет задължения по договора от 14.10.2008г.

Отделно това обстоятелство не доказвало, че кредитополучателят по договора от 05.12.2008г. не е усвоил сумата по този договор. Клаузата по договора за договорната лихва била валидна, такава била и клаузата по анекса от 22.05.2009г. Нямало едностранна промяна на компоненти на договорната лихва. Валидна била и клаузата за наказателната лихва. Начислявана била законна лихва за забава , поведението на банката било добросъвестно.

Претендирало е разноски. Оспорило е претенцията на въззивника за разноски поради прекомерност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 16683/10.02.2020г. по регистъра на СГС изпратена по подсъдност на СРС 3 депозирана от П.И.Б.”АД, ЕИК ******* срещу Е. В. В., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 4 от Закон за потребителския кредит /2006г., отм/, чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Е. В. В., ЕГН ********** дължи на П.И.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от сумата от 11754,90лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 22.02.2019г, до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит от 14.10.2008г.; сумата от 6866,52лв., представляващи неплатена просрочена договорна лихва за п е р и о д а от 01.04.2010г. до 01.10.2015г ., сумата от 13137,96лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 01.04.2010г. до 21.02.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 11058/2019г. по описа на Софийски районен съд, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че на 14.10.2008г. сключил с ответника договор за кредит № 000LD-R-001163 и му предоставил кредит от 14 000лв. за погасяване на текущи битови нужди, сумата била усвоена на 17.10.2008г. по банкова сметка с IBAN BG*******. Уговорена била възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент, увеличен с надбавка от 1,9593, като към сключване на договора лихвата била 7,0407%, с анкес от 22.05.2009г. лихвата била увеличена била увеличена на базов лихвен процент увеличен с надбавка от 1,5 пункта, тоест към него момент била 7,6407%. , като бил приет и нов погасителен план. Задълженията следвало да се погасят на 84 равни месечни вноски до 01.10.2015г, за забава било уговорено да се плати обезщетение за забава, като при такава хипотеза задълженията се отнасяли в просрочие и се олихвявали с възнаградителната лихва увеличена със законната лихва за забава.

За погасяване на задълженията по договора били правени вноски , но бил в просрочие от 01.04.2010г, км момента всички вноски били падежирали, неплатени били процесните суми. Представените от ответника платежни нареждания били за суми, които постъпили при ищеца, но част от тях били за задължения на ответника по договор от 20.06.2007г. и по договор от 05.12.2008г Ответникът Е. В. В., ЕГН ********** е оспорила исковете. Посочила е, че уговорената лихва била нищожна поради противоречието й с добрите нрави, надхвърляла нормалния и справедлив размер на възнаградителната лихва, злепоставял интересите й като икономически по-слаба страна. В 4 отношението с ищеца.

Претендираната наказателна лихва за забава надвишавала размер на предоставената сума по договора. Банката действала недобросъвестно, още към 2009г. били налице условията за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията, но това не било направено от банката, това било само с цел да се натрупат като задължения огромни лихви, това поведение било недобросъвестно. Плащала суми по изпълнителното дело, поради което и претенцията за главница в посочения размер от ищеца не била основателна. Имало плащания по договора, които не били посочени в исковата молба. Първоначално банковата сметка за плащания по договора била една, но в последствие същата била променена и плащанията по втората банкова сметка следвало да се съобразят по процесния договор. Не била сключвала договор от 05.12.2008г, подписът не бил положен от нея, не била получавала суми по този договор. Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 11058/2019г. на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3014290/22.02.2019г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които е разпоредено Е. В. В., ЕГН ********** да заплати на П.И.Б.”АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от сумата от 11754,90лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 22.02.2019г, до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит от 14.10.2008г.; сумата от 6866,52лв., представляващи неплатена просрочена договорна лихва за периода от 01.04.2010г. до 01.10.2015г ., сумата от 13137,96лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 01.04.2010г. до 21.02.2019г., съдебни разноски от 705,19лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 05.06.2019г , на 13.06.2019г. е подал възражение, на 08.01.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 10.02.2020г.-първи присъствен ден след изтичане на един месец от уведомяването.

По делото е приет договор за банков кредит № 000LD-R-001163 /14.10.2008г. и погасителен план, носещи подпис за страните по него, съгласно който П.И.Б.”АД се е съгласило да предостави на Е. В. В. банков кредит от 14 000лв. за погасяване на съществуващи задължения и битови нужди срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата и да плати възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката 5

/променлив лихвен индекс, определян от банката на база съотношение между планирана стойност на пасива на банката и пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилаган при определяне на лихви по кредити , предоставяни от банката/ увеличен с надбавка от 1,9593, като размер на базовия лихвен процент към сключване на договора е 7,0407% , и ГПР от 9,54% Съгласно чл. 11.3. от договора при промяна на базовия лихвен процент банката променя лихвения процент без да има нужда от предоговаряне, като променя и месечния размер на вноските. Съгласно чл. 11.4. от договора при прекратяване на трудовото правоотношение между страните банката може да увеличи лихвата с до 6,5 пункта. Съгласно чл. 12 от договора банката може да капитализира начислени непросрочени лихви, като ги прибави към главницата. Съгласно чл. 15 от договора крайния срок за погасяване на задълженията е 01.10.2015г. вноски са 84 в размер от по 225,26лв., размер на погасителните вноски в погасителния план не отразява точен размер на задължения, защото е определен по действащия към сключване на договора базов лихвен процент. Съгласно чл. 17 от договора при извършено плащане, което не е достатъчно да покрие задълженията по договора в пълен размер същите се погасяват в реда: такси и разноски; наказателна лихва; просрочена лихва; главница. Съгласно чл. 19 от договора неплатени в срок задължения се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на законна лихва за забава Съгласно т.2, буква „е” вр. с чл.