Решение № 161 от 02.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Добрич, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Диана Й. Д.а като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230102200 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано по искова молба на С. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ул. „***“ № 49, вх. А, ет. 1, ап. 2 и Р. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 85, ет. 7, ап. 19 срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с която се иска да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответното дружество вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1348/2012 г. по описа на Районен съд Добрич:

1) 4 210, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит от 10.01.2011 г., сключен между С. Д., в качеството на кредитополучател, Р. Д., в качеството на поръчител и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, в качеството на кредитор, ведно със законната лихва върху сумата от 18.04.2012 г., до окончателното плащане на главницата;

2) 310, 37 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.02.2011 г. 21.03.2012 г.;

3) 9, 47 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.08.2011 г. до 21.03.2012 г.;

4) 421, 67 лева, представляваща сторени по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че въз основа на заявление на „Юробанк И Еф Джи България“ ООД срещу ищците е издадена заповед за изпълнение по 1 ч.гр.д. № 1348/2012 г. по описа на Районен съд Добрич за следните суми:

1) 4 210, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит от 10.01.2011 г., сключен между С. Д., в качеството на кредитополучател, Р. Д., в качеството на поръчител и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, в качеството на кредитор, ведно със законната лихва върху сумата от 18.04.2012 г., до окончателното плащане на главницата;

2) 310, 37 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.02.2011 г. 21.03.2012 г.;

3) 9, 47 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.08.2011 г. до 21.03.2012 г.;

4) 421, 67 лева, представляваща сторени по делото разноски.

На 19.04.2012 г. е издаден изпълнителен лист, а впоследствие е образувано и изп. дело № 381/2012 г. по описа на ЧСИ С.а Я.. По същото е наложен запор на МПС, собственост на С. Д.. По-късно делото е изпратено на ЧСИ Л. Т., която е образувала изп. дело № 291/2015 г. По това дело е наложен запор на трудовото възнаграждение и арендно вземане на Р. Д.. На 17.05.2019 г. и 15.07.2019 г. са подавани молби от взискателя за справки и обезпечителни мерки. Настоява се, че след тези дати няма извършвани изпълнителни действия и делото е прекратено по силата на закона на 10.10.2019 г.

Постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото е влязло в сила на 28.11.2019 г.

Сочи се, че по изпълнителното дело е конституиран нов взискател „ЕОС Матрикс” ЕООД, вследствие на сключен договор за цесия от 18.01.2016 г.

Въз основа на същия изпълнителен лист, на 24.03.2025 г., е образувано изп. дело № 432/2025 г. по описа на ЧСИ Л. Т.. Според ищеца, вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. В тази връзка заявява, че последното изпълнително действие срещу ищеца е наложен запор на трудовото възнаграждение и арендно вземане на Р. Д. от 12.07.2017 г.

След него е изтекъл петгодишният давностен срок за погасяване на вземанията.

Ищците не се явяват лично в съдебно заседание. Представляват се от адвокат Д. А., която поддържа тезата за погасяване на вземанията по давност.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения едномесечен срок. С процесуалния документ се оспорват твърденията на ищеца за погасяване на процесните вземания по давност. В тази връзка се подчертава, че по изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Сочи се също, че за правилното изчисление на давностния срок е необходимо да бъде взет предвид и ЗМДВИП, според който нормативен акт давностният срок е спрял да тече за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.

Прави се искане за отхвърляне на претенциите и за присъждане на 2 разноски. Релевира се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 157 от 19.04.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 1348/2012 г. по описа на Районен съд Добрич. Със същата е разпоредено длъжниците С. Р. Д. и Р. М. Д. да заплатят солидарно на „Юробанк И Еф Джи България“ АД следните суми:

1) 4 210, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит от 10.01.2011 г., сключен между С. Д., в качеството на кредитополучател, Р. Д., в качеството на поръчител и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, в качеството на кредитор, ведно със законната лихва върху сумата от 18.04.2012 г., до окончателното плащане на главницата;

2) 310, 37 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.02.2011 г. 21.03.2012 г.;

3) 9, 47 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.08.2011 г. до 21.03.2012 г.;

4) 421, 67 лева, представляваща сторени по делото разноски.

За посочените вземания е издаден изпълнителен лист на 19.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1348/2012 г. по описа на Районен съд Добрич.

На 09.07.2012 г. заявителят е подал молба до ЧСИ С.а Я. за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист. С молбата е направено искане за предприемане на действия по принудително събиране на вземанията. С разпореждане от 10.07.2012 г. ЧСИ С.а Я. е постановила образуване на изп. дело № 381/2012 г. и е разпоредила извършване на справки от ТД на НАП, пълна проверка на имуществото на длъжника и изпращане на покана за доброволно изпълнение. Наложен е запор на МПС марка „********“, модел „***“, с рег. № ТХ **** ТХ, собственост на С. Д..

На 12.03.2015 г. взискателят е подал молба до ЧСИ С.Я, с която е поискал изпълнителното дело да бъде продължено от ЧСИ Л. Т., на основание пар. 3 от ПЗР на ЗЧСИ. С Разпореждане от 20.03.2015 г. ЧСИ Л. Т. е преобразувала делото и то е продължило под № 291/2015 г. по описа на новия съдебен изпълнител. На 28.04.2016 г. отново е разпоредено извършване на справки от ТД на НАП, пълна проверка на имуществото на длъжниците и изпращане на покана за доброволно изпълнение. Двамата са получили покани за доброволно изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

На 11.03.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, с която дружеството е уведомило съдебния изпълнител за сключен договор за цесия от 18.01.2016 г. и е поискало да бъде конституирано като взискател по изп. дело № 291/2015 г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД 3 е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист на „ЕОС Матрикс” ЕООД по силата на съглашението от 18.01.2016 г.

Двамата длъжници са получили призовки за принудително изпълнение на 07.07.2016 г. Били уведомени, че ще бъде извършен опис на процесния автомобил на 16.08.2016 г. Ищецът е подал нова молба за извършване на справки по отношение на имуществото на Р. Д. на 27.05.2015 г.

На 12.07.2017 г. е наложен запор върху арендното му вземане от „Еко Фураж“ ООД – Постановление на ЧСИ Л. Т. от същата дата.

С постановление от 10.10.2019 г. изпълнителното дело е било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, защото взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Впоследствие, на 24.03.2025 г., въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 432 по описа за 2025 г. на ЧСИ Л. Т.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК.

В тежест на ищците е да докажат наличие на настъпил след издаването на съдебния акт факт, установяващ, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване – които изключват, унищожават или погасяват спорното право.

В тежест на ответника е да докаже, че е инициирал предприемането на принудителни действия за удовлетворяване на процесните вземания, с които е прекъснал давността.

Ищците основават претенцията си на твърдението, че ответникът е бездействал повече от пет години и вземанията по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност. Тезата им се доказа по категоричен начин от събраните доказателства.

След установяване на вземанията с процесната заповед за изпълнение е започнала да тече нова петгодишна давност по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. По-късно давността е прекъсната на 09.07.2012 г. с молбата на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за образуване на изпълнително дело № 381/2012 г. по описа на ЧСИ С.а Я..

С ППВС № 3/1980 г. е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Уповавайки се на това становище се налага извода, че давността за процесните вземания не е текла по време на изпълнително дело № 381/2012 г. по описа на ЧСИ С.а Я. (продължило под № 291/2015 г. по описа на ЧСИ Л.

Т.) – в периода от образуването му до 26.06.2015 г.

На посочената дата – 26.06.2015 г., е постановено Тълкувателно 4 решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което в изпълнителното производство давност тече и последната се прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение. С т. 10 от тълкувателното решение ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила.

Новото разрешение намира приложение само за в бъдеще, считано от датата на постановяване на тълкувателното решение, т.е. от 26.06.2015 г., и то само по висящи към този момент изпълнителни производства.

Оттук се извежда, че до 26.06.2015 г. давност не е текла.

Петгодишната давност за вземанията е започнала да тече след този момент и би следвало да изтече на 26.06.2020 г., ако не е била прекъсната междувременно. В рамките на този период е действало и обявеното в страната с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение във връзка с пандемията от коронавирусна инфекция. Законодателят е установил спиране на давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, за срока от обявяване на извънредно положение до отмяната му на 20.05.2020г. – чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Съгласно пар. 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, спрените за периода на извънредното положение срокове продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването на този закон в Държавен вестник – от 21.05.2020 г. Така, погасителна давност за процесните вземания, считано от 26.06.2015 г., при спирането по силата на горния закон за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. и продължила да тече отново от 21.05.2020 г. е могла да изтече на 03.09.2020г., ако междувременно не е била прекъсната.

Съгласно чл. 116, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. След 26.06.2015 г. по процесното изпълнително дело е наложен запор върху арендното вземане на Р.

Д. от „Еко Фураж“ ООД на 12.07.2017 г. След това прекъсване на давността не са подавани молби за прилагане на други изпълнителни способи до 24.03.2025 г., когато е образувано изпълнително дело № 432 по описа за 2025 г. на ЧСИ Л.

Т., въз основа на същия изпълнителен лист. Срокът на петгодишната погасителна давност на процесните вземания е изтекъл преди образуването му, още на 12.07.2022г.

Ето защо, претенциите на ищците, с които се иска да бъде признато за установено, че не дължат на ответното дружество вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1348/2012 г. по описа на Районен съд Добрич:

1) 4 210, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит от 10.01.2011 г., сключен между С. Д., в качеството на кредитополучател, Р. Д., в качеството на поръчител и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, в качеството на кредитор, ведно със законната лихва върху сумата от 18.04.2012 г., до окончателното плащане на главницата;