Присъда № 9 от 05.06.2023, Районен съд - Бяла

МОТИВИ към Присъда № 9 от 05.06.2023 г., постановена по НОХД № 6/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла

Производството е образувано след отмяна на Присъда № 5/06.10.2022 г. по НОХД № 46/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, постановено с Решение № 170/19.12.2022 г. по ВНОХД № 726/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе.

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт срещу В. Й. Н. от гр.Б., обл.Р., за това, че на 23.06.2020 г. в гр.Б., обл.Р., пред надлежен орган на властта – И.А. – разследващ полицай при ОМДВР - Русе, като свидетел по досъдебно наказателно производство № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, устно съзнателно потвърдила неистина, твърдейки, че не знае нищо за кредит, който леля ú Х. И.А. е изтеглила през 2017 г., че не знае кога и как е бил изтеглен този кредит, нито какъв е бил неговият размер, както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Х. И. А. – престъпление по чл.290, ал.1, пр.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда по отношение на подсъдимата, като счита, че поради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, които не конкретизира, следва да бъде наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.5 от НК за срок от една година.

Защитникът на подсъдимата счита обвинителната теза на държавното обвинение за недоказана. Твърди незнание у подсъдимата на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, които изключват умисъла относно това деяние. Акцентира, че подсъдимата е научила за отпускането на креди и договора едва при явяването си в полицията и че свидетелят В. Ж. никога не е виждал свидетелката Х. Б. да влиза в дома на Х. А.. Счита, че показанията на свидетелката Б. не следва да се кредитират поради наличието на противоречия с тези, дадени при предходното гледане на делото, заинтересованост от изхода на делото, недоброто име, с което се ползва в обществото, както и с оглед показанията на свидетелите на защитата. Изтъква още, че подсъдимата е полагала подписи в разписките за плащане без да вижда за кой точно кредит се касае, тъй като свидетелката Б. закривала едната страница с ръка, а плащането ставало по улиците. Счита също, че подсъдимата е лишена да упражни в пълен обем правото си на защита поради недопускане на нова експертиза по делото. С тези доводи и съображения моли подсъдимата да бъде призната за невинна по така повдигнатото обвинение.

Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание.

Същата е дала подробни обяснения на досъдебното производство, приобщени от съда по реда на 279, ал.2, пр.2 вр.ал.1, т.2 от НПК, в които отрича извършване на престъплението, за което е привлечена като обвиняема.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата В. Й. Н. е родена на **** г. в гр.Б., обл.Р., живуща в гр.Б., ул.“Ц.Б.П.“ № ***, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, медицински лаборант в УМБАЛ гр.Б., ЕГН **********.

1

Лицето Х. И.А. е леля на подсъдимата В. Й. Н., като към 2017 г. същата е живяла заедно с майката на подсъдимата в къща в гр.Бяла.

Към месец февруари 2017 г. свидетелката Х. С. Г. – Б. работела като кредитен консултант към фирма „Провидент Файненшъл България“ ООД.

Подсъдимата и свидетелката Б. се познавали по повод теглени от подсъдимата, от нейните съпруг, син и майка кредити от „Провидент Файненшъл България“ ООД.

На 15.02.2017 г. бил подписан договор за потребителски кредит със страни: „Провидент Файненшъл България“ ООД, като кредитодател, действащ чрез свидетелката Б., и Х. И.А. от гр.Б., като кредитополучател, за сумата от 1 200 лв., с общ размер на дължимата по договора сума 2 586,30 лв., вносима на 60 броя седмични вноски, с падежна дата на първата вноска:

24.02.2017 г. и краен падеж по договора: 15.09.2017 г. Действията по оформяне и придвижване на договора за потребителски кредит и съпътстващите го документи били извършени от свидетелката Б. като служител на „Провидент Файненшъл България“ ООД в присъствието и с участието на подсъдимата.

В периода март 2017 г. – юни 2017 г. по договора за кредит били извършени плащания, удостоверени чрез издаване на съответните разписки (списък инкасиране), носещи подписа на подсъдимата Н. в графата за клиент.

Поради неизпълнение на цялото задължение по договора от страна на кредитополучателя, по искане на кредитодателя било образувано ч.гр.дело № 56/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла по реда на чл.410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Поради подадено срещу заповедта за изпълнение възражение, по реда на чл.422 от ГПК било образувано исково производство за установяване съществуването на паричното задължение – гр.дело № 330/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла. В хода на производството Х. А. оспорила истинността на представения договор, с твърдения, че не е подписвала същия, с оглед на което била назначена съдебно-графологична експертиза. От приетото по делото заключение било установено, че подписът, положен срещу заемател в договора за потребителски кредит, не бил изпълнен от Х. И. А. С Решение № 268 от 13.12.2019 г. по гр.д. № 330/2019 г. на Районен съд – Бяла, по реда на чл.194 вр.чл.193 от ГПК договорът бил признат за неистински, а исковата претенция срещу Х. А. – отхвърлена. В тази връзка съдът сезирал Районна прокуратура – Русе, за установените данни, сочещи на извършено престъпление по чл.309, ал.1 от НК. След извършена предварителна проверка, при която на 10.01.2020 г. на подсъдимата били снети обяснения от полицейски служител Д.Д., впоследствие било образувано досъдебно наказателно производство № ТОБ-943/2019 г. по описа на прокуратурата, № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе. В хода на разследването било установено, че подсъдимата Н. е присъствала при оформянето и сключването на договор за потребителски кредит № **** от 15.02.2017 г., и е възприела факти и обстоятелства, които са от значение за разкриване на обективната истина и спадат към предмета на доказване в провеждащото се досъдебно наказателно производство. В тази връзка водещият разследването - разследващ полицай И.А. И., призовал подсъдимата да се яви за разпит в качеството на свидетел, което същата сторила на

23.06.2020 г. Подсъдимата била запозната от водещия разпита разследващ полицай И.А. И. с правата и задълженията ù в качеството на свидетел по 2

НПК, както и с наказателната отговорност, която се носи за потвърждаване на неистина или затаяване на истина, при което подсъдимата положила подпис под записаните права и задължения в началото на протокола за разпит на свидетел, като по този начин удостоверила запознаването ù със същите.

Подсъдимата дала показания пред разследващия полицай, като твърдяла, че не знае нищо за кредит, който леля ù Х. И.А. е изтеглила през 2017 г., че не знае кога и как е бил изтеглен този кредит, нито какъв е бил неговия размер, както и че никога не е виждала договор за потребителски кредит, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Х. И. А. За нуждите на разследването от подсъдимата били снети образци за сравнително изследване от почерк и подпис. В хода на разследването била извършена съдебнопочеркова експертиза на приложените по делото в оригинал Договор за потребителски кредит № **** от 15.02.2017 г., Приложение № 1 и № 2 към Договора, погасителен план, формуляр за кандидатстване за кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, 13 бр. квитанции за плащане, както и заверени копия на лична карта на Х. И.А. и на разпореждане от ТП на НОИ - Русе. От заключението на така назначената експертиза било установено, че подписите, които имат отношение към сключването и отпускането на посочената в договора за кредит парична сума, както и в самия договор за потребителски кредит, не били изпълнени от Х. И.А. и не е установено от кого са изпълнени.

Било установено, че ръкописният текст, с който са изписани датата и имената на Х. И.А. на страница трета в договора за потребителски кредит; ръкописният текст, с който са изписани имената на Х. И. А. на страница втора от Формуляр за кандидатстване за кредит; ръкописният текст, положен в графа „три имена и подпис на клиента“ и в графа „получено от клиента на дата“ на страница пета от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; ръкописният текст, положен върху копията на личната карта на Х. И. А. и разпореждането на ТП на НОИ – Русе, както и подписите, положени в графа „подпис на клиента“ в предоставените за изследване квитанции за плащане на вноски по отпуснатия кредит от 13.03.2017 г., 20.03.2017 г., 28.03.2017 г., 10.04.2017 г., 18.04.2017 г., 25.04.2017 г., 09.05.2017 г., 15.05.2017 г. и 20.06.2017 г., са изпълнени от подсъдимата Н.. От заключението на експертизата се установява още, че ръкописният текст, положен в договора за потребителски кредит, с изключение на този в графа „три имена на клиента“ и „дата“ на страница трета, е изпълнен от свидетелката Х. Б..

В хода на досъдебното производство била назначена и съдебнопсихиатрична експертиза на лицето Х. И.А., която дава заключение, че лицето страда от умерена умствена изостаналост и се води на диспансерен учет към „Държавна психиатрична болница“ гр.Бяла от 1985 г., като заболяването и липсващите критични възможности са лишили освидетелствания от способността да разбира свойството и значението на своите действия и да ги ръководи по разумни подбуди, правилно да възприема случващото се около него и да дава правдиви показания, които да отразяват обективната реалност.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 19.11.2020 г. досъдебното наказателно производство № ТОБ-943/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Русе, № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе било разделено, като всички материали, имащи отношение към престъплението по чл.290, ал.1 от НК били отделени в досъдебно наказателно производство № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ – Бяла при 3

ОДМВР – Русе. Досъдебното наказателно производство № ТОБ-943/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Русе, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК до разкриване извършителя на престъплението.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от наличния по делото доказателствен материал, събран и проверен по реда и със средствата, предвидени в НПК –от обясненията на подсъдимата (частично), дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на 279, ал.2, пр.2 вр.ал.1, т.2 от НПК; от дадените в съдебната фаза на производството показания на свидетелката Х. С. Г. – Б., на свидетеля В. А. Ж. (частично), на Г. П. Ж. (частично), както и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства, като обективни, съставени за цели извън процеса и допринасящи за изясняване на релевантната фактология.

Относно обясненията на подсъдимата, които в по-голямата си част съдът намира за защитна версия, следва да бъде посочено следното:

Невярно е твърдението на подсъдимата, че при разпита си като свидетел не била запозната с правата в това си качество по НПК. Видно от протокол за разпит на свидетел от 23.06.2020 г. по ДП № 247-ДП-76/2020 г. по описа на РУ-Бяла, преди започване на разпита В. Н. е била запозната с правата и задълженията на свидетеля по НПК и с наказателната отговорност за лъжесвидетелстване, като с подписа си същата е удостоверила, това обстоятелство.

Опровергано от доказателствения материал по делото се явява твърдението на подсъдимата, че за кредита на леля си разбрала едва когато била извикана в полицията и ù бил показан договора и че именно това е първият път, когато видяла договора. Безспорно установен по делото факт е, че в договора и съпътстващите го документи е налице ръкописен текст, изписан от подсъдимата и след като този договор е бил предмет на гражданско съдебно производство още през 2019 г., няма как подсъдимата да го е видяла за пръв път нито в хода на предварителната проверка при полицай Д. Д. на 10.01.2020 г., когато са ù били снети обяснения, нито при проведения ù на 23.06.2020 г. разпит в качеството на свидетел от разследващ орган.